Паралелни пасажи

BG1940

7:2А той каза: Братя и бащи, слушайте - Бог на славата се яви на Отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече:

7:3"Излез из отечеството си и из рода си, та дойди в земята, която ще ти покажа".

7:4Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, <Бог> го пресели в тая земя, в която вие сега живеете.

7:5И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща се да я даде за притежание нему и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо.

7:6И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, гдето щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.

7:7Но Аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и подир това ще излязат и ще Ми служат на това място.

7:8И му даде в завет обрязването; и така <Авраам> роди Исаака, и обряза го в осмия ден; Исаак <роди> Якова, а Яков дванадесетте патриарси.

7:9А патриарсите завидяха на Иосифа та го продадоха в Египет; Бог, обаче, беше с него.

7:10и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

7:11И настана глад по цялата египетска и ханаанска земя, и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.

7:12А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни;

7:13и на втори път Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на Фараона.

7:14Иосиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души.

7:15И тъй, Яков слезе в Египет, гдето умря, той и бащите ни;

7:16и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил, с цена в сребро от синовете на Емора.

7:17А като наближаваше времето <да се изпълни> обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете <бяха> нарасли и се умножили в Египет,

7:18докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Иосифа.

7:19Той с коварно постъпване против нашия род <дотолкова> притесняваше бащите ни, <щото> да хвърля децата им, за да не остават живи.

7:20В това време се роди Моисей, който беше прекрасно <дете>, и когото храниха три месеца в бащиния му дом.

7:21И когато го хвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.

KJV

7:2And he said, Men, brethren, and fathers, hearken; The God of glory appeared unto our father Abraham, when he was in Mesopotamia, before he dwelt in Charran,

7:3And said unto him, Get thee out of thy country, and from thy kindred, and come into the land which I shall shew thee.

7:4Then came he out of the land of the Chaldæans, and dwelt in Charran: and from thence, when his father was dead, he removed him into this land, wherein ye now dwell.

7:5And he gave him none inheritance in it, no, not [so much as] to set his foot on: yet he promised that he would give it to him for a possession, and to his seed after him, when [as yet] he had no child.

7:6And God spake on this wise, That his seed should sojourn in a strange land; and that they should bring them into bondage, and entreat [them] evil four hundred years.

7:7And the nation to whom they shall be in bondage will I judge, said God: and after that shall they come forth, and serve me in this place.

7:8And he gave him the covenant of circumcision: and so [Abraham] begat Isaac, and circumcised him the eighth day; and Isaac [begat] Jacob; and Jacob [begat] the twelve patriarchs.

7:9And the patriarchs, moved with envy, sold Joseph into Egypt: but God was with him,

7:10And delivered him out of all his afflictions, and gave him favour and wisdom in the sight of Pharaoh king of Egypt; and he made him governor over Egypt and all his house.

7:11Now there came a dearth over all the land of Egypt and Chanaan, and great affliction: and our fathers found no sustenance.

7:12But when Jacob heard that there was corn in Egypt, he sent out our fathers first.

7:13And at the second [time] Joseph was made known to his brethren; and Joseph’s kindred was made known unto Pharaoh.

7:14Then sent Joseph, and called his father Jacob to [him], and all his kindred, threescore and fifteen souls.

7:15So Jacob went down into Egypt, and died, he, and our fathers,

7:16And were carried over into Sychem, and laid in the sepulchre that Abraham bought for a sum of money of the sons of Emmor [the father] of Sychem.

7:17But when the time of the promise drew nigh, which God had sworn to Abraham, the people grew and multiplied in Egypt,

7:18Till another king arose, which knew not Joseph.

7:19The same dealt subtilly with our kindred, and evil entreated our fathers, so that they cast out their young children, to the end they might not live.

7:20In which time Moses was born, and was exceeding fair, and nourished up in his father’s house three months:

7:21And when he was cast out, Pharaoh’s daughter took him up, and nourished him for her own son.

BG1940

15:7После му каза: Аз съм Господ, който те изведох из Ур Халдейски, за да ти дам да наследиш тая земя.

KJV

15:7And he said unto him, I [am] the LORD that brought thee out of Ur of the Chaldees, to give thee this land to inherit it.

