Притчи 22 BG1940

¹За предпочитане е <добро> име, нежели голямо богатство, И благоволение <е по-добро> от сребро и злато.

²Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях. Бог

³Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.

⁴Наградата на смирението <и> на страха от Господа Е богатство, слава и живот. Бог

⁵Тръни и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.

⁶Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.

⁷Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.

⁸Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.

⁹Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.

¹⁰Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.

¹¹Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.

¹²Очите на Господа пазят <онзи, който има> знание, И той осуетява думите на коварния. Бог

¹³Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!

¹⁴Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея. Бог

¹⁵Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.

¹⁶Който угнетява сиромаха, за да умножи <богатството> си, И който дава на богатия, непременно <ще изпадне> в немотия.

¹⁷Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,

¹⁸Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.

¹⁹За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на <тях> днес - да! тебе. Бог

²⁰Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.

²¹За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?

²²Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,

²³Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили. Бог

²⁴Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.

²⁵Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.

²⁶Не бъди от тия, които дават ръка От тия, които стават поръчители за дългове,

²⁷Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?

²⁸Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.

²⁹Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.