Паралелни пасажи

BG1940

4:5Вашата кротост да бъде позната на всичките човеци; Господ е близо.

KJV

4:5Let your moderation be known unto all men. The Lord [is] at hand.

BG1940

119:1(По слав. 118). По еврейски, азбучен псалом. Алеф Блажени ония, които са правдиви в пътя, Които ходят в закона на Господа.

119:2Блажени които пазят изявленията Му, И Го търсят от все сърце;

119:3Които и не вършат беззаконие, Ходят в пътищата Му.

119:4Ти си <ни> заповядал за правилата си, Да ги пазим грижливо.

119:5Дано се оправят пътищата ми Така щото да пазят Твоите повеления!

119:6Няма да се посрамя тогава Когато почитам всичките Твои заповеди.

119:7Ще Те славя с правдиво сърце, Когато науча справедливите Ти съдби.

119:8Повеленията Ти ще пазя; Недей ме оставя съвсем.

119:9Бет. Как ще очисти младежът пътя си? Като <му> дава внимание според Твоето слово.

119:10От все сърце Те потърсих; Недей ме оставя да заблудя от заповедите Ти.

119:11В сърцето си опазих Твоето слово За да не ти съгрешавам.

119:12Благословен си, Господи; Научи ме на повеленията Си.

119:13С устните си разказах Всичките съдби на устата Ти.

119:14В пътя на Твоите изявления се радваха толкова, Колкото във всичкото богатство.

119:15За правилата Ти ще размишлявам, И Твоите пътища ще зачитам.

119:16В повеленията Ти ще се наслаждавам; Не ще забравя Твоето слово.

119:17Гимел. Показвай щедрота на слугата Си, за да живея; Така ще пазя словото Ти.

119:18Отвори очите ми За да гледам чудесни неща в Твоя закон.

119:19Пришелец съм аз на земята; Не скривай от мене заповедите Си.

119:20Душата ми се изнурява от копнежа, <Който имам> винаги към Твоите съдби.

119:21Ти си изобличил горделивите; Проклети да са ония, които се отклоняват от Твоите заповеди.

119:22Отдалечи от мене укор и презрение, Защото опазих Твоите повеления.

119:23Даже първенци седнаха и говореха против мене; <Но> слугата Ти размишляваше за Твоите повеления.

119:24Твоите свидетелства наистина са моя наслада <И> мои съветници.

119:25Далет. Душата ми прилепна за пръстта; Съживи ме според словото Си.

119:26Изявих пътищата си, и Ти си ме послушал; Научи ме на повеленията Си.

119:27Направи ме да разбирам пътя на Твоите правила, Така да размишлявам за Твоите чудесни дела.

119:28Душата ми се топи от тъга; Укрепи ме според словото Си.

119:29Отдалечи от мене пътя на лъжата, И благоволи да ми дадеш <да съблюдавам> закона Ти.

119:30Пътят на истината избрах; Твоите съдби поставих <пред себе си>.

119:31Прилепих се към Твоите свидетелства; Господи, да ме не посрамиш.

119:32Ще тичам по пътя на Твоите заповеди, Когато разшириш сърцето ми.

119:33Хе. Господи, научи ме пътя на Твоите повеления, И аз ще го пазя до край.

119:34Вразуми ме, и ще държа закона Ти. Да! ще го пазя от все сърце.

119:35Управяй ме в пътя на Твоите заповеди, Защото в него се наслаждавам.

119:36Приклони сърцето ми към Твоите свидетелства, А не към сребролюбие.

119:37Отвърни очите ми да не гледат суета, И съживи ме в пътищата Си.

119:38Потвърди словото Си към слугата Си, Което <ще води> към страх от Тебе.

119:39Отвърни от мене укора, от който се боя, Защото Твоите съдби са добри.

119:40Ето, копнея за Твоите правила; Съживи ме чрез правдата Си.

119:41Вав. Нека дойдат върху мене и Твоите милости, Господи, Твоето спасение, според словото Ти.

119:42Ще имам какво да отговоря на онзи, който ме укорява, Защото уповавам на Твоето слово.

