Притчи 14 BG1940

¹Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

²Който ходи в правотата си, бои се от Господа; Но опакият в пътищата си Го презира. Бог

³В устата на безумния има пръчка за гордостта <му>, А устните на мъдрите ще ги пазят.

⁴Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

⁵Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

⁶Присмивателят търси мъдрост и не я намира, А за разумният учението е лесно.

⁷Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

⁸Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

⁹Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните <има Божие> благоволение.

¹⁰Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

¹¹Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

¹²Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

¹³Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

¹⁴Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек <ще се насити> от себе си.

¹⁵Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

¹⁶Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

¹⁷Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

¹⁸Безумните наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

¹⁹Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния.

²⁰Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

²¹Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

²²Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и вярност <ще се показват> към тия, които измислят добро

²³От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

²⁴Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е <всякога> глупост.

²⁵Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е <цяла> измама.

²⁶В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище. Бог

²⁷Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта, Бог

²⁸Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

²⁹Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

³⁰Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

³¹Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему. Бог

³²Нечестивият е смазан във <време на> бедствието си, А праведният и в смъртта си има упование.

³³В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

³⁴Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

³⁵Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.