Parallel passages

BG1940

21:33Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина.

21:34И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му.

21:35А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха.

21:36Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.

21:37Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми.

21:38Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му.

21:39И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.

21:40И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци?

21:41Казват Му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им.

KJV

21:33¶ Hear another parable: There was a certain householder, which planted a vineyard, and hedged it round about, and digged a winepress in it, and built a tower, and let it out to husbandmen, and went into a far country:

21:34And when the time of the fruit drew near, he sent his servants to the husbandmen, that they might receive the fruits of it.

21:35And the husbandmen took his servants, and beat one, and killed another, and stoned another.

21:36Again, he sent other servants more than the first: and they did unto them likewise.

21:37But last of all he sent unto them his son, saying, They will reverence my son.

21:38But when the husbandmen saw the son, they said among themselves, This is the heir; come, let us kill him, and let us seize on his inheritance.

21:39And they caught him, and cast [him] out of the vineyard, and slew [him].

21:40When the lord therefore of the vineyard cometh, what will he do unto those husbandmen?

21:41They say unto him, He will miserably destroy those wicked men, and will let out [his] vineyard unto other husbandmen, which shall render him the fruits in their seasons.

BG1940

12:1И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.

12:2И във времето на <плода> изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.

12:3А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен.

12:4Пак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха.

12:5Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, <от които> едни биха, а други убиха.

12:6Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше: Ще почетат сина ми.

12:7А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.

12:8И тъй хванаха го и го убиха, и хвърлиха го вън от лозето.

12:9Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други.

KJV

12:1And he began to speak unto them by parables. A [certain] man planted a vineyard, and set an hedge about [it], and digged [a place for] the winefat, and built a tower, and let it out to husbandmen, and went into a far country.

12:2And at the season he sent to the husbandmen a servant, that he might receive from the husbandmen of the fruit of the vineyard.

12:3And they caught [him], and beat him, and sent [him] away empty.

12:4And again he sent unto them another servant; and at him they cast stones, and wounded [him] in the head, and sent [him] away shamefully handled.

12:5And again he sent another; and him they killed, and many others; beating some, and killing some.

12:6Having yet therefore one son, his wellbeloved, he sent him also last unto them, saying, They will reverence my son.

12:7But those husbandmen said among themselves, This is the heir; come, let us kill him, and the inheritance shall be ours.

12:8And they took him, and killed [him], and cast [him] out of the vineyard.

12:9What shall therefore the lord of the vineyard do? he will come and destroy the husbandmen, and will give the vineyard unto others.

BG1940

20:9И почна да говори на людете тази притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.

20:10И във време <на беритбата> прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.

20:11И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.

20:12Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.

20:13Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.

20:14Но земеделците, като го видяха, разискаха помежду си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.

20:15Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?

20:16Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!

KJV

20:9Then began he to speak to the people this parable; A certain man planted a vineyard, and let it forth to husbandmen, and went into a far country for a long time.

20:10And at the season he sent a servant to the husbandmen, that they should give him of the fruit of the vineyard: but the husbandmen beat him, and sent [him] away empty.

20:11And again he sent another servant: and they beat him also, and entreated [him] shamefully, and sent [him] away empty.

20:12And again he sent a third: and they wounded him also, and cast [him] out.

20:13Then said the lord of the vineyard, What shall I do? I will send my beloved son: it may be they will reverence [him] when they see him.

20:14But when the husbandmen saw him, they reasoned among themselves, saying, This is the heir: come, let us kill him, that the inheritance may be ours.

20:15So they cast him out of the vineyard, and killed [him]. What therefore shall the lord of the vineyard do unto them?

20:16He shall come and destroy these husbandmen, and shall give the vineyard to others. And when they heard [it], they said, God forbid.