119:43И не отнемай съвсем словото на истината от устата ми, Защото се надявах на Твоите съдби.

119:44Така ще пазя Твоя закон постоянно На вечни векове;

119:45И ще ходя на широко, Защото потърсих Твоите правила.

119:46Ще говоря за Твоите свидетелства и пред царе, И няма да се посрамя;

119:47И ще се наслаждавам в Твоите заповеди, Които възлюбих;

119:48Също и ще повдигам ръцете си към Твоите заповеди, които възлюбих, И ще размишлявам за повеленията Ти.

119:49Заин. Помни словото към слугата Си, На което си ме направил да уповавам.

119:50Това е моята утеха в скръбта ми, Че словото Ти ме съживи.

119:51Горделивите ми се подсмиваха много; <Но> аз не се отклоних от Твоя закон.

119:52Спомних си, Господи, за Твоите от старо време съдби, И се утеших.

119:53Горещо негодуване ме обзе по причина на нечестивите, Които оставят Твоя закон.

119:54Твоите повеления ми станаха песен В дома гдето странствувам.

119:55Нощем си спомних Твоето име, Господи, И опазих закона Ти.

119:56Това е моето <хваление>, Че опазих Твоите правила.

119:57Хет. Господи, Ти си мой дял; Обещах се, че ще пазя Твоите думи.

119:58Потърсих благоволението Ти от все сърце; Смили се за мене според словото Си.

119:59Размислих върху пътищата си, И обърнах нозете си към Твоите свидетелства.

119:60Побързах, и не се забавих. Да опазя Твоите заповеди.

119:61Връзките на нечестивите ме обвиха; <Но> аз не забравих Твоя закон.

119:62По среднощ ставам за да Те славя За Твоите справедливи съдби.

119:63Аз съм другар на всички, които Ти се боят, И на ония, които пазят Твоите правила.

119:64Господи, земята е пълна с Твоята милост; Научи ме на Твоите повеления.

119:65Тет. Господи, Ти си сторил добро на слугата Си Според словото Си.

119:66Научи ме на добро разсъждение и знание, Защото аз повярвах Твоите заповеди.

119:67Преди да бях наскърбен аз заблуждавах; Но сега държа Твоето слово.

119:68Ти си благ и правиш добро; Научи ме на Твоите повеления.

119:69Горделивите изковаха лъжа против мене; Но аз от все сърце ще пазя Твоите правила.

119:70Тяхното сърце надебеля като лой; <Но аз се наслаждавам в закона Ти>.

119:71Добре ми стана, че бях наскърбен, За да науча Твоите повеления.

119:72Законът на Твоите уста е за мене по-желателен От хиляди злато и сребро.

119:73Иод. Твоите ръце ме направиха и утвърдиха; Вразуми ме за да науча Твоите заповеди.

119:74Ония, които Ти се боят, ще се зарадват като ме видят, Защото на словото Ти уповах.

119:75Зная, Господи, че Твоите съдби са праведни, И по справедливост си ме наказал.

119:76Моля Ти се, нека ми бъде Твоето милосърдие за утеха Според словото Ти към Твоя слуга.

119:77Нека дойдат върху мене Твоите благи милости, за да живея; Защото Твоят закон е моя наслада.

119:78Нека се посрамят горделивите, защото са ме повалили с лъжи; <Но> аз ще размишлявам за Твоите правила.

119:79Нека се обърнат към мене ония, които Ти се боят, А именно ония, които познават Твоите свидетелства.

119:80Сърцето ми нека бъде непорочно относно Твоите повеления, За да се не посрамя.

119:81Каф. Душата ми примира за Твоето спасение; <Но> аз се надявам, на Твоето слово.

119:82Очите ми чезнат за <изпълнението на> словото Ти, Като казвам: Кога ще ме утешиш?

119:83Защото станах като мех в дим; Но пак не забравям Твоите повеления.

119:84Колко са дните на Твоя слуга? Кога ще извършиш съдба против гонителите ми:

119:85Горделивите изкопаха ями за мене, Като се противят на Твоя закон.

