Parallel passages

BG1940

26:1Когато Исус свърши тия думи рече на учениците Си:

26:2Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата, и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.

26:3Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каиафа,

26:4и наговаряха се да уловят Исуса с хитрост и да Го умъртвят;

26:5но думаха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа.

26:6А когато Исус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон,

26:7приближи се до Него една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, като бе седнал на трапезата.

26:8А учениците, като видяха това, възнегодуваха, казвайки: Защо се прахоса това?

26:9Защото това <миро> можеше да се продаде за голяма сума<, която> да се раздаде на сиромасите.

26:10Но Исус като позна това, рече им: Защо досаждате на жената? понеже тя извърши добро дело на Мене.

26:11Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам.

26:12Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми стори го за да Ме приготви за погребение.

26:13Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори.

KJV

26:1And it came to pass, when Jesus had finished all these sayings, he said unto his disciples,

26:2Ye know that after two days is [the feast of] the passover, and the Son of man is betrayed to be crucified.

26:3Then assembled together the chief priests, and the scribes, and the elders of the people, unto the palace of the high priest, who was called Caiaphas,

26:4And consulted that they might take Jesus by subtilty, and kill [him].

26:5But they said, Not on the feast [day], lest there be an uproar among the people.

26:6¶ Now when Jesus was in Bethany, in the house of Simon the leper,

26:7There came unto him a woman having an alabaster box of very precious ointment, and poured it on his head, as he sat [at meat].

26:8But when his disciples saw [it], they had indignation, saying, To what purpose [is] this waste?

26:9For this ointment might have been sold for much, and given to the poor.

26:10When Jesus understood [it], he said unto them, Why trouble ye the woman? for she hath wrought a good work upon me.

26:11For ye have the poor always with you; but me ye have not always.

26:12For in that she hath poured this ointment on my body, she did [it] for my burial.

26:13Verily I say unto you, Wheresoever this gospel shall be preached in the whole world, [there] shall also this, that this woman hath done, be told for a memorial of her.

BG1940

14:1А след два дни щеше да бъде пасхата и <празника> на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да го умъртвят.

14:2Защото думаха: Да не стане на празника, за да се не подигне вълнение между народа.

14:3И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симона прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му.

14:4А имаше някои, които, негодуващи, думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото?

14:5Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и <сумата> да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея.

14:6Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? тя извърши добро дело на Мене.

14:7Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.

14:8Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение.

14:9Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя стори.

KJV

14:1After two days was [the feast of] the passover, and of unleavened bread: and the chief priests and the scribes sought how they might take him by craft, and put [him] to death.

14:2But they said, Not on the feast [day], lest there be an uproar of the people.

14:3¶ And being in Bethany in the house of Simon the leper, as he sat at meat, there came a woman having an alabaster box of ointment of spikenard very precious; and she brake the box, and poured [it] on his head.

14:4And there were some that had indignation within themselves, and said, Why was this waste of the ointment made?

14:5For it might have been sold for more than three hundred pence, and have been given to the poor. And they murmured against her.

14:6And Jesus said, Let her alone; why trouble ye her? she hath wrought a good work on me.

14:7For ye have the poor with you always, and whensoever ye will ye may do them good: but me ye have not always.

14:8She hath done what she could: she is come aforehand to anoint my body to the burying.

14:9Verily I say unto you, Wheresoever this gospel shall be preached throughout the whole world, [this] also that she hath done shall be spoken of for a memorial of her.

BG1940

7:36И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.

7:37И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алабастрен съд с миро.

7:38И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.

7:39А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.

7:40А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи.

KJV

7:36¶ And one of the Pharisees desired him that he would eat with him. And he went into the Pharisee’s house, and sat down to meat.

7:37And, behold, a woman in the city, which was a sinner, when she knew that [Jesus] sat at meat in the Pharisee’s house, brought an alabaster box of ointment,

7:38And stood at his feet behind [him] weeping, and began to wash his feet with tears, and did wipe [them] with the hairs of her head, and kissed his feet, and anointed [them] with the ointment.

7:39Now when the Pharisee which had bidden him saw [it], he spake within himself, saying, This man, if he were a prophet, would have known who and what manner of woman [this is] that toucheth him: for she is a sinner.

7:40And Jesus answering said unto him, Simon, I have somewhat to say unto thee. And he saith, Master, say on.

BG1940

12:1А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

12:2Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, които седяха с Него на трапезата.

12:3Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.

12:4Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече:

12:5Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?

12:6А това, рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата {Гръцки: Торбичката <или>, кутийката.} вземаше <от> това, което пускаха в нея.

12:7Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.

12:8Защото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога.

KJV

12:1Then Jesus six days before the passover came to Bethany, where Lazarus was which had been dead, whom he raised from the dead.

12:2There they made him a supper; and Martha served: but Lazarus was one of them that sat at the table with him.

12:3Then took Mary a pound of ointment of spikenard, very costly, and anointed the feet of Jesus, and wiped his feet with her hair: and the house was filled with the odour of the ointment.

12:4Then saith one of his disciples, Judas Iscariot, Simon’s [son], which should betray him,

12:5Why was not this ointment sold for three hundred pence, and given to the poor?

12:6This he said, not that he cared for the poor; but because he was a thief, and had the bag, and bare what was put therein.

12:7Then said Jesus, Let her alone: against the day of my burying hath she kept this.

12:8For the poor always ye have with you; but me ye have not always.