Parallel passages
Compare related passages from the Gospels, the Old Testament and Old Testament quotations in the New Testament.
Raising of Lazarus
John 11:1–57
BG1940
11:1Един <човек на име> Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен.
11:2(А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).
11:3И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.
11:4А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.
11:5А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.
11:6Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.
11:7А подир това, каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.
11:8Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?
11:9Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на тоя свят.
11:10Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.
11:11Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.
11:12Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
11:13Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.
11:14Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.
11:15И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.
11:16Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.
11:17И тъй, като дойде Исус, намери, че <Лазар> бил от четири дни в гроба.
11:18А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;
11:19и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брат им.
11:20Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.
11:21Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.
11:22Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.
11:23Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне.
11:24Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.
11:25Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;
11:26и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?
11:27Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.
11:28И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.
11:29И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.
11:30Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.
11:31А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.
11:32И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.
11:33Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.
11:34И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.
11:35Исус се просълзи.
11:36Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!
11:37А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?
11:38Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.
11:39Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в <гроба>.
11:40Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава?
11:41И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
11:42Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
11:43Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!
11:44Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.
11:45Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори <Исус>, повярваха в Него.
11:46А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.
11:47Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.
11:48Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни.
11:49А един от тях <на име> Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете,
11:50нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.
11:51Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа,
11:52и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.
11:53И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.
11:54Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците.
11:55А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.
11:56И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника?
11:57А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.
KJV
11:1Now a certain [man] was sick, [named] Lazarus, of Bethany, the town of Mary and her sister Martha.
11:2(It was [that] Mary which anointed the Lord with ointment, and wiped his feet with her hair, whose brother Lazarus was sick.)
11:3Therefore his sisters sent unto him, saying, Lord, behold, he whom thou lovest is sick.
11:4When Jesus heard [that], he said, This sickness is not unto death, but for the glory of God, that the Son of God might be glorified thereby.
11:5Now Jesus loved Martha, and her sister, and Lazarus.
11:6When he had heard therefore that he was sick, he abode two days still in the same place where he was.
11:7Then after that saith he to [his] disciples, Let us go into Judæa again.
11:8[His] disciples say unto him, Master, the Jews of late sought to stone thee; and goest thou thither again?
11:9Jesus answered, Are there not twelve hours in the day? If any man walk in the day, he stumbleth not, because he seeth the light of this world.
11:10But if a man walk in the night, he stumbleth, because there is no light in him.
11:11These things said he: and after that he saith unto them, Our friend Lazarus sleepeth; but I go, that I may awake him out of sleep.
11:12Then said his disciples, Lord, if he sleep, he shall do well.
11:13Howbeit Jesus spake of his death: but they thought that he had spoken of taking of rest in sleep.
11:14Then said Jesus unto them plainly, Lazarus is dead.
11:15And I am glad for your sakes that I was not there, to the intent ye may believe; nevertheless let us go unto him.
11:16Then said Thomas, which is called Didymus, unto his fellowdisciples, Let us also go, that we may die with him.
11:17Then when Jesus came, he found that he had [lain] in the grave four days already.
11:18Now Bethany was nigh unto Jerusalem, about fifteen furlongs off:
11:19And many of the Jews came to Martha and Mary, to comfort them concerning their brother.
11:20Then Martha, as soon as she heard that Jesus was coming, went and met him: but Mary sat [still] in the house.
11:21Then said Martha unto Jesus, Lord, if thou hadst been here, my brother had not died.
11:22But I know, that even now, whatsoever thou wilt ask of God, God will give [it] thee.
11:23Jesus saith unto her, Thy brother shall rise again.
11:24Martha saith unto him, I know that he shall rise again in the resurrection at the last day.
11:25Jesus said unto her, I am the resurrection, and the life: he that believeth in me, though he were dead, yet shall he live:
11:26And whosoever liveth and believeth in me shall never die. Believest thou this?
11:27She saith unto him, Yea, Lord: I believe that thou art the Christ, the Son of God, which should come into the world.
11:28And when she had so said, she went her way, and called Mary her sister secretly, saying, The Master is come, and calleth for thee.
11:29As soon as she heard [that], she arose quickly, and came unto him.
11:30Now Jesus was not yet come into the town, but was in that place where Martha met him.
11:31The Jews then which were with her in the house, and comforted her, when they saw Mary, that she rose up hastily and went out, followed her, saying, She goeth unto the grave to weep there.
11:32Then when Mary was come where Jesus was, and saw him, she fell down at his feet, saying unto him, Lord, if thou hadst been here, my brother had not died.
11:33When Jesus therefore saw her weeping, and the Jews also weeping which came with her, he groaned in the spirit, and was troubled,
11:34And said, Where have ye laid him? They said unto him, Lord, come and see.
11:35Jesus wept.
11:36Then said the Jews, Behold how he loved him!
11:37And some of them said, Could not this man, which opened the eyes of the blind, have caused that even this man should not have died?
11:38Jesus therefore again groaning in himself cometh to the grave. It was a cave, and a stone lay upon it.
11:39Jesus said, Take ye away the stone. Martha, the sister of him that was dead, saith unto him, Lord, by this time he stinketh: for he hath been [dead] four days.
11:40Jesus saith unto her, Said I not unto thee, that, if thou wouldest believe, thou shouldest see the glory of God?
11:41Then they took away the stone [from the place] where the dead was laid. And Jesus lifted up [his] eyes, and said, Father, I thank thee that thou hast heard me.
11:42And I knew that thou hearest me always: but because of the people which stand by I said [it], that they may believe that thou hast sent me.
11:43And when he thus had spoken, he cried with a loud voice, Lazarus, come forth.
11:44And he that was dead came forth, bound hand and foot with graveclothes: and his face was bound about with a napkin. Jesus saith unto them, Loose him, and let him go.
11:45Then many of the Jews which came to Mary, and had seen the things which Jesus did, believed on him.
11:46But some of them went their ways to the Pharisees, and told them what things Jesus had done.
11:47¶ Then gathered the chief priests and the Pharisees a council, and said, What do we? for this man doeth many miracles.
11:48If we let him thus alone, all [men] will believe on him: and the Romans shall come and take away both our place and nation.
11:49And one of them, [named] Caiaphas, being the high priest that same year, said unto them, Ye know nothing at all,
11:50Nor consider that it is expedient for us, that one man should die for the people, and that the whole nation perish not.
11:51And this spake he not of himself: but being high priest that year, he prophesied that Jesus should die for that nation;
11:52And not for that nation only, but that also he should gather together in one the children of God that were scattered abroad.
11:53Then from that day forth they took counsel together for to put him to death.
11:54Jesus therefore walked no more openly among the Jews; but went thence unto a country near to the wilderness, into a city called Ephraim, and there continued with his disciples.
11:55¶ And the Jews’ passover was nigh at hand: and many went out of the country up to Jerusalem before the passover, to purify themselves.
11:56Then sought they for Jesus, and spake among themselves, as they stood in the temple, What think ye, that he will not come to the feast?
11:57Now both the chief priests and the Pharisees had given a commandment, that, if any man knew where he were, he should shew [it], that they might take him.
Source: STEP Bible · BSD 3-Clause · gospel_harmony.json #125
Bulgarian group titles are machine translated; the originals are preserved. Bible verses use the selected versions.
Results: 174