Паралелни пасажи

BG1940

20:1В това време Езекия се разболя до смърт; и пророк Исаия, Амосовият син, дойде при него та му рече: Така казва Господ, нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш.

20:2Тогава <царят> обърна лицето си към стената та се помоли Господу, казвайки:

20:3Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко.

20:4А преди да беше излязъл Исаия до средната част на града, Господното слово дойде към него и рече:

20:5Върни се та кажи на вожда на Моите люде, Езекия, така казва Господ, Бог на баща ти Давида: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето Аз ще те изцеля; след три дена ще възлезеш в Господния дом.

20:6Ще приложа на живота ти петнадесет години; и ще избавя тебе и тоя град от ръката на асирийския цар; и ще защитя тоя град заради Себе Си и заради слугата Ми Давида.

20:7Тогава Исаия каза: Вземете низаница смокини. И взеха та я туриха на цирея; и <царят> оздравя.

20:8А Езекия беше казал на Исаия: Какво ще бъде знамението, че Господ ще ме изцели, и че след три дена ще отида в Господния дом?

20:9И Исаия беше рекъл: Ето какво ще ти бъде знамението от Господа, че Господ ще извърши това, което каза: <избери> - да напредне ли сянката десет стъпала, или да се върне надире десет стъпала?

20:10И Езекия отговори: Лесно нещо е да слезе сянката десет стъпала; не, но нека се върне сянката десет стъпала надире.

20:11И пророк Исаия извика към Господа; и Той върна сянката десет стъпала надире, по които беше слезнала върху слънчевия часовник на Ахаза.

KJV

20:1In those days was Hezekiah sick unto death. And the prophet Isaiah the son of Amoz came to him, and said unto him, Thus saith the LORD, Set thine house in order; for thou shalt die, and not live.

20:2Then he turned his face to the wall, and prayed unto the LORD, saying,

20:3I beseech thee, O LORD, remember now how I have walked before thee in truth and with a perfect heart, and have done [that which is] good in thy sight. And Hezekiah wept sore.

20:4And it came to pass, afore Isaiah was gone out into the middle court, that the word of the LORD came to him, saying,

20:5Turn again, and tell Hezekiah the captain of my people, Thus saith the LORD, the God of David thy father, I have heard thy prayer, I have seen thy tears: behold, I will heal thee: on the third day thou shalt go up unto the house of the LORD.

20:6And I will add unto thy days fifteen years; and I will deliver thee and this city out of the hand of the king of Assyria; and I will defend this city for mine own sake, and for my servant David’s sake.

20:7And Isaiah said, Take a lump of figs. And they took and laid [it] on the boil, and he recovered.

20:8¶ And Hezekiah said unto Isaiah, What [shall be] the sign that the LORD will heal me, and that I shall go up into the house of the LORD the third day?

20:9And Isaiah said, This sign shalt thou have of the LORD, that the LORD will do the thing that he hath spoken: shall the shadow go forward ten degrees, or go back ten degrees?

20:10And Hezekiah answered, It is a light thing for the shadow to go down ten degrees: nay, but let the shadow return backward ten degrees.

20:11And Isaiah the prophet cried unto the LORD: and he brought the shadow ten degrees backward, by which it had gone down in the dial of Ahaz.

BG1940

32:24В това време Езекия се разболя до смърт: и като се помоли Господу, Той му говори и му даде знамение.

KJV

32:24¶ In those days Hezekiah was sick to the death, and prayed unto the LORD: and he spake unto him, and he gave him a sign.

BG1940

38:1В това време Езекия се разболя до смърт; И пророк Исаия, Амосовият син, дойде при него та му рече: Така казва Господ: Нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш.

38:2Тогава Езекия обърна лицето си към стената та се помоли Господу, казвайки:

38:3Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко.

38:4Тогава дойде Господното слово към Исаия и рече:

38:5Иди та кажи на Езекия: Така казва Господ, Бог на баща ти Давида: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето Аз ще приложа на живота ти петнадесет години.

38:6И ще избавя и тебе и тоя град от ръката на асирийския цар, и ще защитя тоя град.

38:7И това ще ти бъде знамението от Господа, че Господ ще извърши това, което каза:

38:8ето, ще върна сянката десет градуса надире, които е изминала върху слънчевия часовник на Ахаза. И тъй слънцето се върна надире десет градуса, които бе изминало.

38:9Ето какво писа Юдовият цар Езекия, когато бе се разболял и оздравя от болестта си:

38:10Аз рекох: В половината от дните си Ще вляза в портите на преизподнята; Лиших се от остатъка на годините си.

