Паралелни пасажи

BG1940

14:22И на часа <Исус> накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.

14:23И като разпусна народа, изкачи се на бърдото да се помоли на саме. И като се свечери, Той беше там сам.

14:24А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.

14:25А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.

14:26И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.

14:27А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.

14:28И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.

14:29А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.

14:30Но като виждаше вятъра [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!

14:31И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?

14:32И като влязоха в ладията, вятърът утихна.

14:33А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.

KJV

14:22¶ And straightway Jesus constrained his disciples to get into a ship, and to go before him unto the other side, while he sent the multitudes away.

14:23And when he had sent the multitudes away, he went up into a mountain apart to pray: and when the evening was come, he was there alone.

14:24But the ship was now in the midst of the sea, tossed with waves: for the wind was contrary.

14:25And in the fourth watch of the night Jesus went unto them, walking on the sea.

14:26And when the disciples saw him walking on the sea, they were troubled, saying, It is a spirit; and they cried out for fear.

14:27But straightway Jesus spake unto them, saying, Be of good cheer; it is I; be not afraid.

14:28And Peter answered him and said, Lord, if it be thou, bid me come unto thee on the water.

14:29And he said, Come. And when Peter was come down out of the ship, he walked on the water, to go to Jesus.

14:30But when he saw the wind boisterous, he was afraid; and beginning to sink, he cried, saying, Lord, save me.

14:31And immediately Jesus stretched forth [his] hand, and caught him, and said unto him, O thou of little faith, wherefore didst thou doubt?

14:32And when they were come into the ship, the wind ceased.

14:33Then they that were in the ship came and worshipped him, saying, Of a truth thou art the Son of God.

BG1940

6:45И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди <Него> на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.

6:46И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.

6:47И като се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.

6:48И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.

6:49А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;

6:50защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!

6:51И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.

6:52Защото не бяха се вразумили от <чудото> с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.

KJV

6:45And straightway he constrained his disciples to get into the ship, and to go to the other side before unto Bethsaida, while he sent away the people.

6:46And when he had sent them away, he departed into a mountain to pray.

6:47And when even was come, the ship was in the midst of the sea, and he alone on the land.

6:48And he saw them toiling in rowing; for the wind was contrary unto them: and about the fourth watch of the night he cometh unto them, walking upon the sea, and would have passed by them.

6:49But when they saw him walking upon the sea, they supposed it had been a spirit, and cried out:

6:50For they all saw him, and were troubled. And immediately he talked with them, and saith unto them, Be of good cheer: it is I; be not afraid.

6:51And he went up unto them into the ship; and the wind ceased: and they were sore amazed in themselves beyond measure, and wondered.

6:52For they considered not [the miracle] of the loaves: for their heart was hardened.

BG1940

6:16А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,

6:17и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;

6:18и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

6:19И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.

6:20Но той им каза: Аз съм; не бойте се!

6:21Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.

KJV

6:16And when even was [now] come, his disciples went down unto the sea,

6:17And entered into a ship, and went over the sea toward Capernaum. And it was now dark, and Jesus was not come to them.

6:18And the sea arose by reason of a great wind that blew.

6:19So when they had rowed about five and twenty or thirty furlongs, they see Jesus walking on the sea, and drawing nigh unto the ship: and they were afraid.

6:20But he saith unto them, It is I; be not afraid.

6:21Then they willingly received him into the ship: and immediately the ship was at the land whither they went.