Притчи 16 BG1940

¹Плановете на сърцето <принадлежат> на човека, Но отговорът на езика е от Господа. Бог

²Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете. Бог

³Възлагай делата си на Господа, И ще се утвърдят твоите намерения. Бог

⁴Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото. Бог

⁵Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, <Даже> ръка с ръка <да се съедини, пак> той няма да остане ненаказан. Бог

⁶С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото. Бог

⁷Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му. Бог

⁸По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,

⁹Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му. Бог

¹⁰Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.

¹¹Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело. Бог

¹²Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.

¹³Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.

¹⁴Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.

¹⁵В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

¹⁶Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.

¹⁷Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.

¹⁸Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.

¹⁹По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.

²⁰Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен. Бог

²¹Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.

²²Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.

²³Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание в устните му.

²⁴Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.

²⁵Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,

²⁶Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.

²⁷Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.

²⁸Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.

²⁹Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;

³⁰Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.

³¹Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.

³²Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.

³³Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа. Бог