119:86Всичките Твои заповеди са верни; <Понеже човеците> ме гонят с лъжи, Ти ми помогни.

119:87Без малко щяха да ме погубят на земята; Но аз не оставих Твоите правила.

119:88Съживи ме според милосърдието Си; Така ще пазя свидетелството на Твоите уста.

119:89Ламед. Господи Твоето слово Е утвърдено на небето до века.

119:90Верността Ти пребъдва из род в род; Ти си основал земята и тя стои.

119:91Колкото за Твоите наредби, те и до днес стоят, Защото всички са Твои слуги.

119:92Ако Твоят закон не беше ми наслада, То аз и тогава бих загинал в скръбта си.

119:93До века няма да забравя Твоите правила, Защото чрез тях си ме съживил.

119:94Твой съм аз; спаси ме, Защото потърсих Твоите правила.

119:95Нечестивите ме чакаха за да ме погубят; Но аз ще внимавам в Твоите свидетелства.

119:96Видях граница на всяко съвършенство Но Твоята заповед е твърде широка.

119:97Мем. Колко обичам аз Твоя закон! Цял ден се поучавам в него.

119:98Твоите заповеди ме правят по-мъдър от неприятелите ми, Защото те са винаги с мене.

119:99По-разумен съм от всичките си учители, Защото се поучавам в Твоите свидетелства.

119:100По-разумен съм от старите, Защото опазих Твоите правила.

119:101От всеки лош път въздържах нозете си, За да пазя Твоето слово.

119:102От Твоите съдби не се отклоних, Защото Ти си ме научил.

119:103Колко са сладки на вкуса ми Твоите думи! <Да! по-сладки> от мед в устата ми.

119:104Чрез Твоите правила станах разумен; Затова мразя всеки лъжлив път.

119:105Нун. Твоето слово е светилник на нозете ми, И виделина на пътеката ми.

119:106Заклех се, и го потвърдих, Че ще държа праведните Твои съдби.

119:107Много съм наскърбен; Господи, съживи ме според словото Си.

119:108Приеми моля ти се, Господи, доброволните приноси на устата ми, И научи ме на съдбите Си.

119:109Животът ми е постоянно в опасност; Но аз не забравих Твоя закон.

119:110Нечестивите поставиха примка за мене; Но аз не се отклоних от Твоите правила.

119:111Възприех Твоите свидетелства за <свое> наследство до века, Защото те са радост на сърцето ми.

119:112Приклоних сърцето си за да върша повеленията Ти. Винаги и до край.

119:113Самех. Намразих двоеумните, А Твоя закон възлюбих.

119:114Ти си мой покров и мой щит: На Твоето слово се надявам.

119:115Отдалечете се от мене, вие злодейци, Защото аз ще пазя заповедите на моя Бог.

119:116Укрепявай ме според словото Си, за да живея; И да се не засрамя в надеждата си.

119:117Дръж ме, и ще бъда в безопасност, И ще зачитам винаги Твоите повеления.

119:118Ти си презрял всички, които се отклоняват от Твоите повеления, Защото суетна е измамата им.

119:119Изхвърляш като шлак всичките нечестиви на земята; Затова възлюбих Твоите повеления.

119:120Снагата ми настръхна поради страха <ми> от Тебе. И от съдбите Ти се уплаших.

119:121Аин. Извърших правосъдие и правда, Да ме не предадеш на угнетителите ми;

119:122Стани поръчител на слугата Си за добро; Не оставяй горделивите да ме угнетяват.

119:123Очите ми чезнат за спасението Ти. И за Твоето праведно слово.

119:124Постъпвай към слугата Си според милостта Си, И научи ме на повеленията Си.

119:125Твой слуга съм аз; вразуми ме За да познавам Твоите свидетелства.

119:126Време е да подействува Господ, Защото наруших закона Ти.

119:127Понеже аз любя Твоите заповеди. Повече от злато, даже от чисто злато,

119:128Понеже считам за прави всичките Твои правила относно всяко нещо, Затова мразя всеки лъжлив път.

119:129Пе. Чудесни са Твоите свидетелства; Затова душата ми ги пази.

