Parallel passages

BG1940

15:3Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията;

15:4че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;

KJV

15:3For I delivered unto you first of all that which I also received, how that Christ died for our sins according to the scriptures;

15:4And that he was buried, and that he rose again the third day according to the scriptures:

BG1940

53:8Чрез угнетителен съд биде грабнат; А кой от Неговия род разсъждаваше, Че биде отсечен отсред земята на живите Поради престъплението на Моите люде, върху които <трябваше> да падне ударът?

53:9И определиха гроба Му между злодеите, Но по смъртта Му при богатия; Защото не беше извършил неправда, Нито имаше измама в устата Му.

KJV

53:8He was taken from prison and from judgment: and who shall declare his generation? for he was cut off out of the land of the living: for the transgression of my people was he stricken.

53:9And he made his grave with the wicked, and with the rich in his death; because he had done no violence, neither [was any] deceit in his mouth.

BG1940

22:1(По слав. 21). За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? <Защо стоиш> далеч и не ми помагаш, <Нито внимаваш> на думите на охкането {Еврейски: Рикаенето.} ми?

22:2Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.

22:3Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.

22:4На Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,

22:5Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.

22:6А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презиран от людете.

22:7Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава <и казват:>

22:8Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.

22:9Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам <като бях> на майчините си гърди,

22:10На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.

22:11Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.

22:12Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.

22:13Отвориха срещу мене устата си, <Като> лъв, който граби и реве.

22:14Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.

22:15Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

22:16Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.

22:17Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.

22:18Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.

22:19Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

22:20Избави от меч душата ми, Живота {Еврейски: Едничката ми <душа.>} ми от силата на кучето.

22:21Избави ме от устата на лъва И от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!

22:22Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.

22:23Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.

22:24Защото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.

22:25От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание; Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.

22:26Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.

22:27Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се поклонят пред Тебе Всичките племена на народите;

22:28Защото царството е на Господа, И Той владее над народите.

22:29Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,

22:30Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на <идното> поколение.

22:31Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, <казвайки>, че Той е сторил <това>.

KJV

22:1To the chief Musician upon Aijeleth Shahar, A Psalm of David. My God, my God, why hast thou forsaken me? [why art thou so] far from helping me, [and from] the words of my roaring?

22:2O my God, I cry in the daytime, but thou hearest not; and in the night season, and am not silent.

22:3But thou [art] holy, [O thou] that inhabitest the praises of Israel.

22:4Our fathers trusted in thee: they trusted, and thou didst deliver them.

22:5They cried unto thee, and were delivered: they trusted in thee, and were not confounded.

22:6But I [am] a worm, and no man; a reproach of men, and despised of the people.

22:7All they that see me laugh me to scorn: they shoot out the lip, they shake the head, [saying],

22:8He trusted on the LORD [that] he would deliver him: let him deliver him, seeing he delighted in him.

22:9But thou [art] he that took me out of the womb: thou didst make me hope [when I was] upon my mother’s breasts.

22:10I was cast upon thee from the womb: thou [art] my God from my mother’s belly.

22:11Be not far from me; for trouble [is] near; for [there is] none to help.

22:12Many bulls have compassed me: strong [bulls] of Bashan have beset me round.

22:13They gaped upon me [with] their mouths, [as] a ravening and a roaring lion.

22:14I am poured out like water, and all my bones are out of joint: my heart is like wax; it is melted in the midst of my bowels.

22:15My strength is dried up like a potsherd; and my tongue cleaveth to my jaws; and thou hast brought me into the dust of death.

22:16For dogs have compassed me: the assembly of the wicked have inclosed me: they pierced my hands and my feet.

22:17I may tell all my bones: they look [and] stare upon me.

22:18They part my garments among them, and cast lots upon my vesture.

22:19But be not thou far from me, O LORD: O my strength, haste thee to help me.

22:20Deliver my soul from the sword; my darling from the power of the dog.

22:21Save me from the lion’s mouth: for thou hast heard me from the horns of the unicorns.

22:22I will declare thy name unto my brethren: in the midst of the congregation will I praise thee.

22:23Ye that fear the LORD, praise him; all ye the seed of Jacob, glorify him; and fear him, all ye the seed of Israel.

22:24For he hath not despised nor abhorred the affliction of the afflicted; neither hath he hid his face from him; but when he cried unto him, he heard.

22:25My praise [shall be] of thee in the great congregation: I will pay my vows before them that fear him.

22:26The meek shall eat and be satisfied: they shall praise the LORD that seek him: your heart shall live for ever.

22:27All the ends of the world shall remember and turn unto the LORD: and all the kindreds of the nations shall worship before thee.

22:28For the kingdom [is] the LORD’s: and he [is] the governor among the nations.

22:29All [they that be] fat upon earth shall eat and worship: all they that go down to the dust shall bow before him: and none can keep alive his own soul.

