Псалми 88 BG1940

¹(По слав. 87). Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева {3 Цар. 4:31. 1 Лет. 2:6.}. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе. Корей Бог Еман Зара

²Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.

³Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближава до преизподнята.

⁴Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,

⁵Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.

⁶Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.

⁷Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).

⁸Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.

⁹Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си. Бог

¹⁰На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите {Еврейски: Сенките.} ще станат <и> ще Те хвалят? (Села).

¹¹В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в <мястото на> погибелта {Еврейски: В Авадон. Иов 26:6.} верността Ти?

¹²Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти <дела>, И правдата Ти в земята на забравените?

¹³Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари. Бог

¹⁴Господи, защо отхвърляш душата ми? <Защо> криеш лицето Си от мене? Бог

¹⁵От младини съм угнетен и бера душа; Търпя Твоите ужаси, <и> в изумление съм.

¹⁶Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.

¹⁷Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.

¹⁸Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.