Йов 7 BG1940

¹Земният <живот> на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник? Изпитанието на Йов

²Както на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си, Изпитанието на Йов

³Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха. Изпитанието на Йов

⁴Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам-натам до зори. Изпитанието на Йов

⁵Снагата ми е облечена с червеи и пръстни буци; Кожата ми се пука и тлее. Изпитанието на Йов

⁶Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда. Изпитанието на Йов

⁷Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма вече да се върне да види добро. Изпитанието на Йов

⁸Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има. Изпитанието на Йов

⁹Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята {Еврейски: Шеол, т. е. гроб, яма, ад. <И така в цялата книга на Иов.>} няма да възлезе пак; Изпитанието на Йов

¹⁰Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече. Изпитанието на Йов

¹¹Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си. Изпитанието на Йов

¹²Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража? Изпитанието на Йов

¹³Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми, Изпитанието на Йов

¹⁴Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения; Изпитанието на Йов

¹⁵Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости. Изпитанието на Йов

¹⁶Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета. Изпитанието на Йов

¹⁷Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него, Изпитанието на Йов

¹⁸Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута? Изпитанието на Йов

¹⁹До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна? Изпитанието на Йов

²⁰Ако съм съгрешил, що правя <с това> на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегота на себе си? Изпитанието на Йов

²¹И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има. Изпитанието на Йов