Parallel passages
Compare related passages from the Gospels, the Old Testament and Old Testament quotations in the New Testament.
Son of Man lifted up
John 12:20–50
BG1940
12:20А между ония, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.
12:21Те, прочее, дойдоха при Филипа, който беше от Витсаида галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине искаме да видим Исуса.
12:22Филип дохожда и казва на Андрея; Андрей дохожда, и Филип, и те казват на Исуса.
12:23А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.
12:24Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.
12:25Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.
12:26Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми.
12:27Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час. Но за това дойдох на тоя час.
12:28Отче, прослави името Си. Тогава дойде глас от небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя.
12:29На това, народът, който стоеше там, като чу <гласа> каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му проговори.
12:30Исус в отговор рече: Този глас не дойде заради Мене, но заради вас.
12:31Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.
12:32И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.
12:33А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.
12:34Народът, прочее, Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века; тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Тоя Човешки Син?
12:35Тогава Исус им рече: Още малко време светлината е между вас. Ходете докле имате светлината, за да ви не настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината не знае къде отива.
12:36Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрез {Гръцки: Синове на.} светлината. Това изговори Исус и отиде та се скри от тях.
12:37Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;
12:38за да се изпълни казаното от пророк Исаия, който рече: - "Господи, кой <от нас> е повярвал на онова, което сме чули? И мишцата Господня на кого се е открила"?
12:39Те за това не можаха да вярват, защото Исаия пак е рекъл: -
12:40"Ослепил е очите им, и закоравил сърцата им, Да не би с очи да видят, и със сърца да разберат, За да се обърнат и да ги изцеля".
12:41Това каза Исаия защото видя славата Му и говори за Него.
12:42Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не <Го> изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;
12:43защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога.
12:44А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Този, Който Ме е пратил.
12:45И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.
12:46Аз дойдох <като> светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене.
12:47И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.
12:48Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.
12:49Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря.
12:50И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.
KJV
12:20¶ And there were certain Greeks among them that came up to worship at the feast:
12:21The same came therefore to Philip, which was of Bethsaida of Galilee, and desired him, saying, Sir, we would see Jesus.
12:22Philip cometh and telleth Andrew: and again Andrew and Philip tell Jesus.
12:23¶ And Jesus answered them, saying, The hour is come, that the Son of man should be glorified.
12:24Verily, verily, I say unto you, Except a corn of wheat fall into the ground and die, it abideth alone: but if it die, it bringeth forth much fruit.
12:25He that loveth his life shall lose it; and he that hateth his life in this world shall keep it unto life eternal.
12:26If any man serve me, let him follow me; and where I am, there shall also my servant be: if any man serve me, him will [my] Father honour.
12:27Now is my soul troubled; and what shall I say? Father, save me from this hour: but for this cause came I unto this hour.
12:28Father, glorify thy name. Then came there a voice from heaven, [saying], I have both glorified [it], and will glorify [it] again.
12:29The people therefore, that stood by, and heard [it], said that it thundered: others said, An angel spake to him.
12:30Jesus answered and said, This voice came not because of me, but for your sakes.
12:31Now is the judgment of this world: now shall the prince of this world be cast out.
12:32And I, if I be lifted up from the earth, will draw all [men] unto me.
12:33This he said, signifying what death he should die.
12:34The people answered him, We have heard out of the law that Christ abideth for ever: and how sayest thou, The Son of man must be lifted up? who is this Son of man?
12:35Then Jesus said unto them, Yet a little while is the light with you. Walk while ye have the light, lest darkness come upon you: for he that walketh in darkness knoweth not whither he goeth.
12:36While ye have light, believe in the light, that ye may be the children of light. These things spake Jesus, and departed, and did hide himself from them.
12:37¶ But though he had done so many miracles before them, yet they believed not on him:
12:38That the saying of Esaias the prophet might be fulfilled, which he spake, Lord, who hath believed our report? and to whom hath the arm of the Lord been revealed?
12:39Therefore they could not believe, because that Esaias said again,
12:40He hath blinded their eyes, and hardened their heart; that they should not see with [their] eyes, nor understand with [their] heart, and be converted, and I should heal them.
12:41These things said Esaias, when he saw his glory, and spake of him.
12:42¶ Nevertheless among the chief rulers also many believed on him; but because of the Pharisees they did not confess [him], lest they should be put out of the synagogue:
12:43For they loved the praise of men more than the praise of God.
12:44¶ Jesus cried and said, He that believeth on me, believeth not on me, but on him that sent me.
12:45And he that seeth me seeth him that sent me.
12:46I am come a light into the world, that whosoever believeth on me should not abide in darkness.
12:47And if any man hear my words, and believe not, I judge him not: for I came not to judge the world, but to save the world.
12:48He that rejecteth me, and receiveth not my words, hath one that judgeth him: the word that I have spoken, the same shall judge him in the last day.
12:49For I have not spoken of myself; but the Father which sent me, he gave me a commandment, what I should say, and what I should speak.
12:50And I know that his commandment is life everlasting: whatsoever I speak therefore, even as the Father said unto me, so I speak.
Source: STEP Bible · BSD 3-Clause · gospel_harmony.json #152
Bulgarian group titles are machine translated; the originals are preserved. Bible verses use the selected versions.
Results: 174