Паралелни пасажи

BG1940

22:1И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:

22:2Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.

22:3Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.

22:4Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обеда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.

22:5но те <занемариха> поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;

22:6а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.

22:7И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.

22:8Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.

22:9Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.

22:10И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.

22:11А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.

22:12И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.

22:13Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

22:14Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.

KJV

22:1And Jesus answered and spake unto them again by parables, and said,

22:2The kingdom of heaven is like unto a certain king, which made a marriage for his son,

22:3And sent forth his servants to call them that were bidden to the wedding: and they would not come.

22:4Again, he sent forth other servants, saying, Tell them which are bidden, Behold, I have prepared my dinner: my oxen and [my] fatlings [are] killed, and all things [are] ready: come unto the marriage.

22:5But they made light of [it], and went their ways, one to his farm, another to his merchandise:

22:6And the remnant took his servants, and entreated them spitefully, and slew [them].

22:7But when the king heard [thereof], he was wroth: and he sent forth his armies, and destroyed those murderers, and burned up their city.

22:8Then saith he to his servants, The wedding is ready, but they which were bidden were not worthy.

22:9Go ye therefore into the highways, and as many as ye shall find, bid to the marriage.

22:10So those servants went out into the highways, and gathered together all as many as they found, both bad and good: and the wedding was furnished with guests.

22:11¶ And when the king came in to see the guests, he saw there a man which had not on a wedding garment:

22:12And he saith unto him, Friend, how camest thou in hither not having a wedding garment? And he was speechless.

22:13Then said the king to the servants, Bind him hand and foot, and take him away, and cast [him] into outer darkness; there shall be weeping and gnashing of teeth.

22:14For many are called, but few [are] chosen.

BG1940

14:7И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

14:8Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

14:9и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

14:10Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които седят с тебе на трапезата.

14:11Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си ще се възвиси.

14:12Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

14:13Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

14:14и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с <какво> да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

14:15И като чу това един от седящите с Него, рече Му: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

14:16А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

14:17И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже <всичко> е вече готово.

14:18А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

14:19Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

14:20А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.

14:21И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

14:22И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

14:23И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и <колкото намериш> накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

14:24защото ви казвам, че никой от поканените, няма да вкуси от вечерята ми.

KJV

14:7¶ And he put forth a parable to those which were bidden, when he marked how they chose out the chief rooms; saying unto them,

14:8When thou art bidden of any [man] to a wedding, sit not down in the highest room; lest a more honourable man than thou be bidden of him;

14:9And he that bade thee and him come and say to thee, Give this man place; and thou begin with shame to take the lowest room.

14:10But when thou art bidden, go and sit down in the lowest room; that when he that bade thee cometh, he may say unto thee, Friend, go up higher: then shalt thou have worship in the presence of them that sit at meat with thee.

14:11For whosoever exalteth himself shall be abased; and he that humbleth himself shall be exalted.

14:12¶ Then said he also to him that bade him, When thou makest a dinner or a supper, call not thy friends, nor thy brethren, neither thy kinsmen, nor [thy] rich neighbours; lest they also bid thee again, and a recompence be made thee.

14:13But when thou makest a feast, call the poor, the maimed, the lame, the blind:

14:14And thou shalt be blessed; for they cannot recompense thee: for thou shalt be recompensed at the resurrection of the just.

14:15¶ And when one of them that sat at meat with him heard these things, he said unto him, Blessed [is] he that shall eat bread in the kingdom of God.

14:16Then said he unto him, A certain man made a great supper, and bade many:

14:17And sent his servant at supper time to say to them that were bidden, Come; for all things are now ready.

14:18And they all with one [consent] began to make excuse. The first said unto him, I have bought a piece of ground, and I must needs go and see it: I pray thee have me excused.

14:19And another said, I have bought five yoke of oxen, and I go to prove them: I pray thee have me excused.

14:20And another said, I have married a wife, and therefore I cannot come.

14:21So that servant came, and shewed his lord these things. Then the master of the house being angry said to his servant, Go out quickly into the streets and lanes of the city, and bring in hither the poor, and the maimed, and the halt, and the blind.

14:22And the servant said, Lord, it is done as thou hast commanded, and yet there is room.

14:23And the lord said unto the servant, Go out into the highways and hedges, and compel [them] to come in, that my house may be filled.

14:24For I say unto you, That none of those men which were bidden shall taste of my supper.