Притчи 2 BG1940

¹Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,

²Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,

³Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,

⁴Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,

⁵Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога. Бог

⁶Защото Господ дава мъдрост, из устата Му <излизат> знание и разум. Бог

⁷Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие,

⁸За да защищава пътищата на правосъдието, И да пази пътя на светиите Си.

⁹Тогава ще разбереш правда, правосъдие, Правдивост, да! и всеки добър път.

¹⁰Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, Знание ще услажда душата ти,

¹¹Разсъждение ще те пази, Благоразумие ще те закриля,

¹²За да те избави от пътя на злото. От човека, който говори опако, -

¹³От ония, които остават пътищата на правотата, За да ходят по пътищата на тъмнината, -

¹⁴На които прави удоволствие да вършат зло, И се радват на извратеността на злите, -

¹⁵Чиито пътища са криви И пътеките им опаки, -

¹⁶За да те избави от чужда жена, От чужда, която ласкае с думите си,

¹⁷(Която е оставила другаря на младостта си, И е забравила завета на своя Бог, Бог

¹⁸Защото домът й води надолу към смъртта, И пътеките й към мъртвите {Еврейски: Сенките.};

¹⁹Никой от ония, които влизат при нея, не се връща, Нито стига пътищата на живота,) -

²⁰За да ходиш ти в пътя на добрите, И да пазиш пътеките на праведните.

²¹Защото правдивите ще населят земята, И непорочните ще останат в нея,

²²А нечестивите ще се отсекат от земята, И коварните ще се изкоренят от нея.