38:11Рекох: Няма да видя <вече> Господа, Господа, в земята на живите; Няма да видя вече човека <Като съм> между ония, които престанаха да живеят.

38:12Жилището ми се премести, и се дигна от мене като овчарски шатър; Навих живота си като тъкач; от основата Той ще ме отреже; Между заранта и вечерта ще ме довършиш.

38:13Успокоявах се до сутринта; <но> той като лъв троши всичките ми кости; Между заранта и вечерта ще ме довършиш.

38:14Като ластовица <или> жерав така крещях, Стенех като гургулица; очите ми изнемощяха <от гледане> нагоре. В утеснение съм, Господи; стани ми поръчител.

38:15Що да кажа аз? Той ми рече, и сам го изпълни; Ще ходя смирено през всичките си години поради огорчението на душата си.

38:16Чрез тия неща живеят човеците, Господи, И само в тях е животът на моя дух; Така ще ме изцелиш и ще ме съживиш.

38:17Ето, <излезе за моя> мир гдето имах голяма горест; И Ти, от любов към душата ми, си я избавил от рова на тлението, Защото си хвърлил зад гърба Си всичките ми грехове.

38:18Защото преизподнята не може да Те хвали; смъртта не може да Те славослови; Ония, които слизат в рова, не могат да се надеят на Твоята вярност.

38:19Живият, живият, той ще те хвали, както аз днес; Бащата ще извести на чадата <си> Твоята вярност.

38:20Господ е <близо> да ме спаси; Затова ще пеем моите песни със струнни инструменти В дома Господен през всичките дни на живота си.

38:21А Исаия беше казал: Нека вземат низаница смокини и ги турят за компрес на цирея; и <царят> ще оздравее.

38:22Също и Езекия беше казал: Какво е знамението, че ще възляза в Господния дом?

KJV

38:1In those days was Hezekiah sick unto death. And Isaiah the prophet the son of Amoz came unto him, and said unto him, Thus saith the LORD, Set thine house in order: for thou shalt die, and not live.

38:2Then Hezekiah turned his face toward the wall, and prayed unto the LORD,

38:3And said, Remember now, O LORD, I beseech thee, how I have walked before thee in truth and with a perfect heart, and have done [that which is] good in thy sight. And Hezekiah wept sore.

38:4¶ Then came the word of the LORD to Isaiah, saying,

38:5Go, and say to Hezekiah, Thus saith the LORD, the God of David thy father, I have heard thy prayer, I have seen thy tears: behold, I will add unto thy days fifteen years.

38:6And I will deliver thee and this city out of the hand of the king of Assyria: and I will defend this city.

38:7And this [shall be] a sign unto thee from the LORD, that the LORD will do this thing that he hath spoken;

38:8Behold, I will bring again the shadow of the degrees, which is gone down in the sun dial of Ahaz, ten degrees backward. So the sun returned ten degrees, by which degrees it was gone down.

38:9¶ The writing of Hezekiah king of Judah, when he had been sick, and was recovered of his sickness:

38:10I said in the cutting off of my days, I shall go to the gates of the grave: I am deprived of the residue of my years.

38:11I said, I shall not see the LORD, [even] the LORD, in the land of the living: I shall behold man no more with the inhabitants of the world.

38:12Mine age is departed, and is removed from me as a shepherd’s tent: I have cut off like a weaver my life: he will cut me off with pining sickness: from day [even] to night wilt thou make an end of me.

38:13I reckoned till morning, [that], as a lion, so will he break all my bones: from day [even] to night wilt thou make an end of me.

38:14Like a crane [or] a swallow, so did I chatter: I did mourn as a dove: mine eyes fail [with looking] upward: O LORD, I am oppressed; undertake for me.

38:15What shall I say? he hath both spoken unto me, and himself hath done [it:] I shall go softly all my years in the bitterness of my soul.

38:16O Lord, by these [things men] live, and in all these [things is] the life of my spirit: so wilt thou recover me, and make me to live.

38:17Behold, for peace I had great bitterness: but thou hast in love to my soul [delivered it] from the pit of corruption: for thou hast cast all my sins behind thy back.

38:18For the grave cannot praise thee, death can [not] celebrate thee: they that go down into the pit cannot hope for thy truth.

38:19The living, the living, he shall praise thee, as I [do] this day: the father to the children shall make known thy truth.

38:20The LORD [was ready] to save me: therefore we will sing my songs to the stringed instruments all the days of our life in the house of the LORD.

38:21For Isaiah had said, Let them take a lump of figs, and lay [it] for a plaister upon the boil, and he shall recover.

38:22Hezekiah also had said, What [is] the sign that I shall go up to the house of the LORD?