Паралелни пасажи
Сравнете свързани пасажи от Евангелията, Стария Завет и старозаветните цитати в Новия Завет.
Явяване по пътя за Емаус машинен превод
Покажи английския оригинал
Road to Emmaus appearance
Лука 24:13–35
BG1940
24:13И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии {Около 11 километра.} далеч от Ерусалим.
24:14И те се разговаряха помежду си за всичко онова що бе станало.
24:15И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;
24:16но очите им се удържаха да Го не познаят.
24:17И рече им: Какви са тия думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.
24:18И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само Ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?
24:19И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;
24:20и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
24:21А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден откак стана това.
24:22При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,
24:23и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.
24:24И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.
24:25И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!
24:26Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?
24:27И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им <писаното> за Него във всичките писания.
24:28И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.
24:29Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.
24:30И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.
24:31И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.
24:32И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?
24:33И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,
24:34които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
24:35Те пък разправиха <станалото> по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
KJV
24:13¶ And, behold, two of them went that same day to a village called Emmaus, which was from Jerusalem [about] threescore furlongs.
24:14And they talked together of all these things which had happened.
24:15And it came to pass, that, while they communed [together] and reasoned, Jesus himself drew near, and went with them.
24:16But their eyes were holden that they should not know him.
24:17And he said unto them, What manner of communications [are] these that ye have one to another, as ye walk, and are sad?
24:18And the one of them, whose name was Cleopas, answering said unto him, Art thou only a stranger in Jerusalem, and hast not known the things which are come to pass there in these days?
24:19And he said unto them, What things? And they said unto him, Concerning Jesus of Nazareth, which was a prophet mighty in deed and word before God and all the people:
24:20And how the chief priests and our rulers delivered him to be condemned to death, and have crucified him.
24:21But we trusted that it had been he which should have redeemed Israel: and beside all this, to day is the third day since these things were done.
24:22Yea, and certain women also of our company made us astonished, which were early at the sepulchre;
24:23And when they found not his body, they came, saying, that they had also seen a vision of angels, which said that he was alive.
24:24And certain of them which were with us went to the sepulchre, and found [it] even so as the women had said: but him they saw not.
24:25Then he said unto them, O fools, and slow of heart to believe all that the prophets have spoken:
24:26Ought not Christ to have suffered these things, and to enter into his glory?
24:27And beginning at Moses and all the prophets, he expounded unto them in all the scriptures the things concerning himself.
24:28And they drew nigh unto the village, whither they went: and he made as though he would have gone further.
24:29But they constrained him, saying, Abide with us: for it is toward evening, and the day is far spent. And he went in to tarry with them.
24:30And it came to pass, as he sat at meat with them, he took bread, and blessed [it], and brake, and gave to them.
24:31And their eyes were opened, and they knew him; and he vanished out of their sight.
24:32And they said one to another, Did not our heart burn within us, while he talked with us by the way, and while he opened to us the scriptures?
24:33And they rose up the same hour, and returned to Jerusalem, and found the eleven gathered together, and them that were with them,
24:34Saying, The Lord is risen indeed, and hath appeared to Simon.
24:35And they told what things [were done] in the way, and how he was known of them in breaking of bread.
Източник: STEP Bible · BSD 3-Clause · gospel_harmony.json #169
Българските заглавия са машинен превод; оригиналът е запазен. Библейските стихове се показват от избраните преводи.
Резултати: 174
Номерация на стиховете · Библейски текст · STEP Bible · BSD 3-Clause