Parallel passages

BG1940

13:24Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;

13:25но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.

13:26И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.

13:27А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? тогова откъде са плевелите?

13:28Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?

13:29А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.

13:30Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.

KJV

13:24¶ Another parable put he forth unto them, saying, The kingdom of heaven is likened unto a man which sowed good seed in his field:

13:25But while men slept, his enemy came and sowed tares among the wheat, and went his way.

13:26But when the blade was sprung up, and brought forth fruit, then appeared the tares also.

13:27So the servants of the householder came and said unto him, Sir, didst not thou sow good seed in thy field? from whence then hath it tares?

13:28He said unto them, An enemy hath done this. The servants said unto him, Wilt thou then that we go and gather them up?

13:29But he said, Nay; lest while ye gather up the tares, ye root up also the wheat with them.

13:30Let both grow together until the harvest: and in the time of harvest I will say to the reapers, Gather ye together first the tares, and bind them in bundles to burn them: but gather the wheat into my barn.

BG1940

4:26И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята.

4:27и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.

4:28Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.

4:29А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва.

KJV

4:26¶ And he said, So is the kingdom of God, as if a man should cast seed into the ground;

4:27And should sleep, and rise night and day, and the seed should spring and grow up, he knoweth not how.

4:28For the earth bringeth forth fruit of herself; first the blade, then the ear, after that the full corn in the ear.

4:29But when the fruit is brought forth, immediately he putteth in the sickle, because the harvest is come.