119:130Изясняването на Твоето слово просвещава, Вразумява простите.

119:131Отворих широко устата си и пъхтях, Защото копнеех за Твоите заповеди.

119:132Обърни се към мене и смили се за мене, Както постъпваш към ония, които обичат Твоето име.

119:133Оправяй стъпките ми в словото Си, И не оставяй да ме завладее никое беззаконие;

119:134Избави ме от човешки насилия; Така ще държа Твоите правила.

119:135Осияй с лицето Си върху слугата Си, И научи ме на повеленията Си.

119:136Водни потоци текат из очите ми. Понеже не се спазва Твоя закон.

119:137Цаде. Праведен си Ти Господи; Прави са и Твоите съдби.

119:138Постановил си свидетелствата Си, С правда и превъзходна вярност.

119:139Моята ревност ме изяде, Защото противниците ми забравиха Твоите думи.

119:140Твоето слово е добре пречистено, Затова слугата Ти го обича.

119:141Скромен съм и презрян, Обаче не забравям Твоите правила.

119:142Твоята правда е вечна правда; И законът Ти е истина.

119:143Неволи и утеснения ме намериха; Обаче Твоите заповеди са моя наслада.

119:144Твоите свидетелства са праведни до века; Вразуми ме, и ще живея.

119:145Коф. Извиках от все сърце; Послушай ме, Господи, <и> ще пазя повеленията Ти.

119:146Извиках към Тебе; Спаси ме и ще пазя повеленията Ти.

119:147Предварих зората с викането си; На Твоите думи уповавах.

119:148Очите ми предварят нощните стражи, За да размишлявам за Твоето слово.

119:149Чуй гласа ми според милосърдието Си; Съживи ме, Господи, според съдбите Си.

119:150Приближиха се ония, които нечестиво ме преследват, И са се отклонили от закона Ти.

119:151Ти си близо, Господи; И всички Твои заповеди са истина.

119:152Отдавна зная от Твоите свидетелства, Че Ти си ги учредил за винаги.

119:153Реш. Виж скръбта ми и избави ме, Защото не съм забравил закона Ти.

119:154Защити делото ми и изкупи ме; Съживи ме според словото Си.

119:155Избавлението е далеч от нечестивите, Защото те не търсят Твоите повеления.

119:156Много са Твоите благи милости, Господи; Съживи ме според съдбите Си.

119:157Мнозина са моите гонители и противници; Но аз не се отклоних от свидетелствата Ти.

119:158Като видях коварните, погнусих се <от тях>. Защото не пазят Твоето слово.

119:159Виж колко обичам аз Твоите правила; Съживи ме, Господи, според милосърдието Си.

119:160Същността на Твоето слово е истина; И Твоите праведни съдби, до една <траят> до века.

119:161Шин. Първенци ме преследваха без причина; Но сърцето ми трепери от думите Ти.

119:162Аз се радвам на Твоето слово. Като оня, който намира много користи.

119:163Мразя лъжата и се гнуся от нея, Но закона Ти обичам.

119:164Седем пъти на ден Те хваля, За Твоите праведни съдби.

119:165Много мир имат ония, които обичат Твоя закон, И за тях няма спънки та да се препъват.

119:166Надявах се за Твоето спасение, Господи, И изпълнявах Твоите заповеди.

119:167Душата ми опази Твоите свидетелства; И аз ги любя твърде много.

119:168Държах Твоите правила и Твоите свидетелства; Защото всичките ми пътища са пред Тебе.

119:169Тав. Нека стигне викането ми пред Тебе, Господи; Вразуми ме според словото Си.

119:170Нека дойде молбата ми пред Тебе; Избави ме според словото Си.

119:171Устните ми ще изливат хваление, Защото ме учиш на повеленията Си.

119:172Езикът ми ще пее за словото Ти, Защото всички Твои заповеди са правда.

119:173Ръката Ти нека бъде готова да ми помогне, Защото аз избрах Твоите правила.

119:174Копнях за Твоето спасение, Господи; И законът Ти е моя наслада.

119:175Нека живее душата ми, и ще Те хвали; И нека ми помагат съдбите Ти.

