Еклисиаст 4 BG1940

¹Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,

²Затова аз облажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;

³А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

⁴Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него на човека завижда ближния му. И това е суета и гонене на вятър.

⁵Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,

⁶И <казва>: По-добре <една> пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и гонене на вятър.

⁷Тогава изново видях <само> суета под слънцето.

⁸Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство, И <той не дума>: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.

⁹По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;

¹⁰Защото, ако паднат, единият ще дигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го дигне.

¹¹И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли <сам>?

¹²И ако някой надвие на един, който е сам, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.

¹³По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;

¹⁴Защото <единият> излиза из тъмницата {Еврейски: Къщата на веригите.} за да царува, А <другият>, и цар да се е родил, става сиромах.

¹⁵Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

¹⁶Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.