Parallel passages

BG1940

13:1В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото.

13:2И събраха се до Него големи множества, така щото влезе и седна в една ладия; а целият народ стоеше на брега.

13:3И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее;

13:4и като сееше някои< зърна> паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха.

13:5А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

13:6а като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха.

13:7Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха.

13:8А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.

13:9Който има уши [да слуша], нека слуша.

13:10Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?

13:11А Той в отговор им каза: <Защото> на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.

13:12Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

13:13Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират.

13:14На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: "С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите.

13:15Защото сърцето на тия люде е задебеляло И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля".

13:16А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват.

13:17Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.

13:18Вие, прочее, чуйте <какво значи> притчата за сеяча.

13:19При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя.

13:20А посеяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема;

13:21корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява.

13:22А посеяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден.

13:23А посеяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.

KJV

13:1The same day went Jesus out of the house, and sat by the sea side.

13:2And great multitudes were gathered together unto him, so that he went into a ship, and sat; and the whole multitude stood on the shore.

13:3And he spake many things unto them in parables, saying, Behold, a sower went forth to sow;

13:4And when he sowed, some [seeds] fell by the way side, and the fowls came and devoured them up:

13:5Some fell upon stony places, where they had not much earth: and forthwith they sprung up, because they had no deepness of earth:

13:6And when the sun was up, they were scorched; and because they had no root, they withered away.

13:7And some fell among thorns; and the thorns sprung up, and choked them:

13:8But other fell into good ground, and brought forth fruit, some an hundredfold, some sixtyfold, some thirtyfold.

13:9Who hath ears to hear, let him hear.

13:10And the disciples came, and said unto him, Why speakest thou unto them in parables?

13:11He answered and said unto them, Because it is given unto you to know the mysteries of the kingdom of heaven, but to them it is not given.

13:12For whosoever hath, to him shall be given, and he shall have more abundance: but whosoever hath not, from him shall be taken away even that he hath.

13:13Therefore speak I to them in parables: because they seeing see not; and hearing they hear not, neither do they understand.

13:14And in them is fulfilled the prophecy of Esaias, which saith, By hearing ye shall hear, and shall not understand; and seeing ye shall see, and shall not perceive:

13:15For this people’s heart is waxed gross, and [their] ears are dull of hearing, and their eyes they have closed; lest at any time they should see with [their] eyes, and hear with [their] ears, and should understand with [their] heart, and should be converted, and I should heal them.

13:16But blessed [are] your eyes, for they see: and your ears, for they hear.

13:17For verily I say unto you, That many prophets and righteous [men] have desired to see [those things] which ye see, and have not seen [them]; and to hear [those things] which ye hear, and have not heard [them.]

13:18¶ Hear ye therefore the parable of the sower.

13:19When any one heareth the word of the kingdom, and understandeth [it] not, then cometh the wicked [one], and catcheth away that which was sown in his heart. This is he which received seed by the way side.

13:20But he that received the seed into stony places, the same is he that heareth the word, and anon with joy receiveth it;

13:21Yet hath he not root in himself, but dureth for a while: for when tribulation or persecution ariseth because of the word, by and by he is offended.

13:22He also that received seed among the thorns is he that heareth the word; and the care of this world, and the deceitfulness of riches, choke the word, and he becometh unfruitful.

13:23But he that received seed into the good ground is he that heareth the word, and understandeth [it]; which also beareth fruit, and bringeth forth, some an hundredfold, some sixty, some thirty.

BG1940

4:1И пак започна да поучава край езерото. И събра се при Него едно твърде голямо множество, така щото Той влезе в една ладия и седеше на езерото; а цялото множество беше на сушата край езерото.

4:2И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:

4:3Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

4:4И когато сееше, някои <зърна> паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха:

4:5Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

4:6а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

4:7И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.

4:8А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

4:9И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

4:10И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

4:11И каза им: На вас е дадено <да познаете> тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;

4:12тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [греха].

4:13И казва им: Не разбирате ли тая притча? а как ще разберете всичките притчи?