22:30A seed shall serve him; it shall be accounted to the Lord for a generation.

22:31They shall come, and shall declare his righteousness unto a people that shall be born, that he hath done [this].

BG1940

40:1(По слав. 39). За първия певец. Давидов псалом. Чаках с търпение Господа; И Той се преклони към мене; и послуша вика ми,

40:2И изведе ме из гибелната яма, из тинята и калта И постави на скала нозете ми, та утвърди стъпките ми;

40:3тури още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог; Мнозина ще видят и ще се убоят, и ще уповават на Господа.

40:4Блажен оня човек, който възлага упованието си на Господа, И не е склонил към горделивите нито към ония, които коварно отстъпват,

40:5Господи Боже мой, Ти си сторил много чудеса; И Твоите мисли заради нас Не е възможно да ги изложи някой пред Тебе; Ако бих поискал да ги изявя и разкажа, Те превишават <всяко> преброяване

40:6В жертва и приноси Ти нямаш благоволение; Отворил си уши в мене; Всеизгаряне и принос за грях Ти не си поискал.

40:7Тогава рекох: Ето, дойдох; (В свитъка на книгата е предписано на мене);

40:8Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; Да! законът Ти е дълбоко в сърцето ми.

40:9Прогласил съм правда в голямо събрание; Ето, не съм въздържал устните си; Господи, Ти знаеш.

40:10Правдата Ти не съм скрил в сърцето си; Верността Ти и спасението Ти съм изявил; Не съм утаил Твоето милосърдие и Твоята истина от голямо събрание.

40:11Господи, не задържай благите Си милости от мене; Твоето милосърдие и Твоята истина нека ме пазят винаги;

40:12Защото са ме окръжили безбройни злини, Постигнаха ме беззаконията ми, така щото не мога да подигна очите си; Те са по-многобройни от космите на главата ми, и сърцето ми отпадна.

40:13Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай да ми помогнеш.

40:14Нека се посрамят и се смутят заедно <всички >Ония, които търсят душата ми за да я погубят: Нека се обърнат назад и се опозорят Ония, които се наслаждават на злощастието ми.

40:15Нека се смаят поради срама си Ония, които ми думат: О, хохо!

40:16Нека се радват и се веселят в Тебе Всички, които Те търсят; Ония, които обичат спасението Ти, Нека думат винаги: Да се величае Господ.

40:17А аз съм сиромах и немощен, <Но> Господ се грижи за мене; Помощ моя и избавител мой си Ти; Боже мой, да се не забавиш.

KJV

40:1To the chief Musician, A Psalm of David. I waited patiently for the LORD; and he inclined unto me, and heard my cry.

40:2He brought me up also out of an horrible pit, out of the miry clay, and set my feet upon a rock, [and] established my goings.

40:3And he hath put a new song in my mouth, [even] praise unto our God: many shall see [it], and fear, and shall trust in the LORD.

40:4Blessed [is] that man that maketh the LORD his trust, and respecteth not the proud, nor such as turn aside to lies.

40:5Many, O LORD my God, [are] thy wonderful works [which] thou hast done, and thy thoughts [which are] to us-ward: they cannot be reckoned up in order unto thee: [if] I would declare and speak [of them], they are more than can be numbered.

40:6Sacrifice and offering thou didst not desire; mine ears hast thou opened: burnt offering and sin offering hast thou not required.

40:7Then said I, Lo, I come: in the volume of the book [it is] written of me,

40:8I delight to do thy will, O my God: yea, thy law [is] within my heart.

40:9I have preached righteousness in the great congregation: lo, I have not refrained my lips, O LORD, thou knowest.

40:10I have not hid thy righteousness within my heart; I have declared thy faithfulness and thy salvation: I have not concealed thy lovingkindness and thy truth from the great congregation.

40:11Withhold not thou thy tender mercies from me, O LORD: let thy lovingkindness and thy truth continually preserve me.

40:12For innumerable evils have compassed me about: mine iniquities have taken hold upon me, so that I am not able to look up; they are more than the hairs of mine head: therefore my heart faileth me.

40:13Be pleased, O LORD, to deliver me: O LORD, make haste to help me.

40:14Let them be ashamed and confounded together that seek after my soul to destroy it; let them be driven backward and put to shame that wish me evil.

40:15Let them be desolate for a reward of their shame that say unto me, Aha, aha.

40:16Let all those that seek thee rejoice and be glad in thee: let such as love thy salvation say continually, The LORD be magnified.

40:17But I [am] poor and needy; [yet] the Lord thinketh upon me: thou [art] my help and my deliverer; make no tarrying, O my God.

BG1940

16:10Защото няма да оставиш душата ми в преизподнята; Нито ще допуснеш угодника Си да види изтление.

KJV

16:10For thou wilt not leave my soul in hell; neither wilt thou suffer thine Holy One to see corruption.