Parallel passages

BG1940

11:18Народите се разгневиха; но дойде Твоят гняв и времето да се съдят мъртвите, и да дадеш наградата на слугите Си пророците и на светиите и на ония, които се боят от Твоето име, малки и големи, и да погубиш губителите на земята.

KJV

11:18And the nations were angry, and thy wrath is come, and the time of the dead, that they should be judged, and that thou shouldest give reward unto thy servants the prophets, and to the saints, and them that fear thy name, small and great; and shouldest destroy them which destroy the earth.

BG1940

11:44Но известия от изток и от север ще го смутят; затова ще излезе с голяма ярост да погуби мнозина и да ги обрече на изтребление.

KJV

11:44But tidings out of the east and out of the north shall trouble him: therefore he shall go forth with great fury to destroy, and utterly to make away many.

BG1940

7:10Огнена река излизаше и течеше пред Него; милион <служители> Му слугуваха, и милиарди по милиарди стояха пред Него; съдилището се откри, и книгите се отвориха.

KJV

7:10A fiery stream issued and came forth from before him: thousand thousands ministered unto him, and ten thousand times ten thousand stood before him: the judgment was set, and the books were opened.

BG1940

7:22докато дойде Старият по дни, и се извърши съд за светиите на Всевишния, и настана времето, когато светиите завладяха царството.

KJV

7:22Until the Ancient of days came, and judgment was given to the saints of the most High; and the time came that the saints possessed the kingdom.

BG1940

115:13(21)Ще благослови ония, които се боят от Господа, И малки и големи.

KJV

115:13He will bless them that fear the LORD, [both] small and great.

BG1940

2:1Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета?

2:2Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия Помазаник, <като> казват:

2:3Нека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им.

2:4Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае.

2:5Тогава ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, <казвайки:>

KJV

2:1Why do the heathen rage, and the people imagine a vain thing?

2:2The kings of the earth set themselves, and the rulers take counsel together, against the LORD, and against his anointed, [saying],

2:3Let us break their bands asunder, and cast away their cords from us.

2:4He that sitteth in the heavens shall laugh: the Lord shall have them in derision.

2:5Then shall he speak unto them in his wrath, and vex them in his sore displeasure.

BG1940

46:6Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата; Издаде <Той> гласа си; земята се разтопи.

KJV

46:6The heathen raged, the kingdoms were moved: he uttered his voice, the earth melted.