Parallel passages

BG1940

5:1Тогава всичките Израилеви племена дойдоха при Давида в Хеврон и говориха, казвайки: Ето, твоя кост и твоя плът сме ние.

5:2И по-напред, още докато Саул царуваше над нас, ти беше, който извеждаше и въвеждаше Израиля; и на тебе рече Господ: Ти ще пасеш людете Ми Израиля, и ти ще бъдеш вожд над Израиля.

5:3И така, всичките Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон, и цар Давид направи завет с тях пред Господа в Хеврон; и те помазаха Давида цар над Израиля.

5:4Давид беше на тридесет години, когато се възцари, и царува четиридесет години.

5:5В Хеврон царува над Юда седем години и шест месеца; а в Ерусалим царува над целия Израил и Юда тридесет и три години.

KJV

5:1Then came all the tribes of Israel to David unto Hebron, and spake, saying, Behold, we [are] thy bone and thy flesh.

5:2Also in time past, when Saul was king over us, thou wast he that leddest out and broughtest in Israel: and the LORD said to thee, Thou shalt feed my people Israel, and thou shalt be a captain over Israel.

5:3So all the elders of Israel came to the king to Hebron; and king David made a league with them in Hebron before the LORD: and they anointed David king over Israel.

5:4¶ David [was] thirty years old when he began to reign, [and] he reigned forty years.

5:5In Hebron he reigned over Judah seven years and six months: and in Jerusalem he reigned thirty and three years over all Israel and Judah.

BG1940

11:1Тогава целият Израил се събра при Давида в Хеврон и рекоха: Ето, ние сме твоя кост и твоя плът,

11:2И по-напред още, и докато Саул царуваше, ти беше, който извеждаше и въвеждаше Израиля, и на тебе Господ твоят Бог каза: Ти ще пасеш людете Ми Израиля, и ти ще бъдеш вожд над людете Ми Израиля.

11:3И така, всичките Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон; и Давид направи завет с тях пред Господа в Хеврон; и те помазаха Давида цар над Израиля, според Господното слово чрез Самуила.

KJV

11:1Then all Israel gathered themselves to David unto Hebron, saying, Behold, we [are] thy bone and thy flesh.

11:2And moreover in time past, even when Saul was king, thou [wast] he that leddest out and broughtest in Israel: and the LORD thy God said unto thee, Thou shalt feed my people Israel, and thou shalt be ruler over my people Israel.

11:3Therefore came all the elders of Israel to the king to Hebron; and David made a covenant with them in Hebron before the LORD; and they anointed David king over Israel, according to the word of the LORD by Samuel.