Псалми 49 BG1940

¹(По слав. 48). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте, всички жители на вселената, Корей

²И низкопоставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.

³Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни <неща>;

⁴Ще наведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.

⁵Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?

⁶От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,

⁷Ни един <от тях> не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него. Бог

⁸(Защото <толкова> скъп е откупът на душата им, Щото <всеки> трябва да се оставя от това за винаги),

⁹Та да живее вечно И да не види изтление.

¹⁰Защото гледа, че мъдрите умират, И еднакво <с тях> погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.

¹¹Тайната им мисъл е, <че> домовете им <ще траят> вечно, <И> жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.

¹²Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.

¹³Това е пътят на безумните; Но пак <идещите> подир тях човеци одобряват думите им. (Села).

¹⁴Назначават се като овце за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.

¹⁵Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села) Бог

¹⁶Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;

¹⁷Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на <друг> подир него,

¹⁸Ако и да е облажавал душата си приживе, И <човеците> да те хвалят, когато правиш добро на себе си,

¹⁹Пак ще отиде при рода на бащите си. Които никога няма да видят виделина.

²⁰Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.