Parallel passages

BG1940

2:5и <ако> не пощади стария свят, но опази с още седем души Ноя, проповедника на правдата, когато нанесе потоп върху нечестивия свят;

2:6тъй също, <ако Той> осъди на разорение содомските и гоморските градове и ги обърна на пепел, и ги постави за пример на ония, които щяха да вършат нечестие,

KJV

2:5And spared not the old world, but saved Noah the eighth [person], a preacher of righteousness, bringing in the flood upon the world of the ungodly;

2:6And turning the cities of Sodom and Gomorrha into ashes condemned [them] with an overthrow, making [them] an ensample unto those that after should live ungodly;

BG1940

7:23Всичко живо що се намираше по лицето на земята се изтреби, - човеци, добитък, животни и небесни птици; изтребиха се от земята; останаха само Ной и ония, които бяха с него в ковчега.

KJV

7:23And every living substance was destroyed which was upon the face of the ground, both man, and cattle, and the creeping things, and the fowl of the heaven; and they were destroyed from the earth: and Noah only remained [alive], and they that [were] with him in the ark.

BG1940

8:1Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.

8:2Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.

8:3Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.

8:4А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.

8:5Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.

8:6После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;

8:7и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам додето пресъхнаха водите на земята.

8:8Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.

8:9Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе <още> по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.

8:10А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.

8:11И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, <имаше> в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.

8:12След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.

8:13В шестстотин и първата година <на Ноевия живот>, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.

8:14А на двадесет и седмия ден от втория месец земята <съвършено> изсъхна.

8:15Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:

8:16Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.

8:17Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.

8:18Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;

8:19излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята, според родовете си.

8:20И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряния на олтара;

8:21и Господ помириса сладко благоухание; И рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих.

8:22Доде съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

KJV

8:1And God remembered Noah, and every living thing, and all the cattle that [was] with him in the ark: and God made a wind to pass over the earth, and the waters asswaged;

8:2The fountains also of the deep and the windows of heaven were stopped, and the rain from heaven was restrained;

8:3And the waters returned from off the earth continually: and after the end of the hundred and fifty days the waters were abated.

8:4And the ark rested in the seventh month, on the seventeenth day of the month, upon the mountains of Ararat.

8:5And the waters decreased continually until the tenth month: in the tenth [month], on the first [day] of the month, were the tops of the mountains seen.

8:6¶ And it came to pass at the end of forty days, that Noah opened the window of the ark which he had made:

8:7And he sent forth a raven, which went forth to and fro, until the waters were dried up from off the earth.

8:8Also he sent forth a dove from him, to see if the waters were abated from off the face of the ground;

8:9But the dove found no rest for the sole of her foot, and she returned unto him into the ark, for the waters [were] on the face of the whole earth: then he put forth his hand, and took her, and pulled her in unto him into the ark.

8:10And he stayed yet other seven days; and again he sent forth the dove out of the ark;

8:11And the dove came in to him in the evening; and, lo, in her mouth [was] an olive leaf pluckt off: so Noah knew that the waters were abated from off the earth.

8:12And he stayed yet other seven days; and sent forth the dove; which returned not again unto him any more.

8:13¶ And it came to pass in the six hundredth and first year, in the first [month], the first [day] of the month, the waters were dried up from off the earth: and Noah removed the covering of the ark, and looked, and, behold, the face of the ground was dry.

8:14And in the second month, on the seven and twentieth day of the month, was the earth dried.

8:15¶ And God spake unto Noah, saying,

8:16Go forth of the ark, thou, and thy wife, and thy sons, and thy sons’ wives with thee.

8:17Bring forth with thee every living thing that [is] with thee, of all flesh, [both] of fowl, and of cattle, and of every creeping thing that creepeth upon the earth; that they may breed abundantly in the earth, and be fruitful, and multiply upon the earth.

8:18And Noah went forth, and his sons, and his wife, and his sons’ wives with him:

8:19Every beast, every creeping thing, and every fowl, [and] whatsoever creepeth upon the earth, after their kinds, went forth out of the ark.

8:20¶ And Noah builded an altar unto the LORD; and took of every clean beast, and of every clean fowl, and offered burnt offerings on the altar.

8:21And the LORD smelled a sweet savour; and the LORD said in his heart, I will not again curse the ground any more for man’s sake; for the imagination of man’s heart [is] evil from his youth; neither will I again smite any more every thing living, as I have done.

8:22While the earth remaineth, seedtime and harvest, and cold and heat, and summer and winter, and day and night shall not cease.