119:176Скитах се като изгубена овца; Потърси слугата Си, защото не забравих Твоите заповеди.

KJV

119:1Blessed [are] the undefiled in the way, who walk in the law of the LORD.

119:2Blessed [are] they that keep his testimonies, [and that] seek him with the whole heart.

119:3They also do no iniquity: they walk in his ways.

119:4Thou hast commanded [us] to keep thy precepts diligently.

119:5O that my ways were directed to keep thy statutes!

119:6Then shall I not be ashamed, when I have respect unto all thy commandments.

119:7I will praise thee with uprightness of heart, when I shall have learned thy righteous judgments.

119:8I will keep thy statutes: O forsake me not utterly.

119:9Wherewithal shall a young man cleanse his way? by taking heed [thereto] according to thy word.

119:10With my whole heart have I sought thee: O let me not wander from thy commandments.

119:11Thy word have I hid in mine heart, that I might not sin against thee.

119:12Blessed [art] thou, O LORD: teach me thy statutes.

119:13With my lips have I declared all the judgments of thy mouth.

119:14I have rejoiced in the way of thy testimonies, as [much as] in all riches.

119:15I will meditate in thy precepts, and have respect unto thy ways.

119:16I will delight myself in thy statutes: I will not forget thy word.

119:17Deal bountifully with thy servant, [that] I may live, and keep thy word.

119:18Open thou mine eyes, that I may behold wondrous things out of thy law.

119:19I [am] a stranger in the earth: hide not thy commandments from me.

119:20My soul breaketh for the longing [that it hath] unto thy judgments at all times.

119:21Thou hast rebuked the proud [that are] cursed, which do err from thy commandments.

119:22Remove from me reproach and contempt; for I have kept thy testimonies.

119:23Princes also did sit [and] speak against me: [but] thy servant did meditate in thy statutes.

119:24Thy testimonies also [are] my delight [and] my counsellors.

119:25My soul cleaveth unto the dust: quicken thou me according to thy word.

119:26I have declared my ways, and thou heardest me: teach me thy statutes.

119:27Make me to understand the way of thy precepts: so shall I talk of thy wondrous works.

119:28My soul melteth for heaviness: strengthen thou me according unto thy word.

119:29Remove from me the way of lying: and grant me thy law graciously.

119:30I have chosen the way of truth: thy judgments have I laid [before me].

119:31I have stuck unto thy testimonies: O LORD, put me not to shame.

119:32I will run the way of thy commandments, when thou shalt enlarge my heart.

119:33Teach me, O LORD, the way of thy statutes; and I shall keep it [unto] the end.

119:34Give me understanding, and I shall keep thy law; yea, I shall observe it with [my] whole heart.

119:35Make me to go in the path of thy commandments; for therein do I delight.

119:36Incline my heart unto thy testimonies, and not to covetousness.

119:37Turn away mine eyes from beholding vanity; [and] quicken thou me in thy way.

119:38Stablish thy word unto thy servant, who [is devoted] to thy fear.

119:39Turn away my reproach which I fear: for thy judgments [are] good.

119:40Behold, I have longed after thy precepts: quicken me in thy righteousness.

119:41Let thy mercies come also unto me, O LORD, [even] thy salvation, according to thy word.

119:42So shall I have wherewith to answer him that reproacheth me: for I trust in thy word.

119:43And take not the word of truth utterly out of my mouth; for I have hoped in thy judgments.

119:44So shall I keep thy law continually for ever and ever.

119:45And I will walk at liberty: for I seek thy precepts.

119:46I will speak of thy testimonies also before kings, and will not be ashamed.

119:47And I will delight myself in thy commandments, which I have loved.

119:48My hands also will I lift up unto thy commandments, which I have loved; and I will meditate in thy statutes.

119:49Remember the word unto thy servant, upon which thou hast caused me to hope.

119:50This [is] my comfort in my affliction: for thy word hath quickened me.

119:51The proud have had me greatly in derision: [yet] have I not declined from thy law.

119:52I remembered thy judgments of old, O LORD; and have comforted myself.

119:53Horror hath taken hold upon me because of the wicked that forsake thy law.

