Parallel passages

BG1940

9:1Тогава Той влезе в една ладия, премина и дойде в Своя Си град.

9:2И, ето, донесоха при Него един паралитик, сложен на постелка; и Исус като видя вярата им, рече на паралитика: Дерзай, синко; прощават ти се греховете.

9:3И, ето, някои от книжниците си казаха: Този богохулствува.

9:4А Исус, като узна помислите им, рече: Защо мислите зло в сърцата си?

9:5Защото кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?

9:6Но, за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава греховете (тогава каза на паралитика): Стани, вдигни си постелката и иди у дома си.

9:7И той стана и отиде у дома си.

9:8А множествата, като видяха това, страх ги обзе и прославиха Бога, Който бе дал такава власт на човеците.

KJV

9:1And he entered into a ship, and passed over, and came into his own city.

9:2And, behold, they brought to him a man sick of the palsy, lying on a bed: and Jesus seeing their faith said unto the sick of the palsy; Son, be of good cheer; thy sins be forgiven thee.

9:3And, behold, certain of the scribes said within themselves, This [man] blasphemeth.

9:4And Jesus knowing their thoughts said, Wherefore think ye evil in your hearts?

9:5For whether is easier, to say, [Thy] sins be forgiven thee; or to say, Arise, and walk?

9:6But that ye may know that the Son of man hath power on earth to forgive sins, (then saith he to the sick of the palsy,) Arise, take up thy bed, and go unto thine house.

9:7And he arose, and departed to his house.

9:8But when the multitudes saw [it], they marvelled, and glorified God, which had given such power unto men.

BG1940

2:1След известно време, Той пак влезе в Капернаум; и разчу се че бил в къщата.

2:2И мнозина се събраха, така щото и около вратата не можаха да се поберат; и Той им говореше словото.

2:3Дохождат и донасят при Него един паралитик. Четирима го носеха;

2:4И като не можаха да се приближат до Него, поради народа, разкриха покрива на <къщата>, гдето беше, пробиха го и пуснаха постелката, на която лежеше паралитикът.

2:5А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете.

2:6А имаше там някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си:

2:7Тоя защо говори така? Той богохулствува. Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

2:8Исус, като разбра веднага с духа Си, че така размишляват в себе си, рече им: Защо размишлявате това в сърцата си?

2:9Кое е по-лесно, да река на паралитика: Прощават ти се греховете, или да река: Стани, вдигни постелката си и ходи?

2:10Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (казва на паралитика):

2:11Тебе казвам: Стани, вдигни си постелката и иди у дома си.

2:12И той стана, веднага, вдигна си постелката и излезе пред всичките; така щото всички се зачудиха и славеха Бога, и думаха: Никога не сме виждали такова нещо.

KJV

2:1And again he entered into Capernaum after [some] days; and it was noised that he was in the house.

2:2And straightway many were gathered together, insomuch that there was no room to receive [them], no, not so much as about the door: and he preached the word unto them.

2:3And they come unto him, bringing one sick of the palsy, which was borne of four.

2:4And when they could not come nigh unto him for the press, they uncovered the roof where he was: and when they had broken [it] up, they let down the bed wherein the sick of the palsy lay.

2:5When Jesus saw their faith, he said unto the sick of the palsy, Son, thy sins be forgiven thee.

2:6But there were certain of the scribes sitting there, and reasoning in their hearts,

2:7Why doth this [man] thus speak blasphemies? who can forgive sins but God only?

2:8And immediately when Jesus perceived in his spirit that they so reasoned within themselves, he said unto them, Why reason ye these things in your hearts?

2:9Whether is it easier to say to the sick of the palsy, [Thy] sins be forgiven thee; or to say, Arise, and take up thy bed, and walk?

2:10But that ye may know that the Son of man hath power on earth to forgive sins, (he saith to the sick of the palsy,)

2:11I say unto thee, Arise, and take up thy bed, and go thy way into thine house.

2:12And immediately he arose, took up the bed, and went forth before them all; insomuch that they were all amazed, and glorified God, saying, We never saw it on this fashion.

BG1940

5:17И през един от тия дни, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим; и сила от Господа бе с Него да изцелява.

5:18И ето мъже, които носеха на постелка един болен човек, който беше паралитик; и опитаха се да го внесат вътре и да го сложат пред Него.

5:19Но понеже не намериха през где да го внесат вътре, поради народа, качиха се на покрива, и през керемидите го спуснаха с постелката насред пред Исуса.

5:20И Той като видя вярата им, рече: Човече прощават ти се греховете.

5:21Тогава книжниците и фарисеите почнаха да се препират, казвайки: Кой е Тоя, Който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

5:22Но Исус, като видя разискванията им, каза им в отговор: Защо разисквате в сърцата си?

5:23Кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?

5:24Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (рече на паралитика): Казвам ти: Стани, дигни постелката си, и иди у дома си.

5:25И на часа той стана пред тях, дигна това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.

5:26И те всички се учудиха и славеха Бога, и, изпълнени със страх, казваха: Днес видяхме пречудни неща.

KJV

5:17And it came to pass on a certain day, as he was teaching, that there were Pharisees and doctors of the law sitting by, which were come out of every town of Galilee, and Judæa, and Jerusalem: and the power of the Lord was [present] to heal them.

5:18¶ And, behold, men brought in a bed a man which was taken with a palsy: and they sought [means] to bring him in, and to lay [him] before him.

5:19And when they could not find by what [way] they might bring him in because of the multitude, they went upon the housetop, and let him down through the tiling with [his] couch into the midst before Jesus.

5:20And when he saw their faith, he said unto him, Man, thy sins are forgiven thee.

5:21And the scribes and the Pharisees began to reason, saying, Who is this which speaketh blasphemies? Who can forgive sins, but God alone?

5:22But when Jesus perceived their thoughts, he answering said unto them, What reason ye in your hearts?

5:23Whether is easier, to say, Thy sins be forgiven thee; or to say, Rise up and walk?

5:24But that ye may know that the Son of man hath power upon earth to forgive sins, (he said unto the sick of the palsy,) I say unto thee, Arise, and take up thy couch, and go into thine house.

5:25And immediately he rose up before them, and took up that whereon he lay, and departed to his own house, glorifying God.

5:26And they were all amazed, and they glorified God, and were filled with fear, saying, We have seen strange things to day.