Parallel passages

BG1940

8:5А когато влезе в Капернаум, един стотник дойде при Него и Му се молеше, казвайки:

8:6Господи, слугата ми лежи у дома парализиран, и много се мъчи.

8:7Той му казва: Ще дойда и ще го изцеля.

8:8Стотникът в отговор Му рече: Господи, не съм достоен да влезеш под стряхата ми; но кажи само една дума, и слугата ми ще оздравее.

8:9Защото и аз съм подвластен човек и имам подчинени на мен войници; и казвам на тогова: Иди, и той отива; и на друг: Дойди, и той дохожда; а на слугата си: Стори това, и го струва.

8:10Исус, като чу това, почуди се, и рече на ония, които идеха изподире: Истина ви казвам, нито в Израиля съм намерил толкова вяра.

8:11Но казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад, и ще насядат с Авраама, Исаака и Якова в небесното царство;

8:12а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

8:13Тогава Исус рече на стотника: Иди си; както си повярвал, така нека ти бъде. И слугата оздравя в същия час.

KJV

8:5¶ And when Jesus was entered into Capernaum, there came unto him a centurion, beseeching him,

8:6And saying, Lord, my servant lieth at home sick of the palsy, grievously tormented.

8:7And Jesus saith unto him, I will come and heal him.

8:8The centurion answered and said, Lord, I am not worthy that thou shouldest come under my roof: but speak the word only, and my servant shall be healed.

8:9For I am a man under authority, having soldiers under me: and I say to this [man], Go, and he goeth; and to another, Come, and he cometh; and to my servant, Do this, and he doeth [it].

8:10When Jesus heard [it], he marvelled, and said to them that followed, Verily I say unto you, I have not found so great faith, no, not in Israel.

8:11And I say unto you, That many shall come from the east and west, and shall sit down with Abraham, and Isaac, and Jacob, in the kingdom of heaven.

8:12But the children of the kingdom shall be cast out into outer darkness: there shall be weeping and gnashing of teeth.

8:13And Jesus said unto the centurion, Go thy way; and as thou hast believed, [so] be it done unto thee. And his servant was healed in the selfsame hour.

BG1940

7:1След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха {Гръцки: В ушите на людете.}, <Исус> влезе в Капернаум.

7:2А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.

7:3И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и оздрави слугата му.

7:4Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;

7:5защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.

7:6А когато Исус вървеше с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд; защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;

7:7затова нито счетох себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.

7:8Защото и аз съм човек поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди; и той отива; и на друг: Дойди; и дохожда; и на слугата си: Направи това; и го прави.

7:9Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.

7:10И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.

KJV

7:1Now when he had ended all his sayings in the audience of the people, he entered into Capernaum.

7:2And a certain centurion’s servant, who was dear unto him, was sick, and ready to die.

7:3And when he heard of Jesus, he sent unto him the elders of the Jews, beseeching him that he would come and heal his servant.

7:4And when they came to Jesus, they besought him instantly, saying, That he was worthy for whom he should do this:

7:5For he loveth our nation, and he hath built us a synagogue.

7:6Then Jesus went with them. And when he was now not far from the house, the centurion sent friends to him, saying unto him, Lord, trouble not thyself: for I am not worthy that thou shouldest enter under my roof:

7:7Wherefore neither thought I myself worthy to come unto thee: but say in a word, and my servant shall be healed.

7:8For I also am a man set under authority, having under me soldiers, and I say unto one, Go, and he goeth; and to another, Come, and he cometh; and to my servant, Do this, and he doeth [it].

7:9When Jesus heard these things, he marvelled at him, and turned him about, and said unto the people that followed him, I say unto you, I have not found so great faith, no, not in Israel.

7:10And they that were sent, returning to the house, found the servant whole that had been sick.

BG1940

4:46Прочее, <Исус> пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син бе болен в Капернаум.

4:47Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при Него и <Го> помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.

4:48Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.

4:49Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми.

4:50Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде.

4:51И когато той вече слизаше <към дома си>, слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив.

4:52А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.

4:53И така бащата разбра, че <това е станало> в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целият му дом.

4:54Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.

KJV

4:46So Jesus came again into Cana of Galilee, where he made the water wine. And there was a certain nobleman, whose son was sick at Capernaum.

4:47When he heard that Jesus was come out of Judæa into Galilee, he went unto him, and besought him that he would come down, and heal his son: for he was at the point of death.

4:48Then said Jesus unto him, Except ye see signs and wonders, ye will not believe.

4:49The nobleman saith unto him, Sir, come down ere my child die.

4:50Jesus saith unto him, Go thy way; thy son liveth. And the man believed the word that Jesus had spoken unto him, and he went his way.

4:51And as he was now going down, his servants met him, and told [him], saying, Thy son liveth.

4:52Then enquired he of them the hour when he began to amend. And they said unto him, Yesterday at the seventh hour the fever left him.

4:53So the father knew that [it was] at the same hour, in the which Jesus said unto him, Thy son liveth: and himself believed, and his whole house.

4:54This [is] again the second miracle [that] Jesus did, when he was come out of Judæa into Galilee.