119:54Thy statutes have been my songs in the house of my pilgrimage.

119:55I have remembered thy name, O LORD, in the night, and have kept thy law.

119:56This I had, because I kept thy precepts.

119:57[Thou art] my portion, O LORD: I have said that I would keep thy words.

119:58I intreated thy favour with [my] whole heart: be merciful unto me according to thy word.

119:59I thought on my ways, and turned my feet unto thy testimonies.

119:60I made haste, and delayed not to keep thy commandments.

119:61The bands of the wicked have robbed me: [but] I have not forgotten thy law.

119:62At midnight I will rise to give thanks unto thee because of thy righteous judgments.

119:63I [am] a companion of all [them] that fear thee, and of them that keep thy precepts.

119:64The earth, O LORD, is full of thy mercy: teach me thy statutes.

119:65Thou hast dealt well with thy servant, O LORD, according unto thy word.

119:66Teach me good judgment and knowledge: for I have believed thy commandments.

119:67Before I was afflicted I went astray: but now have I kept thy word.

119:68Thou [art] good, and doest good; teach me thy statutes.

119:69The proud have forged a lie against me: [but] I will keep thy precepts with [my] whole heart.

119:70Their heart is as fat as grease; [but] I delight in thy law.

119:71[It is] good for me that I have been afflicted; that I might learn thy statutes.

119:72The law of thy mouth [is] better unto me than thousands of gold and silver.

119:73Thy hands have made me and fashioned me: give me understanding, that I may learn thy commandments.

119:74They that fear thee will be glad when they see me; because I have hoped in thy word.

119:75I know, O LORD, that thy judgments [are] right, and [that] thou in faithfulness hast afflicted me.

119:76Let, I pray thee, thy merciful kindness be for my comfort, according to thy word unto thy servant.

119:77Let thy tender mercies come unto me, that I may live: for thy law [is] my delight.

119:78Let the proud be ashamed; for they dealt perversely with me without a cause: [but] I will meditate in thy precepts.

119:79Let those that fear thee turn unto me, and those that have known thy testimonies.

119:80Let my heart be sound in thy statutes; that I be not ashamed.

119:81My soul fainteth for thy salvation: [but] I hope in thy word.

119:82Mine eyes fail for thy word, saying, When wilt thou comfort me?

119:83For I am become like a bottle in the smoke; [yet] do I not forget thy statutes.

119:84How many [are] the days of thy servant? when wilt thou execute judgment on them that persecute me?

119:85The proud have digged pits for me, which [are] not after thy law.

119:86All thy commandments [are] faithful: they persecute me wrongfully; help thou me.

119:87They had almost consumed me upon earth; but I forsook not thy precepts.

119:88Quicken me after thy lovingkindness; so shall I keep the testimony of thy mouth.

119:89For ever, O LORD, thy word is settled in heaven.

119:90Thy faithfulness [is] unto all generations: thou hast established the earth, and it abideth.

119:91They continue this day according to thine ordinances: for all [are] thy servants.

119:92Unless thy law [had been] my delights, I should then have perished in mine affliction.

119:93I will never forget thy precepts: for with them thou hast quickened me.

119:94I [am] thine, save me; for I have sought thy precepts.

119:95The wicked have waited for me to destroy me: [but] I will consider thy testimonies.

119:96I have seen an end of all perfection: [but] thy commandment [is] exceeding broad.

119:97O how love I thy law! it [is] my meditation all the day.

119:98Thou through thy commandments hast made me wiser than mine enemies: for they [are] ever with me.

119:99I have more understanding than all my teachers: for thy testimonies [are] my meditation.

119:100I understand more than the ancients, because I keep thy precepts.

119:101I have refrained my feet from every evil way, that I might keep thy word.

119:102I have not departed from thy judgments: for thou hast taught me.

119:103How sweet are thy words unto my taste! [yea, sweeter] than honey to my mouth!

119:104Through thy precepts I get understanding: therefore I hate every false way.

119:105Thy word [is] a lamp unto my feet, and a light unto my path.

119:106I have sworn, and I will perform [it], that I will keep thy righteous judgments.

