Parallel passages

BG1940

5:11Ето, облажаваме ония, които са останали твърди. Чули сте за търпението на Иова {В изданието от 1940 г. - Иоана, печатна грешка.}, и видели сте сетнината <въздадена нему> от Господа, че Господ е много жалостив и милостив.

KJV

5:11Behold, we count them happy which endure. Ye have heard of the patience of Job, and have seen the end of the Lord; that the Lord is very pitiful, and of tender mercy.

BG1940

1:21И рече: Гол излязох из утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне; да бъде благословено Господното име.

1:22Във всичко това Иов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога.

KJV

1:21And said, Naked came I out of my mother’s womb, and naked shall I return thither: the LORD gave, and the LORD hath taken away; blessed be the name of the LORD.

1:22In all this Job sinned not, nor charged God foolishly.

BG1940

42:1Тогава Иов отговори Господу, казвайки:

42:2Зная, че всичко можеш, И че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствувано.

42:3<Наистина>, кой е този, който помрачава <Твоя> съвет неразумно. Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал, За неща пречудни за мене, които не съм познавал.

42:4Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря; Ще Те попитам, и Ти ми изявявай.

42:5Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, Но сега окото ми Те вижда;

42:6Затова отричам се <от думите си>, И се кая в пръст и пепел.

42:7А когато Господ изговори тия думи на Иова, Господ рече на теманеца Елифаз: Гневът ми пламна против тебе и против двамата ти приятели, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов.

42:8Затова вземете си сега седем телци и седем овни, та идете при слугата Ми Иова, и принесете {В издание 1940 г. "пренесете"} всеизгаряне за себе си; а слугата Ми Иов ще се помоли за вас, (защото него ще приема), за да не постъпи с вас <според> безумието <ви>, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов.

42:9И тъй теманецът Елифаз, и савхиецът Валдад, и нааматецът Софар отидоха, та сториха както им заповяда Господ; и Господ прие Иова.

42:10И Господ преобърна плена на Иова, когато той се помоли за приятелите си; и Господ даде на Иова двойно колкото имаше <по-напред>.

42:11Тогава дойдоха при него всичките му братя, всичките му сестри и всички, които бяха го познавали по-напред, та ядоха хляб с него в къщата му; и, като плакаха за него, утешиха го относно цялото зло, което Господ му беше нанесъл; и всеки му даде по един сребърник, и всеки по една златна обица.

42:12Така Господ благослови последните <дни> на Иова повече от първите му; тъй щото придоби четиринадесет хиляди овце, шест хиляди камили, хиляда чифта волове и хиляда ослици.

42:13Още му се родиха седем сина и три дъщери;

42:14и първата <си дъщеря> нарече Емима, втората Касия, а третата Керен-апух.

42:15И по цялата страна не се намираха жени тъй красиви както Иововите дъщери; и баща им даде на тях наследство както на {Еврейски: Между.} братята им.

42:16Подир това Иов живя сто и четиринадесет години, и видя синовете си и внуците си <до> четири поколения.

42:17И тъй, Иов умря, стар и сит от дни.

KJV

42:1Then Job answered the LORD, and said,

42:2I know that thou canst do every [thing], and [that] no thought can be withholden from thee.

42:3Who [is] he that hideth counsel without knowledge? therefore have I uttered that I understood not; things too wonderful for me, which I knew not.

42:4Hear, I beseech thee, and I will speak: I will demand of thee, and declare thou unto me.

42:5I have heard of thee by the hearing of the ear: but now mine eye seeth thee.

42:6Wherefore I abhor [myself], and repent in dust and ashes.

42:7¶ And it was [so], that after the LORD had spoken these words unto Job, the LORD said to Eliphaz the Temanite, My wrath is kindled against thee, and against thy two friends: for ye have not spoken of me [the thing that is] right, as my servant Job [hath].

42:8Therefore take unto you now seven bullocks and seven rams, and go to my servant Job, and offer up for yourselves a burnt offering; and my servant Job shall pray for you: for him will I accept: lest I deal with you [after your] folly, in that ye have not spoken of me [the thing which is] right, like my servant Job.

42:9So Eliphaz the Temanite and Bildad the Shuhite [and] Zophar the Naamathite went, and did according as the LORD commanded them: the LORD also accepted Job.

42:10And the LORD turned the captivity of Job, when he prayed for his friends: also the LORD gave Job twice as much as he had before.

42:11Then came there unto him all his brethren, and all his sisters, and all they that had been of his acquaintance before, and did eat bread with him in his house: and they bemoaned him, and comforted him over all the evil that the LORD had brought upon him: every man also gave him a piece of money, and every one an earring of gold.

42:12So the LORD blessed the latter end of Job more than his beginning: for he had fourteen thousand sheep, and six thousand camels, and a thousand yoke of oxen, and a thousand she asses.

42:13He had also seven sons and three daughters.

42:14And he called the name of the first, Jemima; and the name of the second, Kezia; and the name of the third, Keren-happuch.

42:15And in all the land were no women found [so] fair as the daughters of Job: and their father gave them inheritance among their brethren.

42:16After this lived Job an hundred and forty years, and saw his sons, and his sons’ sons, [even] four generations.

42:17So Job died, [being] old and full of days.