Parallel passages

BG1940

13:53Тогава Исус, когато свърши тия притчи замина си оттам.

13:54И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така щото те се чудеха и думаха: От къде са на Тогова тая мъдрост и тия велики дела?

13:55Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Иосиф, Симон и Юда?

13:56И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е, прочее, на този всичко това?

13:57И съблазняваха се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом.

13:58И не извърши там много велики дела, поради неверието им.

KJV

13:53¶ And it came to pass, [that] when Jesus had finished these parables, he departed thence.

13:54And when he was come into his own country, he taught them in their synagogue, insomuch that they were astonished, and said, Whence hath this [man] this wisdom, and [these] mighty works?

13:55Is not this the carpenter’s son? is not his mother called Mary? and his brethren, James, and Joses, and Simon, and Judas?

13:56And his sisters, are they not all with us? Whence then hath this [man] all these things?

13:57And they were offended in him. But Jesus said unto them, A prophet is not without honour, save in his own country, and in his own house.

13:58And he did not many mighty works there because of their unbelief.

BG1940

6:1И Той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него.

6:2И когато настана събота, почна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и думаха: Откъде има Тоя всичко това? и: Каква е дадената на този мъдрост, и какви са тези велики дела извършени от ръцете Му?

6:3Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? и сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.

6:4А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.

6:5И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.

6:6И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.

KJV

6:1And he went out from thence, and came into his own country; and his disciples follow him.

6:2And when the sabbath day was come, he began to teach in the synagogue: and many hearing [him] were astonished, saying, From whence hath this [man] these things? and what wisdom [is] this which is given unto him, that even such mighty works are wrought by his hands?

6:3Is not this the carpenter, the son of Mary, the brother of James, and Joses, and of Juda, and Simon? and are not his sisters here with us? And they were offended at him.

6:4But Jesus said unto them, A prophet is not without honour, but in his own country, and among his own kin, and in his own house.

6:5And he could there do no mighty work, save that he laid his hands upon a few sick folk, and healed [them].

6:6And he marvelled because of their unbelief. And he went round about the villages, teaching.

BG1940

4:16И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.

4:17И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано: -

4:18"Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените,

4:19Да проглася благоприятната Господна година".

4:20И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.

4:21И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.

4:22И всички Му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му. И думаха: Тоя не е ли Иосифовият син?

4:23А той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в Своята родина.

4:24И <пак> рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.

4:25А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;

4:26А нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта сидонска.

4:27Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.

4:28Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв,

4:29и, като станаха изкараха Го вън из града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.

4:30Но Той мина посред тях и си отиде.

KJV

4:16¶ And he came to Nazareth, where he had been brought up: and, as his custom was, he went into the synagogue on the sabbath day, and stood up for to read.

4:17And there was delivered unto him the book of the prophet Esaias. And when he had opened the book, he found the place where it was written,

4:18The Spirit of the Lord [is] upon me, because he hath anointed me to preach the gospel to the poor; he hath sent me to heal the brokenhearted, to preach deliverance to the captives, and recovering of sight to the blind, to set at liberty them that are bruised,

4:19To preach the acceptable year of the Lord.

4:20And he closed the book, and he gave [it] again to the minister, and sat down. And the eyes of all them that were in the synagogue were fastened on him.

4:21And he began to say unto them, This day is this scripture fulfilled in your ears.

4:22And all bare him witness, and wondered at the gracious words which proceeded out of his mouth. And they said, Is not this Joseph’s son?

4:23And he said unto them, Ye will surely say unto me this proverb, Physician, heal thyself: whatsoever we have heard done in Capernaum, do also here in thy country.

4:24And he said, Verily I say unto you, No prophet is accepted in his own country.

4:25But I tell you of a truth, many widows were in Israel in the days of Elias, when the heaven was shut up three years and six months, when great famine was throughout all the land;

4:26But unto none of them was Elias sent, save unto Sarepta, [a city] of Sidon, unto a woman [that was] a widow.

4:27And many lepers were in Israel in the time of Eliseus the prophet; and none of them was cleansed, saving Naaman the Syrian.

4:28And all they in the synagogue, when they heard these things, were filled with wrath,

4:29And rose up, and thrust him out of the city, and led him unto the brow of the hill whereon their city was built, that they might cast him down headlong.

4:30But he passing through the midst of them went his way,