BG1940

19:1Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше в Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и рече:

19:2Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте нозете, и утре станете та си идете по пътя. А те рекоха: Не, на улицата ще пренощуваме.

19:3Но, като настояваше много, те се отбиха към него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха.

19:4А преди да си легнат те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, всичките люде от всякъде, обиколиха къщата

19:5и викаха на Лота, казвайки: Где са мъжете, които дойдоха у тебе тая нощ? Изведи ни ги да ги познаем.

19:6А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си, и рече:

19:7Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие.

19:8Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън, и сторете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тия мъже не струвайте нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми.

19:9Но те рекоха: Махни се нататък. Рекоха още: Той дойде тук самичък и пришелец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще сторим по-голямо зло, отколкото на тях. И насилваха премного човека, Лота, и приближиха се да разбият вратата.

19:10Но мъжете простряха ръце, дръпнаха Лота при себе си, в къщи, и затвориха вратата.

19:11Тоже и поразиха със слепота човеците, които бяха пред вратата на къщата, и малък и голям, тъй щото се умориха, като търсеха вратата.

19:12Тогава мъжете рекоха на Лота: Имаш ли тука друг някой: зет, синове, дъщери и които и да било други, що имаш в града, изведи ги из това място;

19:13защото ние ще съсипем мястото, понеже силен стана викът им пред Господа, и Господ ни изпрати да го съсипем.

19:14И тъй, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му и рече: Станете, излезте из това място, защото Господ ще съсипе града. Но на зетьовете му се видя, че той се шегува.

19:15Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лота, казвайки: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тука, за да не погинеш всред наказанието на тоя град.

19:16Но той се бавеше; затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и поставиха го вън от града; понеже Господ го пожали.

19:17И като го изведоха вън, рече <единият на Лота>: Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш <някъде> в цялата тая равнина; бягай на планината, за да не погинеш.

19:18А Лот им рече: Ах, Господи, не така!

19:19Ето, слугата ти придоби Твоето благоволение, и с опазването на живота ми, Ти правиш <още> по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побягна на планината, да не би да ме постигне злото и да умра.

19:20Гледай, моля, тоя град е близо, за да прибягна там, и малък е. Нека побягна там, (не е ли малък <град?>) и така животът ми ще се опази.

19:21Той му каза: Ето слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори.

19:22Бързай, бягай там защото Аз не мога да сторя нищо, доде ти не стигнеш там. Затова тоя град се наименува Сигор {Т.е., Малък.}.

19:23Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор.

19:24Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето.

19:25Той разори тия градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения.

19:26Но жена му, след него, погледна назад, и стана стълб от сол.

19:27Сутринта Авраам подрани на мястото, дето беше стоял пред Господа;

19:28и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.

19:29И тъй, когато Бог разоряваше градовете на тая равнина, Бог си спомни за Авраама и изпрати Лота изсред разорението, когато разори градовете, дето живееше Лот.

19:30А Лот излезе от Сигор и живееше в планината, и с него двете му дъщери, понеже се боеше да остане в Сигор; затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери.

19:31Тогава по-старата рече на по-младата: Баща ни е стар, и няма мъж на земята да влезе при нас, според обичая на цялата земя.

19:32Ела, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си.

19:33И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе та преспа с баща си; а той не усети, нито кога легна тя, нито кога влезе.

19:34На другия ден по-старата рече на по-младата: Виж, миналата нощ аз преспах с баща си; да го упоим с вино и тая нощ, та влез ти и преспи с него, за да запазим потомство от баща си.

19:35И тъй, и оная нощ упоиха баща си с вино, и по-младата влезе та преспа с него; а той не усети нито кога легна тя, нито кога стана.

19:36Така и двете Лотови дъщери зачнаха от баща си.

19:37И по-старата роди син и го наименува Моав; той е и до днес отец на моавците.

19:38Роди и по-младата син и го наименува Бен-ами; той е и до днес отец на амонците.

KJV

19:1And there came two angels to Sodom at even; and Lot sat in the gate of Sodom: and Lot seeing [them] rose up to meet them; and he bowed himself with his face toward the ground;

19:2And he said, Behold now, my lords, turn in, I pray you, into your servant’s house, and tarry all night, and wash your feet, and ye shall rise up early, and go on your ways. And they said, Nay; but we will abide in the street all night.

19:3And he pressed upon them greatly; and they turned in unto him, and entered into his house; and he made them a feast, and did bake unleavened bread, and they did eat.

