Parallel passages

BG1940

9:18Когато им говореше това, ето, един началник дойде и им се кланяше, и казваше: Дъщеря ми току що умря; но дойди и възложи ръката Си на нея и тя ще оживее.

9:19И, като стана, Исус отиде подир него, тоже и учениците Му.

9:20И, ето, една жена, която имаше кръвотечение дванадесет години, приближи се изотзад и се допря до полата на дрехата Му;

9:21защото си думаше: Ако се допра до дрехата Му, ще оздравея.

9:22А Исус като се обърна и я видя, рече: Дерзай, дъщерьо; твоята вяра те изцели. И от същия час жената оздравя.

9:23И когато дойде Исус в къщата на началника, и видя свирачите и народа разтревожен, рече:

9:24Идете си, защото момичето не е умряло, но спи. А те Му се присмиваха.

9:25А като изпъдиха народа, Той влезе и я хвана за ръката; и момичето стана.

9:26И това се разчу по цялата оная страна.

KJV

9:18¶ While he spake these things unto them, behold, there came a certain ruler, and worshipped him, saying, My daughter is even now dead: but come and lay thy hand upon her, and she shall live.

9:19And Jesus arose, and followed him, and [so did] his disciples.

9:20¶ And, behold, a woman, which was diseased with an issue of blood twelve years, came behind [him], and touched the hem of his garment:

9:21For she said within herself, If I may but touch his garment, I shall be whole.

9:22But Jesus turned him about, and when he saw her, he said, Daughter, be of good comfort; thy faith hath made thee whole. And the woman was made whole from that hour.

9:23And when Jesus came into the ruler’s house, and saw the minstrels and the people making a noise,

9:24He said unto them, Give place: for the maid is not dead, but sleepeth. And they laughed him to scorn.

9:25But when the people were put forth, he went in, and took her by the hand, and the maid arose.

9:26And the fame hereof went abroad into all that land.

BG1940

5:21Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото.

5:22И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му,

5:23и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа;< моля Ти> се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.

5:24И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха.

5:25И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години,

5:26и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле,

5:27като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.

5:28Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.

5:29И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.

5:30И веднага Исус като усети в Себе Си, че излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми?

5:31Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене?

5:32Но Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това.

5:33А жената уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.

5:34А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.

5:35Докато Той още говореше, дохождат от <къщата на> началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя?

5:36А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.

5:37И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Иоан.

5:38И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и <мнозина>, които плачеха и пищяха много.

5:39И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи.

5:40А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето.

5:41И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи - Момиче, тебе казвам: Стани.

5:42И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много.

5:43И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде.

KJV

5:21And when Jesus was passed over again by ship unto the other side, much people gathered unto him: and he was nigh unto the sea.

5:22And, behold, there cometh one of the rulers of the synagogue, Jairus by name; and when he saw him, he fell at his feet,

5:23And besought him greatly, saying, My little daughter lieth at the point of death: [I pray thee], come and lay thy hands on her, that she may be healed; and she shall live.

5:24And [Jesus] went with him; and much people followed him, and thronged him.

5:25And a certain woman, which had an issue of blood twelve years,

5:26And had suffered many things of many physicians, and had spent all that she had, and was nothing bettered, but rather grew worse,

5:27When she had heard of Jesus, came in the press behind, and touched his garment.

5:28For she said, If I may touch but his clothes, I shall be whole.

5:29And straightway the fountain of her blood was dried up; and she felt in her body that she was healed of that plague.

5:30And Jesus, immediately knowing in himself that virtue had gone out of him, turned him about in the press, and said, Who touched my clothes?

5:31And his disciples said unto him, Thou seest the multitude thronging thee, and sayest thou, Who touched me?

5:32And he looked round about to see her that had done this thing.

5:33But the woman fearing and trembling, knowing what was done in her, came and fell down before him, and told him all the truth.

5:34And he said unto her, Daughter, thy faith hath made thee whole; go in peace, and be whole of thy plague.

5:35While he yet spake, there came from the ruler of the synagogue’s [house certain] which said, Thy daughter is dead: why troublest thou the Master any further?

5:36As soon as Jesus heard the word that was spoken, he saith unto the ruler of the synagogue, Be not afraid, only believe.

5:37And he suffered no man to follow him, save Peter, and James, and John the brother of James.

5:38And he cometh to the house of the ruler of the synagogue, and seeth the tumult, and them that wept and wailed greatly.

5:39And when he was come in, he saith unto them, Why make ye this ado, and weep? the damsel is not dead, but sleepeth.

5:40And they laughed him to scorn. But when he had put them all out, he taketh the father and the mother of the damsel, and them that were with him, and entereth in where the damsel was lying.

5:41And he took the damsel by the hand, and said unto her, Talitha cumi; which is, being interpreted, Damsel, I say unto thee, arise.

5:42And straightway the damsel arose, and walked; for she was [of the age] of twelve years. And they were astonished with a great astonishment.

5:43And he charged them straitly that no man should know it; and commanded that something should be given her to eat.

BG1940

8:40А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.

8:41И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му;

8:42защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.

8:43И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,

8:44се приближи изотзад и се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението й.

8:45И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, [а Ти казваш: Кой се допря до Мене]?

8:46Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от мене.

8:47И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя.

8:48А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир.

8:49Докато той още говореше, дохожда някой си от <къщата на> началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.

8:50А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.

8:51И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето.

8:52И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи.

8:53А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.

8:54Но Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани!

8:55И върна се духът му и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат <нещо> да яде.

8:56И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.

KJV

8:40And it came to pass, that, when Jesus was returned, the people [gladly] received him: for they were all waiting for him.

8:41¶ And, behold, there came a man named Jairus, and he was a ruler of the synagogue: and he fell down at Jesus’ feet, and besought him that he would come into his house:

8:42For he had one only daughter, about twelve years of age, and she lay a dying. But as he went the people thronged him.

8:43¶ And a woman having an issue of blood twelve years, which had spent all her living upon physicians, neither could be healed of any,

8:44Came behind [him], and touched the border of his garment: and immediately her issue of blood stanched.

8:45And Jesus said, Who touched me? When all denied, Peter and they that were with him said, Master, the multitude throng thee and press [thee], and sayest thou, Who touched me?

8:46And Jesus said, Somebody hath touched me: for I perceive that virtue is gone out of me.

8:47And when the woman saw that she was not hid, she came trembling, and falling down before him, she declared unto him before all the people for what cause she had touched him, and how she was healed immediately.

8:48And he said unto her, Daughter, be of good comfort: thy faith hath made thee whole; go in peace.

8:49¶ While he yet spake, there cometh one from the ruler of the synagogue’s [house], saying to him, Thy daughter is dead; trouble not the Master.

8:50But when Jesus heard [it], he answered him, saying, Fear not: believe only, and she shall be made whole.

8:51And when he came into the house, he suffered no man to go in, save Peter, and James, and John, and the father and the mother of the maiden.

8:52And all wept, and bewailed her: but he said, Weep not; she is not dead, but sleepeth.

8:53And they laughed him to scorn, knowing that she was dead.

8:54And he put them all out, and took her by the hand, and called, saying, Maid, arise.

8:55And her spirit came again, and she arose straightway: and he commanded to give her meat.

8:56And her parents were astonished: but he charged them that they should tell no man what was done.