Parallel passages

BG1940

5:17А когато филистимците чуха, че помазали Давида за цар над Израиля, всичките филистимци дойдоха да търсят Давида; а Давид като чу за това, слезе в крепостта.

5:18И тъй, филистимците дойдоха та се разпростряха в долината Рафаим.

5:19Тогава Давид се допита до Господа, казвайки: Да възляза ли против филистимците? ще ги предадеш ли в ръката ми? И Господ каза на Давида: Възлез, защото непременно ще предам филистимците в ръката ти.

5:20И тъй, Давид дойде във Ваал-ферасим; и Давид ги порази там, като рече: Господ избухна пред мене върху неприятелите ми както избухват водите. За туй, онова място се нарече Ваал-ферасим {Т.е., Място за проломите.}.

5:21Там <филистимците> оставиха идолите си; а Давид и мъжете му ги дигнаха.

5:22И филистимците пак дойдоха та се разпростряха по долината Рафаим.

5:23А когато Давид се допита до Господа, Той каза: Не възлизай; обиколи изотзаде им та ги нападни срещу черниците.

5:24И когато чуеш шум, като от маршируване по върховете на черниците, тогава да се подвижиш, защото тогава Господ ще излезе пред тебе да порази филистимското множество.

5:25И Давид стори както му заповяда Господ, и порази филистимците от Гава до входа в Гезер.

KJV

5:17¶ But when the Philistines heard that they had anointed David king over Israel, all the Philistines came up to seek David; and David heard [of it], and went down to the hold.

5:18The Philistines also came and spread themselves in the valley of Rephaim.

5:19And David enquired of the LORD, saying, Shall I go up to the Philistines? wilt thou deliver them into mine hand? And the LORD said unto David, Go up: for I will doubtless deliver the Philistines into thine hand.

5:20And David came to Baal-perazim, and David smote them there, and said, The LORD hath broken forth upon mine enemies before me, as the breach of waters. Therefore he called the name of that place Baal-perazim.

5:21And there they left their images, and David and his men burned them.

5:22¶ And the Philistines came up yet again, and spread themselves in the valley of Rephaim.

5:23And when David enquired of the LORD, he said, Thou shalt not go up; [but] fetch a compass behind them, and come upon them over against the mulberry trees.

5:24And let it be, when thou hearest the sound of a going in the tops of the mulberry trees, that then thou shalt bestir thyself: for then shall the LORD go out before thee, to smite the host of the Philistines.

5:25And David did so, as the LORD had commanded him; and smote the Philistines from Geba until thou come to Gazer.

BG1940

14:8А когато филистимците чуха, че Давид бил помазан за цар над целия Израил, всичките филистимци възлязоха да търсят Давида; а Давид, като чу за това, излезе против тях.

14:9И тъй филистимците дойдоха та нахлуха в долината Рафаим.

14:10Тогава Давид се допита до Бога, казвайки: Да възляза ли против филистимците? ще ги предадеш ли в ръката ми? И Господ му отговори: Възлез, защото ще ги предам в ръката ти.

14:11И тъй, те отидоха на Ваал-ферасим, и там Давид ги порази. Тогава рече Давид: Бог избухна чрез моята ръка върху неприятелите ми, както избухват водите. За туй, онова място се нарече Ваал-ферасим {Т.е., Място на проломите.}.

14:12И <филистимците> оставиха там боговете си; а Давид заповяда, та ги изгориха с огън.

14:13И филистимците пак нахлуха в долината.

14:14Затова Давид пак се допита до Бога; и Бог му каза: Не възлизай против тях, но ги заобиколи, та ги нападни отсреща черниците.

14:15И когато чуеш шум, като от маршируване по върховете на черниците, тогава да излезеш на бой, защото Бог ще излезе пред тебе да порази филистимското множество.

14:16И Давид стори според както му заповяда Бог; и поразяваха филистимското множество от Гаваон дори до Гезер.

14:17И Давидовото име се прочу по всичките земи; и Господ нанесе страх от него върху всичките народи.

KJV

14:8¶ And when the Philistines heard that David was anointed king over all Israel, all the Philistines went up to seek David. And David heard [of it], and went out against them.

14:9And the Philistines came and spread themselves in the valley of Rephaim.

14:10And David enquired of God, saying, Shall I go up against the Philistines? and wilt thou deliver them into mine hand? And the LORD said unto him, Go up; for I will deliver them into thine hand.

14:11So they came up to Baal-perazim; and David smote them there. Then David said, God hath broken in upon mine enemies by mine hand like the breaking forth of waters: therefore they called the name of that place Baal-perazim.

14:12And when they had left their gods there, David gave a commandment, and they were burned with fire.

14:13And the Philistines yet again spread themselves abroad in the valley.

14:14Therefore David enquired again of God; and God said unto him, Go not up after them; turn away from them, and come upon them over against the mulberry trees.

14:15And it shall be, when thou shalt hear a sound of going in the tops of the mulberry trees, [that] then thou shalt go out to battle: for God is gone forth before thee to smite the host of the Philistines.

14:16David therefore did as God commanded him: and they smote the host of the Philistines from Gibeon even to Gazer.

14:17And the fame of David went out into all lands; and the LORD brought the fear of him upon all nations.