19:4¶ But before they lay down, the men of the city, [even] the men of Sodom, compassed the house round, both old and young, all the people from every quarter:

19:5And they called unto Lot, and said unto him, Where [are] the men which came in to thee this night? bring them out unto us, that we may know them.

19:6And Lot went out at the door unto them, and shut the door after him,

19:7And said, I pray you, brethren, do not so wickedly.

19:8Behold now, I have two daughters which have not known man; let me, I pray you, bring them out unto you, and do ye to them as [is] good in your eyes: only unto these men do nothing; for therefore came they under the shadow of my roof.

19:9And they said, Stand back. And they said [again], This one [fellow] came in to sojourn, and he will needs be a judge: now will we deal worse with thee, than with them. And they pressed sore upon the man, [even] Lot, and came near to break the door.

19:10But the men put forth their hand, and pulled Lot into the house to them, and shut to the door.

19:11And they smote the men that [were] at the door of the house with blindness, both small and great: so that they wearied themselves to find the door.

19:12¶ And the men said unto Lot, Hast thou here any besides? son in law, and thy sons, and thy daughters, and whatsoever thou hast in the city, bring [them] out of this place:

19:13For we will destroy this place, because the cry of them is waxen great before the face of the LORD; and the LORD hath sent us to destroy it.

19:14And Lot went out, and spake unto his sons in law, which married his daughters, and said, Up, get you out of this place; for the LORD will destroy this city. But he seemed as one that mocked unto his sons in law.

19:15¶ And when the morning arose, then the angels hastened Lot, saying, Arise, take thy wife, and thy two daughters, which are here; lest thou be consumed in the iniquity of the city.

19:16And while he lingered, the men laid hold upon his hand, and upon the hand of his wife, and upon the hand of his two daughters; the LORD being merciful unto him: and they brought him forth, and set him without the city.

19:17¶ And it came to pass, when they had brought them forth abroad, that he said, Escape for thy life; look not behind thee, neither stay thou in all the plain; escape to the mountain, lest thou be consumed.

19:18And Lot said unto them, Oh, not so, my Lord:

19:19Behold now, thy servant hath found grace in thy sight, and thou hast magnified thy mercy, which thou hast shewed unto me in saving my life; and I cannot escape to the mountain, lest some evil take me, and I die:

19:20Behold now, this city [is] near to flee unto, and it [is] a little one: Oh, let me escape thither, ([is] it not a little one?) and my soul shall live.

19:21And he said unto him, See, I have accepted thee concerning this thing also, that I will not overthrow this city, for the which thou hast spoken.

19:22Haste thee, escape thither; for I cannot do any thing till thou be come thither. Therefore the name of the city was called Zoar.

19:23¶ The sun was risen upon the earth when Lot entered into Zoar.

19:24Then the LORD rained upon Sodom and upon Gomorrah brimstone and fire from the LORD out of heaven;

19:25And he overthrew those cities, and all the plain, and all the inhabitants of the cities, and that which grew upon the ground.

19:26¶ But his wife looked back from behind him, and she became a pillar of salt.

19:27¶ And Abraham gat up early in the morning to the place where he stood before the LORD:

19:28And he looked toward Sodom and Gomorrah, and toward all the land of the plain, and beheld, and, lo, the smoke of the country went up as the smoke of a furnace.

19:29¶ And it came to pass, when God destroyed the cities of the plain, that God remembered Abraham, and sent Lot out of the midst of the overthrow, when he overthrew the cities in the which Lot dwelt.

19:30¶ And Lot went up out of Zoar, and dwelt in the mountain, and his two daughters with him; for he feared to dwell in Zoar: and he dwelt in a cave, he and his two daughters.

19:31And the firstborn said unto the younger, Our father [is] old, and [there is] not a man in the earth to come in unto us after the manner of all the earth:

19:32Come, let us make our father drink wine, and we will lie with him, that we may preserve seed of our father.

19:33And they made their father drink wine that night: and the firstborn went in, and lay with her father; and he perceived not when she lay down, nor when she arose.

19:34And it came to pass on the morrow, that the firstborn said unto the younger, Behold, I lay yesternight with my father: let us make him drink wine this night also; and go thou in, [and] lie with him, that we may preserve seed of our father.

19:35And they made their father drink wine that night also: and the younger arose, and lay with him; and he perceived not when she lay down, nor when she arose.

19:36Thus were both the daughters of Lot with child by their father.

19:37And the firstborn bare a son, and called his name Moab: the same [is] the father of the Moabites unto this day.

19:38And the younger, she also bare a son, and called his name Ben-ammi: the same [is] the father of the children of Ammon unto this day.