Parallel passages

BG1940

18:10Внимавайте да не презирате ни едно от тия малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата.

18:11[Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото].

18:12Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесетте и девет, и не отива ли по бърдата да търси заблудилата се?

18:13И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудили се.

18:14Също така не е по волята на Отца ви, Който е на небесата, да загине ни един от тия малките.

KJV

18:10Take heed that ye despise not one of these little ones; for I say unto you, That in heaven their angels do always behold the face of my Father which is in heaven.

18:11For the Son of man is come to save that which was lost.

18:12How think ye? if a man have an hundred sheep, and one of them be gone astray, doth he not leave the ninety and nine, and goeth into the mountains, and seeketh that which is gone astray?

18:13And if so be that he find it, verily I say unto you, he rejoiceth more of that [sheep], than of the ninety and nine which went not astray.

18:14Even so it is not the will of your Father which is in heaven, that one of these little ones should perish.

BG1940

15:1А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.

15:2А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.

15:3И той им изговори тая притча, като каза:

15:4Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?

15:5И като я намери, вдига я на рамената си радостен.

15:6И като си дойде у дома свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.

15:7Казвам ви, че също така ще има <повече> радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

KJV

15:1Then drew near unto him all the publicans and sinners for to hear him.

15:2And the Pharisees and scribes murmured, saying, This man receiveth sinners, and eateth with them.

15:3¶ And he spake this parable unto them, saying,

15:4What man of you, having an hundred sheep, if he lose one of them, doth not leave the ninety and nine in the wilderness, and go after that which is lost, until he find it?

15:5And when he hath found [it], he layeth [it] on his shoulders, rejoicing.

15:6And when he cometh home, he calleth together [his] friends and neighbours, saying unto them, Rejoice with me; for I have found my sheep which was lost.

15:7I say unto you, that likewise joy shall be in heaven over one sinner that repenteth, more than over ninety and nine just persons, which need no repentance.