Паралелни пасажи

BG1940

21:1И като се приближиха до Ерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и рече им:

21:2Идете в селото, което е насреща ви; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете <ги> и докарайте Ми <ги>.

21:3И ако някой ви рече нещо, кажете: на Господа трябват; и веднага ще ги изпрати.

21:4А това стана за да се сбъдне реченото от пророка, който казва: -

21:5"Речете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, Кротък и възседнал на осел И на осле, рожба на ослица".

21:6И тъй учениците отидоха и сториха както им заръча Исус;

21:7докараха ослицата и ослето, и намятаха на тях дрехите си; и Той възседна върху тях.

21:8А по-голямата част от множеството напостлаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха ги по пътя.

21:9А множествата, които вървяха пред Него, и които идеха изподире, викаха казвайки: Осана на Давидовия син! благословен, който иде в Господното име! Осана във висините!

21:10И когато влезе в Ерусалим целият град се раздвижи; и казваха: Кой е Тоя?

21:11А народът казваше: Той е пророкът Исус, Който е от Назарет галилейски.

KJV

21:1And when they drew nigh unto Jerusalem, and were come to Bethphage, unto the mount of Olives, then sent Jesus two disciples,

21:2Saying unto them, Go into the village over against you, and straightway ye shall find an ass tied, and a colt with her: loose [them], and bring [them] unto me.

21:3And if any [man] say ought unto you, ye shall say, The Lord hath need of them; and straightway he will send them.

21:4All this was done, that it might be fulfilled which was spoken by the prophet, saying,

21:5Tell ye the daughter of Sion, Behold, thy King cometh unto thee, meek, and sitting upon an ass, and a colt the foal of an ass.

21:6And the disciples went, and did as Jesus commanded them,

21:7And brought the ass, and the colt, and put on them their clothes, and they set [him] thereon.

21:8And a very great multitude spread their garments in the way; others cut down branches from the trees, and strawed [them] in the way.

21:9And the multitudes that went before, and that followed, cried, saying, Hosanna to the Son of David: Blessed [is] he that cometh in the name of the Lord; Hosanna in the highest.

21:10And when he was come into Jerusalem, all the city was moved, saying, Who is this?

21:11And the multitude said, This is Jesus the prophet of Nazareth of Galilee.

BG1940

11:1И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и казва им:

11:2Идете в селото, което е на среща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте.

11:3И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук.

11:4И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързват го.

11:5И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето?

11:6А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги.

11:7И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна.

11:8И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други - клони, като ги сечаха от нивите.

11:9И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха изподире, викаха: Осанна! благословен, който иде в Господното име!

11:10Благословено градущето царство на баща ни Давида [което иде в Господното име]; осанна във висините.

11:11И влезе <Исус> в Ерусалим, в храма, и, като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.

KJV

11:1And when they came nigh to Jerusalem, unto Bethphage and Bethany, at the mount of Olives, he sendeth forth two of his disciples,

11:2And saith unto them, Go your way into the village over against you: and as soon as ye be entered into it, ye shall find a colt tied, whereon never man sat; loose him, and bring [him].

11:3And if any man say unto you, Why do ye this? say ye that the Lord hath need of him; and straightway he will send him hither.

11:4And they went their way, and found the colt tied by the door without in a place where two ways met; and they loose him.

11:5And certain of them that stood there said unto them, What do ye, loosing the colt?

11:6And they said unto them even as Jesus had commanded: and they let them go.

11:7And they brought the colt to Jesus, and cast their garments on him; and he sat upon him.

11:8And many spread their garments in the way: and others cut down branches off the trees, and strawed [them] in the way.

11:9And they that went before, and they that followed, cried, saying, Hosanna; Blessed [is] he that cometh in the name of the Lord:

11:10Blessed [be] the kingdom of our father David, that cometh in the name of the Lord: Hosanna in the highest.

11:11And Jesus entered into Jerusalem, and into the temple: and when he had looked round about upon all things, and now the eventide was come, he went out unto Bethany with the twelve.

BG1940

19:29И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече <им:>

19:30Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.

19:31И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? кажете така: На Господа трябва.

