Parallel passages
Compare related passages from the Gospels, the Old Testament and Old Testament quotations in the New Testament.
Samaritan woman at the well
John 4:4–45
BG1940
4:4И трябваше да мине през Самария.
4:5И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.
4:6Там беше Якововият кладенец {Гръцки: Извор.}. Исус, прочее, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.
4:7Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва й Исус: Дай Ми да пия.
4:8(Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна).
4:9Впрочем, самарянката му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).
4:10Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива {Текуща.} вода?
4:11Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?
4:12Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?
4:13Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;
4:14а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.
4:15Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.
4:16Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.
4:17В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва й Исус: Право каза, че нямаш мъж;
4:18защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.
4:19Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.
4:20Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.
4:21Казва й Исус: Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито <само> в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.
4:22Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.
4:23Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.
4:24Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.
4:25Казва Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.
4:26Казва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм <Месия>.
4:27В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?
4:28Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:
4:29Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?
4:30Те излязоха от града и отиваха към Него.
4:31Между това учениците молеха <Исуса>, казвайки: Учителю, яж.
4:32А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.
4:33Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл <нещо> за ядене?
4:34Казва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.
4:35Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.
4:36Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне.
4:37Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.
4:38Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в< наследството на> техния труд.
4:39И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.
4:40И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.
4:41И още мнозина повярваха поради Неговото учение;
4:42и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина [Христос] Спасителят на света.
4:43След два дни Той излезе от там и <отиде> в Галилея.
4:44Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си.
4:45И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.
KJV
4:4And he must needs go through Samaria.
4:5Then cometh he to a city of Samaria, which is called Sychar, near to the parcel of ground that Jacob gave to his son Joseph.
4:6Now Jacob’s well was there. Jesus therefore, being wearied with [his] journey, sat thus on the well: [and] it was about the sixth hour.
4:7There cometh a woman of Samaria to draw water: Jesus saith unto her, Give me to drink.
4:8(For his disciples were gone away unto the city to buy meat.)
4:9Then saith the woman of Samaria unto him, How is it that thou, being a Jew, askest drink of me, which am a woman of Samaria? for the Jews have no dealings with the Samaritans.
4:10Jesus answered and said unto her, If thou knewest the gift of God, and who it is that saith to thee, Give me to drink; thou wouldest have asked of him, and he would have given thee living water.
4:11The woman saith unto him, Sir, thou hast nothing to draw with, and the well is deep: from whence then hast thou that living water?
4:12Art thou greater than our father Jacob, which gave us the well, and drank thereof himself, and his children, and his cattle?
4:13Jesus answered and said unto her, Whosoever drinketh of this water shall thirst again:
4:14But whosoever drinketh of the water that I shall give him shall never thirst; but the water that I shall give him shall be in him a well of water springing up into everlasting life.
4:15The woman saith unto him, Sir, give me this water, that I thirst not, neither come hither to draw.
4:16Jesus saith unto her, Go, call thy husband, and come hither.
4:17The woman answered and said, I have no husband. Jesus said unto her, Thou hast well said, I have no husband:
4:18For thou hast had five husbands; and he whom thou now hast is not thy husband: in that saidst thou truly.
4:19The woman saith unto him, Sir, I perceive that thou art a prophet.
4:20Our fathers worshipped in this mountain; and ye say, that in Jerusalem is the place where men ought to worship.
4:21Jesus saith unto her, Woman, believe me, the hour cometh, when ye shall neither in this mountain, nor yet at Jerusalem, worship the Father.
4:22Ye worship ye know not what: we know what we worship: for salvation is of the Jews.
4:23But the hour cometh, and now is, when the true worshippers shall worship the Father in spirit and in truth: for the Father seeketh such to worship him.
4:24God [is] a Spirit: and they that worship him must worship [him] in spirit and in truth.
4:25The woman saith unto him, I know that Messias cometh, which is called Christ: when he is come, he will tell us all things.
4:26Jesus saith unto her, I that speak unto thee am [he.]
4:27¶ And upon this came his disciples, and marvelled that he talked with the woman: yet no man said, What seekest thou? or, Why talkest thou with her?
4:28The woman then left her waterpot, and went her way into the city, and saith to the men,
4:29Come, see a man, which told me all things that ever I did: is not this the Christ?
4:30Then they went out of the city, and came unto him.
4:31¶ In the mean while his disciples prayed him, saying, Master, eat.
4:32But he said unto them, I have meat to eat that ye know not of.
4:33Therefore said the disciples one to another, Hath any man brought him [ought] to eat?
4:34Jesus saith unto them, My meat is to do the will of him that sent me, and to finish his work.
4:35Say not ye, There are yet four months, and [then] cometh harvest? behold, I say unto you, Lift up your eyes, and look on the fields; for they are white already to harvest.
4:36And he that reapeth receiveth wages, and gathereth fruit unto life eternal: that both he that soweth and he that reapeth may rejoice together.
4:37And herein is that saying true, One soweth, and another reapeth.
4:38I sent you to reap that whereon ye bestowed no labour: other men laboured, and ye are entered into their labours.
4:39¶ And many of the Samaritans of that city believed on him for the saying of the woman, which testified, He told me all that ever I did.
4:40So when the Samaritans were come unto him, they besought him that he would tarry with them: and he abode there two days.
4:41And many more believed because of his own word;
4:42And said unto the woman, Now we believe, not because of thy saying: for we have heard [him] ourselves, and know that this is indeed the Christ, the Saviour of the world.
4:43¶ Now after two days he departed thence, and went into Galilee.
4:44For Jesus himself testified, that a prophet hath no honour in his own country.
4:45Then when he was come into Galilee, the Galilæans received him, having seen all the things that he did at Jerusalem at the feast: for they also went unto the feast.
Source: STEP Bible · BSD 3-Clause · gospel_harmony.json #37
Bulgarian group titles are machine translated; the originals are preserved. Bible verses use the selected versions.
Results: 174