Притчи 7 BG1940

¹Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.

²Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.

³Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,

⁴Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,

⁵За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.

⁶Понеже, като погледвах през решетките На прозореца на къщата си,

⁷Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.

⁸Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.

⁹<Беше> в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.

¹⁰И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;

¹¹(Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават вкъщи

¹²Кога по улиците, кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);

¹³Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:

¹⁴Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,

¹⁵Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.

¹⁶Постлала съм легло с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда. Египет

¹⁷Покадила съм леглото си Със смирна, алой и канела.

¹⁸Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.

¹⁹Защото мъжът <ми> не е у дома. Замина на дълъг път;

²⁰Взе кесия с пари в ръката си, <Чак> на пълнолуние ще се върне у дома.

²¹С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.

²²Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,

²³Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.

²⁴Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.

²⁵Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;

²⁶Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.

²⁷Домът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта.