Притчи 11 BG1940

¹Неточни везни са мерзост Господу; А точни грамове са угодни Нему. Бог

²Дойде ли гордост, дохожда и срам. А мъдростта е със смирените.

³Незлобието на справедливите ще ги ръководи, А извратеността на коварните ще ги погуби.

⁴В ден на гняв богатството не ползува, А правдата избавя от смърт.

⁵Правдата на непорочния ще оправя пътя му, А нечестивият ще падне чрез своето нечестие.

⁶Правдата на справедливите ще ги избави, А коварните ще се хванат в злобата си.

⁷Когато умира нечестивият, ожиданото от него загива; Така загива надеждата на насилниците.

⁸Праведният се отървава от беда; А вместо него изпада в нея нечестивият.

⁹Безбожният погубва ближния си с устата си. Но чрез знанието на праведните ще се избави.

¹⁰Когато благоденствуват праведните, градът се весели; И когато погиват нечестивите става тържество.

¹¹Чрез благословението върху праведните градът се въздига, А чрез устата на нечестивите се съсипва.

¹²Който презира ближния си е скудоумен; А благоразумният човек мълчи.

¹³Одумникът обхожда и открива тайните, А верният духом потайва работата.

¹⁴Дето няма мъдро ръководене, народът пропада, А в многото съветници <има> безопасност.

¹⁵Който поръчителствува за чужд човек, зле ще пострада, А който мрази поръчителството е в безопасност.

¹⁶Благодатната жена придобива чест; И насилниците придобиват богатство.

¹⁷Милостивият човек струва добро на себе си, А жестокият смущава своето тяло.

¹⁸Нечестивият придобива измамлива печалба, А който сее правда <има> сигурна награда.

¹⁹Който е утвърден в правдата, <ще стигне> живот, А който се стреми към злото <съдействува> за своята смърт.

²⁰Развратените в сърце са мерзост Господу; А непорочните в пътя си са угодни Нему. Бог

²¹<Даже> ръка с ръка <да се съедини, пак> {Или: Давам ръка в ръка че.} нечестивият няма да остане ненаказан; А потомството на праведните ще се избави.

²²<Както е> златна халка на носа на свиня, Така е красивата, но безразсъдна жена.

²³Желаното от праведните е само добро, А ожиданото от нечестивите е надменност.

²⁴Един разпръсва <щедро>, но <пак> има повече изобилие, А друг се скъпи без мяра, но пак <стига> до немотия,

²⁵Благотворната душа ще бъде наситена; И който пои, сам ще бъде напоен.

²⁶Който задържа жито ще бъде проклинат от народа, А който продава, благословение <ще почива> на главата му.

²⁷Който усърдно търси доброто, търси <и> благоволение, А който търси злото, то ще дойде и върху него.

²⁸Който уповава на богатството си, ще падне, А праведните ще цъфтят като зелен лист.

²⁹Който смущава своя си дом ще наследи вятър; И безумният <ще стане> слуга на мъдрия по сърце.

³⁰Плодът на праведния е дърво на живот; И който е мъдър придобива души.

³¹Ето, <и> на праведния се въздава на земята, - Колко повече на нечестивия и на грешния!