Parallel passages

BG1940

26:17А в първия <ден на празника на> безквасните хлябове учениците отидоха при Исуса и рекоха: Где искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата?

26:18Той каза: Идете в града при еди кого си и речете му: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам пасхата с учениците Си.

26:19И учениците сториха както им заръча Исус, и приготвиха пасхата.

26:20И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика.

26:21И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

26:22А те, пренаскърбени, почнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи?

26:23Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.

26:24Човешкият Син отива, както е написано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.

26:25И Юда, който Го предаде, в отговор рече: Да не съм аз, Учителю? Исус му каза: Ти рече.

26:26И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови, и го разчупи и като го даваше на учениците, рече: Вземете яжте; това е Моето тяло.

26:27Взе и чашата, и, като благодари, даде им, и рече: Пийте от нея всички!

26:28Защото това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за прощаване на греховете.

26:29Но казвам ви, че отсега няма вече да пия от тоя плод на лозата, до оня ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Отца Си.

KJV

26:17¶ Now the first [day] of the feast of unleavened bread the disciples came to Jesus, saying unto him, Where wilt thou that we prepare for thee to eat the passover?

26:18And he said, Go into the city to such a man, and say unto him, The Master saith, My time is at hand; I will keep the passover at thy house with my disciples.

26:19And the disciples did as Jesus had appointed them; and they made ready the passover.

26:20Now when the even was come, he sat down with the twelve.

26:21And as they did eat, he said, Verily I say unto you, that one of you shall betray me.

26:22And they were exceeding sorrowful, and began every one of them to say unto him, Lord, is it I?

26:23And he answered and said, He that dippeth [his] hand with me in the dish, the same shall betray me.

26:24The Son of man goeth as it is written of him: but woe unto that man by whom the Son of man is betrayed! it had been good for that man if he had not been born.

26:25Then Judas, which betrayed him, answered and said, Master, is it I? He said unto him, Thou hast said.

26:26¶ And as they were eating, Jesus took bread, and blessed [it], and brake [it], and gave [it] to the disciples, and said, Take, eat; this is my body.

26:27And he took the cup, and gave thanks, and gave [it] to them, saying, Drink ye all of it;

26:28For this is my blood of the new testament, which is shed for many for the remission of sins.

26:29But I say unto you, I will not drink henceforth of this fruit of the vine, until that day when I drink it new with you in my Father’s kingdom.

BG1940

14:12А на първия ден на <празника> на безквасните хлябове, когато колеха <жертви> за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим за да ядеш пасхата?

14:13И Той изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете подир него.

14:14И дето влезе, речете на стопанина на тая къща: Учителят казва: Где е< приготвената> за Мене приемна стая гдето ще ям пасхата с учениците Си?

14:15И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.

14:16И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.

14:17И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте.

14:18И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.

14:19Те почнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз?

14:20А Той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.

14:21Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не бе се родил.

14:22И когато ядяха, <Исус> взе хляб и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, [яжте]; това е Моето тяло.

14:23Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея.

14:24И рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина.

14:25Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство.

KJV

14:12¶ And the first day of unleavened bread, when they killed the passover, his disciples said unto him, Where wilt thou that we go and prepare that thou mayest eat the passover?

14:13And he sendeth forth two of his disciples, and saith unto them, Go ye into the city, and there shall meet you a man bearing a pitcher of water: follow him.

14:14And wheresoever he shall go in, say ye to the goodman of the house, The Master saith, Where is the guestchamber, where I shall eat the passover with my disciples?

14:15And he will shew you a large upper room furnished [and] prepared: there make ready for us.

14:16And his disciples went forth, and came into the city, and found as he had said unto them: and they made ready the passover.

14:17And in the evening he cometh with the twelve.

14:18And as they sat and did eat, Jesus said, Verily I say unto you, One of you which eateth with me shall betray me.

14:19And they began to be sorrowful, and to say unto him one by one, [Is] it I? and another [said, Is] it I?

14:20And he answered and said unto them, [It is] one of the twelve, that dippeth with me in the dish.

14:21The Son of man indeed goeth, as it is written of him: but woe to that man by whom the Son of man is betrayed! good were it for that man if he had never been born.

14:22¶ And as they did eat, Jesus took bread, and blessed, and brake [it], and gave to them, and said, Take, eat: this is my body.

14:23And he took the cup, and when he had given thanks, he gave [it] to them: and they all drank of it.