119:107I am afflicted very much: quicken me, O LORD, according unto thy word.

119:108Accept, I beseech thee, the freewill offerings of my mouth, O LORD, and teach me thy judgments.

119:109My soul [is] continually in my hand: yet do I not forget thy law.

119:110The wicked have laid a snare for me: yet I erred not from thy precepts.

119:111Thy testimonies have I taken as an heritage for ever: for they [are] the rejoicing of my heart.

119:112I have inclined mine heart to perform thy statutes alway, [even unto] the end.

119:113I hate [vain] thoughts: but thy law do I love.

119:114Thou [art] my hiding place and my shield: I hope in thy word.

119:115Depart from me, ye evildoers: for I will keep the commandments of my God.

119:116Uphold me according unto thy word, that I may live: and let me not be ashamed of my hope.

119:117Hold thou me up, and I shall be safe: and I will have respect unto thy statutes continually.

119:118Thou hast trodden down all them that err from thy statutes: for their deceit [is] falsehood.

119:119Thou puttest away all the wicked of the earth [like] dross: therefore I love thy testimonies.

119:120My flesh trembleth for fear of thee; and I am afraid of thy judgments.

119:121I have done judgment and justice: leave me not to mine oppressors.

119:122Be surety for thy servant for good: let not the proud oppress me.

119:123Mine eyes fail for thy salvation, and for the word of thy righteousness.

119:124Deal with thy servant according unto thy mercy, and teach me thy statutes.

119:125I [am] thy servant; give me understanding, that I may know thy testimonies.

119:126[It is] time for [thee], LORD, to work: [for] they have made void thy law.

119:127Therefore I love thy commandments above gold; yea, above fine gold.

119:128Therefore I esteem all [thy] precepts [concerning] all [things to be] right; [and] I hate every false way.

119:129Thy testimonies [are] wonderful: therefore doth my soul keep them.

119:130The entrance of thy words giveth light; it giveth understanding unto the simple.

119:131I opened my mouth, and panted: for I longed for thy commandments.

119:132Look thou upon me, and be merciful unto me, as thou usest to do unto those that love thy name.

119:133Order my steps in thy word: and let not any iniquity have dominion over me.

119:134Deliver me from the oppression of man: so will I keep thy precepts.

119:135Make thy face to shine upon thy servant; and teach me thy statutes.

119:136Rivers of waters run down mine eyes, because they keep not thy law.

119:137Righteous [art] thou, O LORD, and upright [are] thy judgments.

119:138Thy testimonies [that] thou hast commanded [are] righteous and very faithful.

119:139My zeal hath consumed me, because mine enemies have forgotten thy words.

119:140Thy word [is] very pure: therefore thy servant loveth it.

119:141I [am] small and despised: [yet] do not I forget thy precepts.

119:142Thy righteousness [is] an everlasting righteousness, and thy law [is] the truth.

119:143Trouble and anguish have taken hold on me: [yet] thy commandments [are] my delights.

119:144The righteousness of thy testimonies [is] everlasting: give me understanding, and I shall live.

119:145I cried with [my] whole heart; hear me, O LORD: I will keep thy statutes.

119:146I cried unto thee; save me, and I shall keep thy testimonies.

119:147I prevented the dawning of the morning, and cried: I hoped in thy word.

119:148Mine eyes prevent the [night] watches, that I might meditate in thy word.

119:149Hear my voice according unto thy lovingkindness: O LORD, quicken me according to thy judgment.

119:150They draw nigh that follow after mischief: they are far from thy law.

119:151Thou [art] near, O LORD; and all thy commandments [are] truth.

119:152Concerning thy testimonies, I have known of old that thou hast founded them for ever.

119:153Consider mine affliction, and deliver me: for I do not forget thy law.

119:154Plead my cause, and deliver me: quicken me according to thy word.

119:155Salvation [is] far from the wicked: for they seek not thy statutes.

119:156Great [are] thy tender mercies, O LORD: quicken me according to thy judgments.

119:157Many [are] my persecutors and mine enemies; [yet] do I not decline from thy testimonies.

