Еклисиаст 3 BG1940

¹Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

²Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

³Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;

⁴Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;

⁵Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

⁶Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;

⁷Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;

⁸Време за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир.

⁹Каква полза за онзи, който работи От онова, в което се труди той?

¹⁰Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него. Бог

¹¹Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог. Бог

¹²Познах, че няма <друго> по-добро за тях, Освен да се весели <всеки>, и да благоденствува през живота си;

¹³И още всеки човек да яде и да пие И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога. Бог

¹⁴Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил <това>, за да се боят <човеците от> Него. Бог

¹⁵Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато. Бог

¹⁶Видях още под слънцето Мястото на съда, <а> там беззаконието, - И мястото на правдата, <а> там неправдата.

¹⁷Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време <у Него> за всяко нещо и за всяко дело. Бог

¹⁸Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са <като> животни. Бог

¹⁹Защото каквото постига човешките чада Постига и животните: една участ имат; Както умира единият, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.

²⁰Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

²¹Кой знае, че духът на човешките чада, възлиза горе, И, че духът на животното слиза долу на земята?

²²Видях, прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне <надире> за да види Онова, което ще бъде подир него?