14:24And he said unto them, This is my blood of the new testament, which is shed for many.

14:25Verily I say unto you, I will drink no more of the fruit of the vine, until that day that I drink it new in the kingdom of God.

BG1940

22:7И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата.

22:8И прати <Исус> Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.

22:9А те Му казаха: Где искаш да приготвим?

22:10А той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,

22:11и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?

22:12И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.

22:13И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.

22:14И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.

22:15И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да пострадам;

22:16защото ви казвам, че няма <вече> да я ям докле се не изпълни в Божието царство.

22:17И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;

22:18защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.

22:19И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание.

22:20Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.

22:21Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.

22:22Защото Човешкият Син наистина отива според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!

22:23И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.

22:24Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.

22:25А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.

22:26Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува - като онзи, който слугува.

22:27Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.

22:28А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.

22:29Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,

22:30да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.

KJV

22:7¶ Then came the day of unleavened bread, when the passover must be killed.

22:8And he sent Peter and John, saying, Go and prepare us the passover, that we may eat.

22:9And they said unto him, Where wilt thou that we prepare?

22:10And he said unto them, Behold, when ye are entered into the city, there shall a man meet you, bearing a pitcher of water; follow him into the house where he entereth in.

22:11And ye shall say unto the goodman of the house, The Master saith unto thee, Where is the guestchamber, where I shall eat the passover with my disciples?

22:12And he shall shew you a large upper room furnished: there make ready.

22:13And they went, and found as he had said unto them: and they made ready the passover.

22:14And when the hour was come, he sat down, and the twelve apostles with him.

22:15And he said unto them, With desire I have desired to eat this passover with you before I suffer:

22:16For I say unto you, I will not any more eat thereof, until it be fulfilled in the kingdom of God.

22:17And he took the cup, and gave thanks, and said, Take this, and divide [it] among yourselves:

22:18For I say unto you, I will not drink of the fruit of the vine, until the kingdom of God shall come.

22:19¶ And he took bread, and gave thanks, and brake [it], and gave unto them, saying, This is my body which is given for you: this do in remembrance of me.

22:20Likewise also the cup after supper, saying, This cup [is] the new testament in my blood, which is shed for you.

22:21¶ But, behold, the hand of him that betrayeth me [is] with me on the table.

22:22And truly the Son of man goeth, as it was determined: but woe unto that man by whom he is betrayed!

22:23And they began to enquire among themselves, which of them it was that should do this thing.

22:24¶ And there was also a strife among them, which of them should be accounted the greatest.

22:25And he said unto them, The kings of the Gentiles exercise lordship over them; and they that exercise authority upon them are called benefactors.

22:26But ye [shall] not [be] so: but he that is greatest among you, let him be as the younger; and he that is chief, as he that doth serve.

22:27For whether [is] greater, he that sitteth at meat, or he that serveth? [is] not he that sitteth at meat? but I am among you as he that serveth.

22:28Ye are they which have continued with me in my temptations.

22:29And I appoint unto you a kingdom, as my Father hath appointed unto me;

22:30That ye may eat and drink at my table in my kingdom, and sit on thrones judging the twelve tribes of Israel.

BG1940

13:1А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.

13:2И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде),

13:3като знаеше <Исус>, че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,

13:4стана от вечерята, сложи мантията Си {Гръцки: Дрехите Си.}, взе престилка и се препаса.

13:5После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан.

13:6И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете?

13:7Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш.

13:8Петър Му каза: Ти няма да умиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те умия нямаш дял с Мене.

13:9Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.

13:10Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички.

13:11Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти.

13:12А като уми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих?

13:13Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв.

13:14И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете.

13:15Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас.

13:16Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.

13:17Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.

13:18Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но <това стана>, за да се сбъдне писаното: "Който яде хляба Ми, <той> дигна своята пета против Мене".

13:19Отсега ви казвам <това нещо> преди да е станало, та когато стане да повярвате, че съм Аз <това, което рекох>.

13:20Истина, истина ви казвам, който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.

13:21Като рече това, Исус се развълнува в духа <Си>, и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

13:22Учениците се спогледаха помежду си, недоумявайки за кого говори.

13:23А на трапезата един от учениците, когото обичаше Исус, беше се облегнал на Исусовото лоно.

13:24Затова Симон Петър му кимва и му казва: Кажи <ни> за кого говори.

13:25А той като се обърна така на гърдите на Исуса, каза му: Господи, кой е?