119:158I beheld the transgressors, and was grieved; because they kept not thy word.

119:159Consider how I love thy precepts: quicken me, O LORD, according to thy lovingkindness.

119:160Thy word [is] true [from] the beginning: and every one of thy righteous judgments [endureth] for ever.

119:161Princes have persecuted me without a cause: but my heart standeth in awe of thy word.

119:162I rejoice at thy word, as one that findeth great spoil.

119:163I hate and abhor lying: [but] thy law do I love.

119:164Seven times a day do I praise thee because of thy righteous judgments.

119:165Great peace have they which love thy law: and nothing shall offend them.

119:166LORD, I have hoped for thy salvation, and done thy commandments.

119:167My soul hath kept thy testimonies; and I love them exceedingly.

119:168I have kept thy precepts and thy testimonies: for all my ways [are] before thee.

119:169Let my cry come near before thee, O LORD: give me understanding according to thy word.

119:170Let my supplication come before thee: deliver me according to thy word.

119:171My lips shall utter praise, when thou hast taught me thy statutes.

119:172My tongue shall speak of thy word: for all thy commandments [are] righteousness.

119:173Let thine hand help me; for I have chosen thy precepts.

119:174I have longed for thy salvation, O LORD; and thy law [is] my delight.

119:175Let my soul live, and it shall praise thee; and let thy judgments help me.

119:176I have gone astray like a lost sheep; seek thy servant; for I do not forget thy commandments.

BG1940

141:1(По слав. 140). Давидов псалом. Господи, викам към Тебе; побързай да дойдеш при мене; Послушай гласа ми, когато викам към Тебе.

141:2Молитвата ми нека възлезе пред Тебе като темян; Подигането на ръцете ми <нека бъде> като вечерна жертва.

141:3Господи, постави стража на устата ми, Пази вратата на устните ми.

141:4Да не наклониш сърцето ми към какво да е лошо нещо, Та да върша нечестиви дела С човеци, които беззаконствуват; И не ме оставяй да ям от вкусните им ястия.

141:5Нека ме удари праведният; <това ще ми бъде> благост; И нека ме изобличава; <това ще бъде> миро на главата <ми>; Главата ми нека се не откаже от него; Защото още и всред злобата им аз ще се моля.

141:6Когато началниците им бъдат хвърлени из канарите, Те ще чуят думите ми, защото са сладки.

141:7Костите ни са разпръснати при устието на гроба, Както кога някой оре и цепи земята,

141:8Понеже очите ми <са обърнати> към Тебе, Господи Иеова <Понеже> на Тебе уповавам, не съсипвай живота ми.

141:9Опази ме от клопката, която ми поставиха. И от примките на беззаконниците.

141:10Нека паднат нечестивите в своите си мрежи, Докато аз да премина <неповреден>.

KJV

141:1A Psalm of David. LORD, I cry unto thee: make haste unto me; give ear unto my voice, when I cry unto thee.

141:2Let my prayer be set forth before thee [as] incense; [and] the lifting up of my hands [as] the evening sacrifice.

141:3Set a watch, O LORD, before my mouth; keep the door of my lips.

141:4Incline not my heart to [any] evil thing, to practise wicked works with men that work iniquity: and let me not eat of their dainties.

141:5Let the righteous smite me; [it shall be] a kindness: and let him reprove me; [it shall be] an excellent oil, [which] shall not break my head: for yet my prayer also [shall be] in their calamities.

141:6When their judges are overthrown in stony places, they shall hear my words; for they are sweet.

141:7Our bones are scattered at the grave’s mouth, as when one cutteth and cleaveth [wood] upon the earth.

141:8But mine eyes [are] unto thee, O GOD the Lord: in thee is my trust; leave not my soul destitute.

141:9Keep me from the snares [which] they have laid for me, and the gins of the workers of iniquity.

141:10Let the wicked fall into their own nets, whilst that I withal escape.

BG1940

145:18Господ е близо при всички, които Го призовават, При всички, които с истина Го призовават.

KJV

145:18The LORD [is] nigh unto all them that call upon him, to all that call upon him in truth.