Притчи 5 BG1940

¹Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,

²За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.

³Защото от устните на чуждата жена капе мед, И устата й са по-меки от дървено масло;

⁴Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.

⁵Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,

⁶Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.

⁷Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.

⁸Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,

⁹Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -

¹⁰Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти <да отидат> в чужд дом;

¹¹А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,

¹²И да казваш: Как <можах да> намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,

¹³И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си!

¹⁴Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.

¹⁵Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец.

¹⁶Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?

¹⁷Нека бъдат само на тебе, А не и на чужди заедно с тебе.

¹⁸Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.

¹⁹<Тя да ти бъде като> любезна кошута и мила сърна; Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов.

²⁰Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?

²¹Защото пътищата на човека са пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки. Бог

²²Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.

²³Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.