13:26Исус отговори: Той е онзи, за когото ще затопя залъка и ще му го дам. И тъй, като затопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонова Искариотски.

13:27И тогава подир залъка, сатана влезе в него; и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.

13:28А никой от седящите <на трапезата> не разбра защо му рече това;

13:29защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата {Гръцки: Торбичката <или>, кутийката.}, че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите.

13:30И тъй, като взе залъка, веднага излезе; а беше нощ.

13:31А когато излезе, Исус казва: Сега се прослави Човешкият Син, и Бог се прослави в Него;

13:32и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави.

13:33Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както рекох на юдеите, така и вам казвам сега гдето отивам Аз вие не можете да дойдете.

13:34Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.

13:35По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.

KJV

13:1Now before the feast of the passover, when Jesus knew that his hour was come that he should depart out of this world unto the Father, having loved his own which were in the world, he loved them unto the end.

13:2And supper being ended, the devil having now put into the heart of Judas Iscariot, Simon’s [son], to betray him;

13:3Jesus knowing that the Father had given all things into his hands, and that he was come from God, and went to God;

13:4He riseth from supper, and laid aside his garments; and took a towel, and girded himself.

13:5After that he poureth water into a bason, and began to wash the disciples’ feet, and to wipe [them] with the towel wherewith he was girded.

13:6Then cometh he to Simon Peter: and Peter saith unto him, Lord, dost thou wash my feet?

13:7Jesus answered and said unto him, What I do thou knowest not now; but thou shalt know hereafter.

13:8Peter saith unto him, Thou shalt never wash my feet. Jesus answered him, If I wash thee not, thou hast no part with me.

13:9Simon Peter saith unto him, Lord, not my feet only, but also [my] hands and [my] head.

13:10Jesus saith to him, He that is washed needeth not save to wash [his] feet, but is clean every whit: and ye are clean, but not all.

13:11For he knew who should betray him; therefore said he, Ye are not all clean.

13:12So after he had washed their feet, and had taken his garments, and was set down again, he said unto them, Know ye what I have done to you?

13:13Ye call me Master and Lord: and ye say well; for [so] I am.

13:14If I then, [your] Lord and Master, have washed your feet; ye also ought to wash one another’s feet.

13:15For I have given you an example, that ye should do as I have done to you.

13:16Verily, verily, I say unto you, The servant is not greater than his lord; neither he that is sent greater than he that sent him.

13:17If ye know these things, happy are ye if ye do them.

13:18¶ I speak not of you all: I know whom I have chosen: but that the scripture may be fulfilled, He that eateth bread with me hath lifted up his heel against me.

13:19Now I tell you before it come, that, when it is come to pass, ye may believe that I am [he].

13:20Verily, verily, I say unto you, He that receiveth whomsoever I send receiveth me; and he that receiveth me receiveth him that sent me.

13:21When Jesus had thus said, he was troubled in spirit, and testified, and said, Verily, verily, I say unto you, that one of you shall betray me.

13:22Then the disciples looked one on another, doubting of whom he spake.

13:23Now there was leaning on Jesus’ bosom one of his disciples, whom Jesus loved.

13:24Simon Peter therefore beckoned to him, that he should ask who it should be of whom he spake.

13:25He then lying on Jesus’ breast saith unto him, Lord, who is it?

13:26Jesus answered, He it is, to whom I shall give a sop, when I have dipped [it]. And when he had dipped the sop, he gave [it] to Judas Iscariot, [the son] of Simon.

13:27And after the sop Satan entered into him. Then said Jesus unto him, That thou doest, do quickly.

13:28Now no man at the table knew for what intent he spake this unto him.

13:29For some [of them] thought, because Judas had the bag, that Jesus had said unto him, Buy [those things] that we have need of against the feast; or, that he should give something to the poor.

13:30He then having received the sop went immediately out: and it was night.

13:31¶ Therefore, when he was gone out, Jesus said, Now is the Son of man glorified, and God is glorified in him.

13:32If God be glorified in him, God shall also glorify him in himself, and shall straightway glorify him.

13:33Little children, yet a little while I am with you. Ye shall seek me: and as I said unto the Jews, Whither I go, ye cannot come; so now I say to you.

13:34A new commandment I give unto you, That ye love one another; as I have loved you, that ye also love one another.

13:35By this shall all [men] know that ye are my disciples, if ye have love one to another.