BG1940

9:7Ти си Господ Бог, Който си избрал Аврама, извел си го от Ур халдейски, и си му дал име Авраам;

KJV

9:7Thou [art] the LORD the God, who didst choose Abram, and broughtest him forth out of Ur of the Chaldees, and gavest him the name of Abraham;

BG1940

12:1Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа.

KJV

12:1Now the LORD had said unto Abram, Get thee out of thy country, and from thy kindred, and from thy father’s house, unto a land that I will shew thee:

BG1940

11:31И Тара взе сина си Аврама и внука си Лота, Арановия син, и снаха си Сарайя, жената на сина си Аврама та излязоха заедно от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; и дойдоха в Харан, дето се и заселиха.

KJV

11:31And Terah took Abram his son, and Lot the son of Haran his son’s son, and Sarai his daughter in law, his son Abram’s wife; and they went forth with them from Ur of the Chaldees, to go into the land of Canaan; and they came unto Haran, and dwelt there.

BG1940

12:4И тъй, Аврам тръгна според както му рече Господ, и Лот тръгна с него. А Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.

12:5Аврам взе жена си Сарайя, братанеца си Лот, всичкия имот, който бяха спечелили, и хората, които бяха придобили в Харан, та излязоха, за да отидат в Ханаанската земя.

KJV

12:4So Abram departed, as the LORD had spoken unto him; and Lot went with him: and Abram [was] seventy and five years old when he departed out of Haran.

12:5And Abram took Sarai his wife, and Lot his brother’s son, and all their substance that they had gathered, and the souls that they had gotten in Haran; and they went forth to go into the land of Canaan; and into the land of Canaan they came.

BG1940

12:7И Господ се яви на Аврама и рече: На твоето потомство ще дам тая земя. И там издигна олтар на Господа, Който му се яви.

KJV

12:7And the LORD appeared unto Abram, and said, Unto thy seed will I give this land: and there builded he an altar unto the LORD, who appeared unto him.

BG1940

13:15защото цялата земя, която виждаш, ще дам на тебе и на потомството ти до века.

KJV

13:15For all the land which thou seest, to thee will I give it, and to thy seed for ever.

BG1940

15:13Тогава <Господ> каза на Аврама: Знаейки - знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години.

15:14Но Аз ще съдя народа, комуто ще робуват; и подир това ще излязат с голям имот.

KJV

15:13And he said unto Abram, Know of a surety that thy seed shall be a stranger in a land [that is] not theirs, and shall serve them; and they shall afflict them four hundred years;

15:14And also that nation, whom they shall serve, will I judge: and afterward shall they come out with great substance.

BG1940

17:10Ето Моят завет, който трябва да пазите между Мене и вас и потомците ти след тебе: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва.

KJV

17:10This [is] my covenant, which ye shall keep, between me and you and thy seed after thee; Every man child among you shall be circumcised.

BG1940

21:3И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак {Т.е., Смях.}.

21:4И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаака, според както Бог му беше заповядал.

KJV

21:3And Abraham called the name of his son that was born unto him, whom Sarah bare to him, Isaac.

21:4And Abraham circumcised his son Isaac being eight days old, as God had commanded him.

BG1940

25:26После излезе брат му, държейки с ръката си петата на Исава; затова се нарече Яков {Т.е., Който без право замества, <или> който прави засада.}. А Исаак беше на шестдесет години когато тя ги роди.

KJV

25:26And after that came his brother out, and his hand took hold on Esau’s heel; and his name was called Jacob: and Isaac [was] threescore years old when she bare them.

BG1940

42:13А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; и, ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма.

KJV

42:13And they said, Thy servants [are] twelve brethren, the sons of one man in the land of Canaan; and, behold, the youngest [is] this day with our father, and one [is] not.

BG1940

37:4Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят спокойно.

KJV

37:4And when his brethren saw that their father loved him more than all his brethren, they hated him, and could not speak peaceably unto him.

BG1940

37:11И завидяха му братята му; а баща му запомни тия думи.

KJV

37:11And his brethren envied him; but his father observed the saying.

BG1940

37:28И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет.

KJV

37:28Then there passed by Midianites merchantmen; and they drew and lifted up Joseph out of the pit, and sold Joseph to the Ishmeelites for twenty [pieces] of silver: and they brought Joseph into Egypt.

BG1940

39:1А Иосифа заведоха в Египет, и египтянинът Петефрий, Фараонов придворен, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там.