19:32И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.

19:33И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?

19:34А те казаха: На Господа трябва.

19:35И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.

19:36И като вървеше Той, <людете> постилаха дрехите си по пътя.

19:37И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:

19:38Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!

19:39А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.

19:40И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.

19:41И като се приближи и видя града, плака за него и каза:

19:42Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти.

19:43Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те отеснят отвред,

19:44и ще те разорят и <ще избият> жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.

KJV

19:29And it came to pass, when he was come nigh to Bethphage and Bethany, at the mount called [the mount] of Olives, he sent two of his disciples,

19:30Saying, Go ye into the village over against [you]; in the which at your entering ye shall find a colt tied, whereon yet never man sat: loose him, and bring [him hither].

19:31And if any man ask you, Why do ye loose [him]? thus shall ye say unto him, Because the Lord hath need of him.

19:32And they that were sent went their way, and found even as he had said unto them.

19:33And as they were loosing the colt, the owners thereof said unto them, Why loose ye the colt?

19:34And they said, The Lord hath need of him.

19:35And they brought him to Jesus: and they cast their garments upon the colt, and they set Jesus thereon.

19:36And as he went, they spread their clothes in the way.

19:37And when he was come nigh, even now at the descent of the mount of Olives, the whole multitude of the disciples began to rejoice and praise God with a loud voice for all the mighty works that they had seen;

19:38Saying, Blessed [be] the King that cometh in the name of the Lord: peace in heaven, and glory in the highest.

19:39And some of the Pharisees from among the multitude said unto him, Master, rebuke thy disciples.

19:40And he answered and said unto them, I tell you that, if these should hold their peace, the stones would immediately cry out.

19:41¶ And when he was come near, he beheld the city, and wept over it,

19:42Saying, If thou hadst known, even thou, at least in this thy day, the things [which belong] unto thy peace! but now they are hid from thine eyes.

19:43For the days shall come upon thee, that thine enemies shall cast a trench about thee, and compass thee round, and keep thee in on every side,

19:44And shall lay thee even with the ground, and thy children within thee; and they shall not leave in thee one stone upon another; because thou knewest not the time of thy visitation.

BG1940

12:9А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само поради Исуса, но за да видят и Лазара, когото възкресил от мъртвите.

12:10А главните свещеници се наговориха да убият и Лазара,

12:11защото поради него мнозина от юдеите отиваха <към страната на Исуса> и вярваха в Него.

12:12На следния ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим,

12:13взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осана! благословен, Който иде в Господното име, Израилевият Цар!

12:14А Исус като намери едно осле, възседна го, според както е писано: -

12:15"Не бой се дъщерьо Сионова. Ето твоят Цар иде, Възседнал на осле":

12:16Учениците Му изпърво не разбраха това; а когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това бе писано за Него, и че Му сториха това.

12:17Народът, прочее, който беше с Него, когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше <за това чудо>.

12:18По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение.

12:19За туй фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.

KJV

12:9Much people of the Jews therefore knew that he was there: and they came not for Jesus’ sake only, but that they might see Lazarus also, whom he had raised from the dead.

12:10¶ But the chief priests consulted that they might put Lazarus also to death;

12:11Because that by reason of him many of the Jews went away, and believed on Jesus.

12:12¶ On the next day much people that were come to the feast, when they heard that Jesus was coming to Jerusalem,

12:13Took branches of palm trees, and went forth to meet him, and cried, Hosanna: Blessed [is] the King of Israel that cometh in the name of the Lord.

12:14And Jesus, when he had found a young ass, sat thereon; as it is written,

12:15Fear not, daughter of Sion: behold, thy King cometh, sitting on an ass’s colt.

12:16These things understood not his disciples at the first: but when Jesus was glorified, then remembered they that these things were written of him, and [that] they had done these things unto him.

12:17The people therefore that was with him when he called Lazarus out of his grave, and raised him from the dead, bare record.

12:18For this cause the people also met him, for that they heard that he had done this miracle.

12:19The Pharisees therefore said among themselves, Perceive ye how ye prevail nothing? behold, the world is gone after him.