4:14Сеячът сее словото.

4:15А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.

4:16Също и посяното на канаристите места са тия които, като чуват словото, веднага с радост го приемат;

4:17нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.

4:18Посяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;

4:19а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.

4:20А посяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.

KJV

4:1And he began again to teach by the sea side: and there was gathered unto him a great multitude, so that he entered into a ship, and sat in the sea; and the whole multitude was by the sea on the land.

4:2And he taught them many things by parables, and said unto them in his doctrine,

4:3Hearken; Behold, there went out a sower to sow:

4:4And it came to pass, as he sowed, some fell by the way side, and the fowls of the air came and devoured it up.

4:5And some fell on stony ground, where it had not much earth; and immediately it sprang up, because it had no depth of earth:

4:6But when the sun was up, it was scorched; and because it had no root, it withered away.

4:7And some fell among thorns, and the thorns grew up, and choked it, and it yielded no fruit.

4:8And other fell on good ground, and did yield fruit that sprang up and increased; and brought forth, some thirty, and some sixty, and some an hundred.

4:9And he said unto them, He that hath ears to hear, let him hear.

4:10And when he was alone, they that were about him with the twelve asked of him the parable.

4:11And he said unto them, Unto you it is given to know the mystery of the kingdom of God: but unto them that are without, all [these] things are done in parables:

4:12That seeing they may see, and not perceive; and hearing they may hear, and not understand; lest at any time they should be converted, and [their] sins should be forgiven them.

4:13And he said unto them, Know ye not this parable? and how then will ye know all parables?

4:14¶ The sower soweth the word.

4:15And these are they by the way side, where the word is sown; but when they have heard, Satan cometh immediately, and taketh away the word that was sown in their hearts.

4:16And these are they likewise which are sown on stony ground; who, when they have heard the word, immediately receive it with gladness;

4:17And have no root in themselves, and so endure but for a time: afterward, when affliction or persecution ariseth for the word’s sake, immediately they are offended.

4:18And these are they which are sown among thorns; such as hear the word,

4:19And the cares of this world, and the deceitfulness of riches, and the lusts of other things entering in, choke the word, and it becometh unfruitful.

4:20And these are they which are sown on good ground; such as hear the word, and receive [it], and bring forth fruit, some thirtyfold, some sixty, and some an hundred.

BG1940

8:5Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.

8:6А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.

8:7Друго пък падна всред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха.

8:8А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.

8:9А учениците Му Го попитаха за <значението на> тая притча.

8:10Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите <се проповядва> с притчи, тъй щото, като гледат да не виждат, и като слушат, да не разбират.

8:11Прочее, ето <значението> на притчата. Семето е Божието слово.

8:12А <посяното> край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.

8:13<Падналото> на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.

8:14Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.

8:15А <посяното> на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.

KJV

8:5A sower went out to sow his seed: and as he sowed, some fell by the way side; and it was trodden down, and the fowls of the air devoured it.

8:6And some fell upon a rock; and as soon as it was sprung up, it withered away, because it lacked moisture.

8:7And some fell among thorns; and the thorns sprang up with it, and choked it.

8:8And other fell on good ground, and sprang up, and bare fruit an hundredfold. And when he had said these things, he cried, He that hath ears to hear, let him hear.

8:9And his disciples asked him, saying, What might this parable be?

8:10And he said, Unto you it is given to know the mysteries of the kingdom of God: but to others in parables; that seeing they might not see, and hearing they might not understand.

8:11Now the parable is this: The seed is the word of God.

8:12Those by the way side are they that hear; then cometh the devil, and taketh away the word out of their hearts, lest they should believe and be saved.

8:13They on the rock [are they], which, when they hear, receive the word with joy; and these have no root, which for a while believe, and in time of temptation fall away.

8:14And that which fell among thorns are they, which, when they have heard, go forth, and are choked with cares and riches and pleasures of [this] life, and bring no fruit to perfection.

8:15But that on the good ground are they, which in an honest and good heart, having heard the word, keep [it], and bring forth fruit with patience.