Паралелни пасажи

BG1940

26:24Човешкият Син отива, както е написано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.

KJV

26:24The Son of man goeth as it is written of him: but woe unto that man by whom the Son of man is betrayed! it had been good for that man if he had not been born.

BG1940

22:1(По слав. 21). За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? <Защо стоиш> далеч и не ми помагаш, <Нито внимаваш> на думите на охкането {Еврейски: Рикаенето.} ми?

22:2Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.

22:3Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.

22:4На Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,

22:5Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.

22:6А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презиран от людете.

22:7Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава <и казват:>

22:8Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.

22:9Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам <като бях> на майчините си гърди,

22:10На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.

22:11Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.

22:12Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.

22:13Отвориха срещу мене устата си, <Като> лъв, който граби и реве.

22:14Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.

22:15Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

22:16Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.

22:17Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.

22:18Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.

22:19Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

22:20Избави от меч душата ми, Живота {Еврейски: Едничката ми <душа.>} ми от силата на кучето.

22:21Избави ме от устата на лъва И от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!

22:22Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.

22:23Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.

22:24Защото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.

22:25От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание; Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.

22:26Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.

22:27Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се поклонят пред Тебе Всичките племена на народите;

22:28Защото царството е на Господа, И Той владее над народите.

22:29Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,

22:30Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на <идното> поколение.

22:31Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, <казвайки>, че Той е сторил <това>.

KJV

22:1To the chief Musician upon Aijeleth Shahar, A Psalm of David. My God, my God, why hast thou forsaken me? [why art thou so] far from helping me, [and from] the words of my roaring?

22:2O my God, I cry in the daytime, but thou hearest not; and in the night season, and am not silent.

22:3But thou [art] holy, [O thou] that inhabitest the praises of Israel.

22:4Our fathers trusted in thee: they trusted, and thou didst deliver them.

22:5They cried unto thee, and were delivered: they trusted in thee, and were not confounded.

22:6But I [am] a worm, and no man; a reproach of men, and despised of the people.

22:7All they that see me laugh me to scorn: they shoot out the lip, they shake the head, [saying],

22:8He trusted on the LORD [that] he would deliver him: let him deliver him, seeing he delighted in him.

22:9But thou [art] he that took me out of the womb: thou didst make me hope [when I was] upon my mother’s breasts.

22:10I was cast upon thee from the womb: thou [art] my God from my mother’s belly.

22:11Be not far from me; for trouble [is] near; for [there is] none to help.

22:12Many bulls have compassed me: strong [bulls] of Bashan have beset me round.

22:13They gaped upon me [with] their mouths, [as] a ravening and a roaring lion.

22:14I am poured out like water, and all my bones are out of joint: my heart is like wax; it is melted in the midst of my bowels.

22:15My strength is dried up like a potsherd; and my tongue cleaveth to my jaws; and thou hast brought me into the dust of death.

22:16For dogs have compassed me: the assembly of the wicked have inclosed me: they pierced my hands and my feet.

22:17I may tell all my bones: they look [and] stare upon me.

22:18They part my garments among them, and cast lots upon my vesture.

22:19But be not thou far from me, O LORD: O my strength, haste thee to help me.

22:20Deliver my soul from the sword; my darling from the power of the dog.

22:21Save me from the lion’s mouth: for thou hast heard me from the horns of the unicorns.

22:22I will declare thy name unto my brethren: in the midst of the congregation will I praise thee.

22:23Ye that fear the LORD, praise him; all ye the seed of Jacob, glorify him; and fear him, all ye the seed of Israel.

22:24For he hath not despised nor abhorred the affliction of the afflicted; neither hath he hid his face from him; but when he cried unto him, he heard.

22:25My praise [shall be] of thee in the great congregation: I will pay my vows before them that fear him.

22:26The meek shall eat and be satisfied: they shall praise the LORD that seek him: your heart shall live for ever.

22:27All the ends of the world shall remember and turn unto the LORD: and all the kindreds of the nations shall worship before thee.

22:28For the kingdom [is] the LORD’s: and he [is] the governor among the nations.

22:29All [they that be] fat upon earth shall eat and worship: all they that go down to the dust shall bow before him: and none can keep alive his own soul.

22:30A seed shall serve him; it shall be accounted to the Lord for a generation.

22:31They shall come, and shall declare his righteousness unto a people that shall be born, that he hath done [this].