Притчи 23 BG1940

¹Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе

²Иначе ще туриш нож в гърлото си, Ако те обладава охота.

³Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.

⁴Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.

⁵Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина <богатството> си прави крила, Както орел що лети към небето.

⁶Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,

⁷Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Казва ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.

⁸Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.

⁹Не говори в ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.

¹⁰Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,

¹¹Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе. Бог

¹²Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.

¹³Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, <ако и да> го биеш с пръчка, то няма да умре.

¹⁴Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада.

¹⁵Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.

¹⁶Да! сърцето {Еврейски: Вътрешностите.} ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото

¹⁷Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да <пребъдва в> страх от Господа цял ден, Бог

¹⁸Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.

¹⁹Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,

²⁰Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,

²¹Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човека с дрипи.

²²Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.

²³Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.

²⁴Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.

²⁵<Прочее>, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.

²⁶Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,

²⁷Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.

²⁸Да! тя причаква като за плячка, И умножава <числото> на неверните между човеците.

²⁹Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи? -

³⁰На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.

³¹Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,

³²<Защото> после то хапе като змия, И жили като ехидна.

³³Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;

³⁴Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.

³⁵Удариха ме <ще речеш>, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя, за да го търся пак?