Притчи 26 BG1940

¹Както сняг лятно време, И както дъжд в жетва, Така и чест не прилича на безумния.

²Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.

³Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.

⁴Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.

⁵Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.

⁶Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва {Еврейски: И пие.} на себе си вреда.

⁷Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.

⁸Както <оня, който хвърля> възел със <скъпоценни> камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.

⁹Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.

¹⁰Както стрелец, който <безогледно> наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници. Бог

¹¹Както кучето се връща на бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.

¹²Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.

¹³Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

¹⁴Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.

¹⁵Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.

¹⁶Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.

¹⁷Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.

¹⁸Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт,

¹⁹Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли <това> на шега?

²⁰Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.

²¹Както са въглища за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.

²²Думите на шепотника са като сладки залъци И слизат вътре в корема.

²³Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.

²⁴Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;

²⁵Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;

²⁶Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.

²⁷Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.

²⁸Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипия.