Паралелни пасажи

BG1940

11:11С вяра и сама Сара доби сила да зачне в преминала възраст, понеже счете за верен Този, Който се бе обещал.

11:12Затова <само> от един човек, и той замъртвял, се народи <множество>, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи.

11:13Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили <изпълнението на> обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята.

11:14А ония, които говорят така, явно показват, че търсят <свое> отечество;

KJV

11:11Through faith also Sara herself received strength to conceive seed, and was delivered of a child when she was past age, because she judged him faithful who had promised.

11:12Therefore sprang there even of one, and him as good as dead, [so many] as the stars of the sky in multitude, and as the sand which is by the sea shore innumerable.

11:13These all died in faith, not having received the promises, but having seen them afar off, and were persuaded of [them], and embraced [them], and confessed that they were strangers and pilgrims on the earth.

11:14For they that say such things declare plainly that they seek a country.

BG1940

18:1След това Господ се яви на <Авраама> при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата <си> в горещината на деня.

18:2Като подигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече:

18:3Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си.

18:4Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото.

18:5И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата си. А те рекоха: Стори, както си казал.

18:6Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и рече: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.

18:7А Авраам се затече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.

18:8После взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, докато те ядяха.

18:9Тогава му рекоха: Где е жена ти Сара? А той рече: Ето, в шатрата е.

18:10И рече <Господ>: До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.

18:11А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.

18:12И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар?

18:13А Господ рече на Авраама: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?

18:14Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, до година по това време и Сара ще има син.

18:15Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А той каза: Не <е тъй>; ти се засмя.

18:16Като станаха от там, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.

18:17И Господ рече: Да скрия ли от Авраама това, което ще сторя,

18:18тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята?

18:19Защото съм го избрал {Еврейски: познал. Вж. Амос 3:2}, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него.

18:20И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък,

18:21ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная.

18:22Тогава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа.

18:23И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?

18:24Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли мястото, не ще ли го пощадиш, заради петдесетте праведника, които са в него?

18:25Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведния с нечестивия, така щото праведният да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?

18:26И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място, заради тях.

18:27А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;

18:28може би на петдесетте праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град, поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет.

18:29А <Авраам> пак Му говори, казвайки: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесетте няма да сторя това.

18:30А <Авраам> рече: Да се не разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.

18:31А <Авраам> рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя <града>.

18:32Тогава <Авраам> рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само тоя път. Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десетте няма да го погубя.

18:33А като престана да говори с Авраама Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.

KJV

18:1And the LORD appeared unto him in the plains of Mamre: and he sat in the tent door in the heat of the day;

18:2And he lift up his eyes and looked, and, lo, three men stood by him: and when he saw [them], he ran to meet them from the tent door, and bowed himself toward the ground,

18:3And said, My Lord, if now I have found favour in thy sight, pass not away, I pray thee, from thy servant:

18:4Let a little water, I pray you, be fetched, and wash your feet, and rest yourselves under the tree:

18:5And I will fetch a morsel of bread, and comfort ye your hearts; after that ye shall pass on: for therefore are ye come to your servant. And they said, So do, as thou hast said.

18:6And Abraham hastened into the tent unto Sarah, and said, Make ready quickly three measures of fine meal, knead [it], and make cakes upon the hearth.

18:7And Abraham ran unto the herd, and fetcht a calf tender and good, and gave [it] unto a young man; and he hasted to dress it.

18:8And he took butter, and milk, and the calf which he had dressed, and set [it] before them; and he stood by them under the tree, and they did eat.

18:9¶ And they said unto him, Where [is] Sarah thy wife? And he said, Behold, in the tent.

18:10And he said, I will certainly return unto thee according to the time of life; and, lo, Sarah thy wife shall have a son. And Sarah heard [it] in the tent door, which [was] behind him.

18:11Now Abraham and Sarah [were] old [and] well stricken in age; [and] it ceased to be with Sarah after the manner of women.

18:12Therefore Sarah laughed within herself, saying, After I am waxed old shall I have pleasure, my lord being old also?

18:13And the LORD said unto Abraham, Wherefore did Sarah laugh, saying, Shall I of a surety bear a child, which am old?

18:14Is any thing too hard for the LORD? At the time appointed I will return unto thee, according to the time of life, and Sarah shall have a son.

18:15Then Sarah denied, saying, I laughed not; for she was afraid. And he said, Nay; but thou didst laugh.

18:16¶ And the men rose up from thence, and looked toward Sodom: and Abraham went with them to bring them on the way.

18:17And the LORD said, Shall I hide from Abraham that thing which I do;

18:18Seeing that Abraham shall surely become a great and mighty nation, and all the nations of the earth shall be blessed in him?

18:19For I know him, that he will command his children and his household after him, and they shall keep the way of the LORD, to do justice and judgment; that the LORD may bring upon Abraham that which he hath spoken of him.

18:20And the LORD said, Because the cry of Sodom and Gomorrah is great, and because their sin is very grievous;

18:21I will go down now, and see whether they have done altogether according to the cry of it, which is come unto me; and if not, I will know.

18:22And the men turned their faces from thence, and went toward Sodom: but Abraham stood yet before the LORD.

18:23¶ And Abraham drew near, and said, Wilt thou also destroy the righteous with the wicked?

18:24Peradventure there be fifty righteous within the city: wilt thou also destroy and not spare the place for the fifty righteous that [are] therein?

18:25That be far from thee to do after this manner, to slay the righteous with the wicked: and that the righteous should be as the wicked, that be far from thee: Shall not the Judge of all the earth do right?

18:26And the LORD said, If I find in Sodom fifty righteous within the city, then I will spare all the place for their sakes.

18:27And Abraham answered and said, Behold now, I have taken upon me to speak unto the Lord, which [am but] dust and ashes:

18:28Peradventure there shall lack five of the fifty righteous: wilt thou destroy all the city for [lack of] five? And he said, If I find there forty and five, I will not destroy [it].

18:29And he spake unto him yet again, and said, Peradventure there shall be forty found there. And he said, I will not do [it] for forty’s sake.

18:30And he said [unto him], Oh let not the Lord be angry, and I will speak: Peradventure there shall thirty be found there. And he said, I will not do [it], if I find thirty there.

18:31And he said, Behold now, I have taken upon me to speak unto the Lord: Peradventure there shall be twenty found there. And he said, I will not destroy [it] for twenty’s sake.

18:32And he said, Oh let not the Lord be angry, and I will speak yet but this once: Peradventure ten shall be found there. And he said, I will not destroy [it] for ten’s sake.

18:33And the LORD went his way, as soon as he had left communing with Abraham: and Abraham returned unto his place.

BG1940

22:17ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си;

KJV

22:17That in blessing I will bless thee, and in multiplying I will multiply thy seed as the stars of the heaven, and as the sand which [is] upon the sea shore; and thy seed shall possess the gate of his enemies;

BG1940

23:4Пришелец и заселник съм аз между вас; дайте ми място за погребване между вас, <което да е мое>, за да погреба покойницата си пред очите си.

KJV

23:4I [am] a stranger and a sojourner with you: give me a possession of a buryingplace with you, that I may bury my dead out of my sight.

BG1940

47:9И Яков каза на Фараона: Числото на годините на пришелствуването ми е сто и тридесет години; малко и зло е било числото на годините на живота ми, и не достигна до числото на годините на живота на бащите ми, във времето на тяхното пришелствуване.

KJV

47:9And Jacob said unto Pharaoh, The days of the years of my pilgrimage [are] an hundred and thirty years: few and evil have the days of the years of my life been, and have not attained unto the days of the years of the life of my fathers in the days of their pilgrimage.

BG1940

39:13Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.

KJV

39:13O spare me, that I may recover strength, before I go hence, and be no more.

BG1940

14:2Вземете със себе си думи и върнете се при Господа; Речете му: Отнеми всяко <наше> беззаконие, И приеми благата ни; Така ще отдадем благодарствени приноси {Еврейски: Юнци.} от устните си.

KJV

14:2Take with you words, and turn to the LORD: say unto him, Take away all iniquity, and receive [us] graciously: so will we render the calves of our lips.