39:2И Господ беше с Иосифа, и той благоуспяваше и се намираше в дома на господаря си египтянина.

KJV

39:1And Joseph was brought down to Egypt; and Potiphar, an officer of Pharaoh, captain of the guard, an Egyptian, bought him of the hands of the Ishmeelites, which had brought him down thither.

39:2And the LORD was with Joseph, and he was a prosperous man; and he was in the house of his master the Egyptian.

BG1940

39:21Но Господ беше с Иосифа и показваше благост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник.

KJV

39:21¶ But the LORD was with Joseph, and shewed him mercy, and gave him favour in the sight of the keeper of the prison.

BG1940

41:37Това нещо беше угодно на Фараона и на всичките му слуги.

KJV

41:37¶ And the thing was good in the eyes of Pharaoh, and in the eyes of all his servants.

BG1940

41:40Ти ще бъдеш над дома ми, и всичките ми люде ще слушат твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.

KJV

41:40Thou shalt be over my house, and according unto thy word shall all my people be ruled: only in the throne will I be greater than thou.

BG1940

41:54настъпиха седемте години на глад, според както Иосиф бе казал; и настана глад по всичките земи, а по цялата Египетска земя имаше хляб.

KJV

41:54And the seven years of dearth began to come, according as Joseph had said: and the dearth was in all lands; but in all the land of Egypt there was bread.

BG1940

42:2Рече още: Ето, чух, че в Египет се намира жито; слезте там та ни купете от там, за да живеем и да не измрем.

KJV

42:2And he said, Behold, I have heard that there is corn in Egypt: get you down thither, and buy for us from thence; that we may live, and not die.

BG1940

45:1Тогава Иосиф не можа вече да се стърпи пред всички ония, които стояха пред него, и извика: Изведете всички от пред мене. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си.

KJV

45:1Then Joseph could not refrain himself before all them that stood by him; and he cried, Cause every man to go out from me. And there stood no man with him, while Joseph made himself known unto his brethren.

BG1940

45:9Бързайте, идете при баща ми и му речете: Така казва синът ти Иосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно.

KJV

45:9Haste ye, and go up to my father, and say unto him, Thus saith thy son Joseph, God hath made me lord of all Egypt: come down unto me, tarry not:

BG1940

45:1Тогава Иосиф не можа вече да се стърпи пред всички ония, които стояха пред него, и извика: Изведете всички от пред мене. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си.

45:2И заплака с глас, та египтяните чуха; чу още и Фараоновият дом.

45:3И Иосиф каза на братята си: Аз съм Иосиф. Баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.

45:4Тогава Иосиф рече на братята си: Елате близо до мен, моля ви. И те се приближиха. И рече: Аз съм брат ви Иосиф, когото вие продадохте в Египет.

45:5Сега, не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота.

45:6Защото <вече> две години гладът <върлува> в страната; а остават още пет години, в които не ще има ни оране, ни жетва.

45:7Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление.

45:8И тъй, не ме изпратихте вие тук, но Бог, който ме и направи отец на Фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя.

45:9Бързайте, идете при баща ми и му речете: Така казва синът ти Иосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно.

45:10Ти ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близо при мене, ти, чадата ти, и внуците ти, стадата ти, добитъкът ти и всичко що имаш.

45:11Там ще те храня, (защото остават още пет години на глад), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко що имаш.

45:12И гледайте, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста ви говорят.

45:13И разкажете на баща ми всичката ми слава в Египет и всичко що видяхте; и бързо доведете баща ми тука.

45:14Тогава падна на врата на брата си Вениамина и плака; плака и Вениамин на неговия врат.

45:15И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му се разговаряха с него.

45:16И известие за това се чу във Фараоновия дом, като казаха: Иосифовите братя са дошли; и това стана угодно на Фараона и на слугите му.

45:17И Фараон рече на Иосифа: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя.

45:18И като вземете баща си и челядите си, елате при мене; и аз ще ви дам благата на Египетската земя, и ще се храните с тлъстината на земята.

45:19А на тебе заповядвам <да им речеш>: Така сторете: вземете коли от Египетската земя за децата си и за жените си и доведете баща си и елате.

45:20При това, не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши.

45:21И синовете на Израиля сториха така; и Иосиф им даде коли, според Фараоновата заповед, даде им и храна за из пътя.

45:22На всеки от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамина даде триста сребърника и дрехи за пет премени.

45:23И на баща си изпрати десет осли натоварени с Египетски блага, десет ослици натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из пътя.

45:24Така изпрати братята си та си отидоха; и поръча им: Да не се карате по пътя.

45:25И тъй, те излязоха от Египет та дойдоха в Ханаанската земя, при баща си Якова.

45:26И известиха му, казвайки: Иосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не ги вярваше.

45:27Но те му разказаха всичко, което Иосиф им беше говорил; и като видя колите, които Иосиф бе изпратил да го вземат, духът на баща им Якова се съживи.

45:28И рече Израил: Доволно е; син ми Иосиф е още жив, ще ида и ще го видя преди да умра.

KJV

45:1Then Joseph could not refrain himself before all them that stood by him; and he cried, Cause every man to go out from me. And there stood no man with him, while Joseph made himself known unto his brethren.

45:2And he wept aloud: and the Egyptians and the house of Pharaoh heard.

45:3And Joseph said unto his brethren, I [am] Joseph; doth my father yet live? And his brethren could not answer him; for they were troubled at his presence.

45:4And Joseph said unto his brethren, Come near to me, I pray you. And they came near. And he said, I [am] Joseph your brother, whom ye sold into Egypt.

45:5Now therefore be not grieved, nor angry with yourselves, that ye sold me hither: for God did send me before you to preserve life.

45:6For these two years [hath] the famine [been] in the land: and yet [there are] five years, in the which [there shall] neither [be] earing nor harvest.

45:7And God sent me before you to preserve you a posterity in the earth, and to save your lives by a great deliverance.

45:8So now [it was] not you [that] sent me hither, but God: and he hath made me a father to Pharaoh, and lord of all his house, and a ruler throughout all the land of Egypt.

45:9Haste ye, and go up to my father, and say unto him, Thus saith thy son Joseph, God hath made me lord of all Egypt: come down unto me, tarry not:

45:10And thou shalt dwell in the land of Goshen, and thou shalt be near unto me, thou, and thy children, and thy children’s children, and thy flocks, and thy herds, and all that thou hast:

45:11And there will I nourish thee; for yet [there are] five years of famine; lest thou, and thy household, and all that thou hast, come to poverty.

45:12And, behold, your eyes see, and the eyes of my brother Benjamin, that [it is] my mouth that speaketh unto you.

45:13And ye shall tell my father of all my glory in Egypt, and of all that ye have seen; and ye shall haste and bring down my father hither.

45:14And he fell upon his brother Benjamin’s neck, and wept; and Benjamin wept upon his neck.

45:15Moreover he kissed all his brethren, and wept upon them: and after that his brethren talked with him.

45:16¶ And the fame thereof was heard in Pharaoh’s house, saying, Joseph’s brethren are come: and it pleased Pharaoh well, and his servants.

45:17And Pharaoh said unto Joseph, Say unto thy brethren, This do ye; lade your beasts, and go, get you unto the land of Canaan;

45:18And take your father and your households, and come unto me: and I will give you the good of the land of Egypt, and ye shall eat the fat of the land.

45:19Now thou art commanded, this do ye; take you wagons out of the land of Egypt for your little ones, and for your wives, and bring your father, and come.

45:20Also regard not your stuff; for the good of all the land of Egypt [is] yours.

45:21And the children of Israel did so: and Joseph gave them wagons, according to the commandment of Pharaoh, and gave them provision for the way.

45:22To all of them he gave each man changes of raiment; but to Benjamin he gave three hundred [pieces] of silver, and five changes of raiment.

45:23And to his father he sent after this [manner;] ten asses laden with the good things of Egypt, and ten she asses laden with corn and bread and meat for his father by the way.

45:24So he sent his brethren away, and they departed: and he said unto them, See that ye fall not out by the way.

45:25¶ And they went up out of Egypt, and came into the land of Canaan unto Jacob their father,

45:26And told him, saying, Joseph [is] yet alive, and he [is] governor over all the land of Egypt. And Jacob’s heart fainted, for he believed them not.

45:27And they told him all the words of Joseph, which he had said unto them: and when he saw the wagons which Joseph had sent to carry him, the spirit of Jacob their father revived:

45:28And Israel said, [It is] enough; Joseph my son [is] yet alive: I will go and see him before I die.

BG1940

24:32И в Сихем погребаха Иосифовите кости, които израилтяните изнесоха из Египет, в местността на нивата, която Яков купи за сто сребърника от синовете на Емора, Сихемовия баща; и тя стана наследство на Иосифовите потомци.

KJV

24:32¶ And the bones of Joseph, which the children of Israel brought up out of Egypt, buried they in Shechem, in a parcel of ground which Jacob bought of the sons of Hamor the father of Shechem for an hundred pieces of silver: and it became the inheritance of the children of Joseph.

BG1940

1:7А потомците на Израиля се наплодиха и размножиха, увеличиха се и< толкова> много се засилиха, <щото> земята се изпълни от тях.

KJV

1:7¶ And the children of Israel were fruitful, and increased abundantly, and multiplied, and waxed exceeding mighty; and the land was filled with them.

BG1940

1:8Тогава се възцари над Египет нов цар, който не познаваше Иосифа.

KJV

1:8Now there arose up a new king over Egypt, which knew not Joseph.

BG1940

1:10елате, да постъпим разумно спрямо тях, за да се не размножават, да не би, в случай на война, да се съединят и те с неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята.

KJV

1:10Come on, let us deal wisely with them; lest they multiply, and it come to pass, that, when there falleth out any war, they join also unto our enemies, and fight against us, and [so] get them up out of the land.

BG1940

1:22Тогава Фараон заръча на всичките си люде, като каза: Всеки син, който се роди <на евреите>, хвърляйте го в Нил {Еврейски: Реката.}, а всяка дъщеря оставяйте жива.

KJV

1:22And Pharaoh charged all his people, saying, Every son that is born ye shall cast into the river, and every daughter ye shall save alive.

BG1940

2:2И жената зачна и роди син; и като видя, че беше красиво дете, кри го за три месеца.

KJV

2:2And the woman conceived, and bare a son: and when she saw him that he [was a] goodly [child], she hid him three months.

BG1940

2:3Но понеже не можеше вече да го крие, взе му рогозен ковчежец и намаза го със смола и катран, тури детето в него и го положи в тръстиката при брега на реката.

2:4А сестра му стоеше отдалеч, за да види какво ще му се случи.

2:5И Фараоновата дъщеря слезе да се окъпе в реката, а слугините й ходеха по брега на реката; и когато съгледа ковчежеца в тръстиката, тя прати слугинята си да го донесе.

2:6Като го отвори, видя детето, и, ето, малкото плачеше; и пожали го и каза: От еврейските деца е това.

2:7Тогава сестра му рече на Фараоновата дъщеря: Да отида ли да ти повикам доилка от еврейките, за да ти дои детето?

2:8И Фараоновата дъщеря й рече: Иди. И тъй, момичето отиде та повика майката на детето.

2:9И Фараоновата дъщеря й рече: Вземи това дете та ми го отдой, и аз ще ти заплатя. И жената взе детето и го доеше.

2:10А когато порасна детето, донесе го на Фараоновата дъщеря, и то стана неин син. И наименува го Моисей {Т. е., Извлечен из вода.}: Понеже, каза тя, извлякох го от водата.

KJV

2:3And when she could not longer hide him, she took for him an ark of bulrushes, and daubed it with slime and with pitch, and put the child therein; and she laid [it] in the flags by the river’s brink.

2:4And his sister stood afar off, to wit what would be done to him.

2:5¶ And the daughter of Pharaoh came down to wash [herself] at the river; and her maidens walked along by the river’s side; and when she saw the ark among the flags, she sent her maid to fetch it.

2:6And when she had opened [it], she saw the child: and, behold, the babe wept. And she had compassion on him, and said, This [is one] of the Hebrews’ children.

2:7Then said his sister to Pharaoh’s daughter, Shall I go and call to thee a nurse of the Hebrew women, that she may nurse the child for thee?

2:8And Pharaoh’s daughter said to her, Go. And the maid went and called the child’s mother.

2:9And Pharaoh’s daughter said unto her, Take this child away, and nurse it for me, and I will give [thee] thy wages. And the woman took the child, and nursed it.

2:10And the child grew, and she brought him unto Pharaoh’s daughter, and he became her son. And she called his name Moses: and she said, Because I drew him out of the water.