Паралелни пасажи

BG1940

11:27С вяра напусна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа, като <един, който> вижда Невидимия.

11:28С вяра установи пасхата и поръсването с кръвта, за да се не допре до тях този, който погубваше първородните.

11:29С вяра <израилтяните> минаха през Червеното море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се.

11:30Чрез вяра ерихонските стени паднаха след седмодневно обикаляне около тях.

11:31С вяра Раав блудницата не погина заедно с непокорните, като прие съгледателите с мир.

11:32И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците;

11:33които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове,

11:34угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.

11:35Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени.

KJV

11:27By faith he forsook Egypt, not fearing the wrath of the king: for he endured, as seeing him who is invisible.

11:28Through faith he kept the passover, and the sprinkling of blood, lest he that destroyed the firstborn should touch them.

11:29By faith they passed through the Red sea as by dry [land]: which the Egyptians assaying to do were drowned.

11:30By faith the walls of Jericho fell down, after they were compassed about seven days.

11:31By faith the harlot Rahab perished not with them that believed not, when she had received the spies with peace.

11:32And what shall I more say? for the time would fail me to tell of Gedeon, and [of] Barak, and [of] Samson, and [of] Jephthae; [of] David also, and Samuel, and [of] the prophets:

11:33Who through faith subdued kingdoms, wrought righteousness, obtained promises, stopped the mouths of lions,

11:34Quenched the violence of fire, escaped the edge of the sword, out of weakness were made strong, waxed valiant in fight, turned to flight the armies of the aliens.

11:35Women received their dead raised to life again: and others were tortured, not accepting deliverance; that they might obtain a better resurrection:

BG1940

2:15А като чу това Фараон, търсеше <случай> да убие Моисея; но Моисей побягна от Фараоновото лице и се засели в Мадиамската земя. И седна до един кладенец.

KJV

2:15Now when Pharaoh heard this thing, he sought to slay Moses. But Moses fled from the face of Pharaoh, and dwelt in the land of Midian: and he sat down by a well.

BG1940

12:11И така да го ядете: препасани през кръста си, с обущата на нозете си и тоягите в ръцете си; и да го ядете набързо, <понеже е време на> Господното минаване.

KJV

12:11¶ And thus shall ye eat it; [with] your loins girded, your shoes on your feet, and your staff in your hand; and ye shall eat it in haste: it [is] the LORD’s passover.

BG1940

12:18От вечерта на четиринадесетия ден от първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца ще ядете безквасни хлябове.

KJV

12:18¶ In the first [month], on the fourteenth day of the month at even, ye shall eat unleavened bread, until the one and twentieth day of the month at even.

BG1940

14:22Така израилтяните влязоха всред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.

KJV

14:22And the children of Israel went into the midst of the sea upon the dry [ground:] and the waters [were] a wall unto them on their right hand, and on their left.

BG1940

6:20И тъй, людете извикаха и <свещениците> свиреха с тръбите; и като чуха людете тръбния глас, и като издадоха людете гръмлив вик, стената падна на мястото си; и людете влязоха в града, всеки право напред, и превзеха града.

KJV

6:20So the people shouted when [the priests] blew with the trumpets: and it came to pass, when the people heard the sound of the trumpet, and the people shouted with a great shout, that the wall fell down flat, so that the people went up into the city, every man straight before him, and they took the city.

BG1940

2:1Тогава Исус Навиевият син изпрати от Ситим двама мъже да съгледат тайно, и каза: Идете, разгледайте земята и Ерихон. И те отидоха, и като влязоха в къщата на една блудница на име Раав, престояха там.

KJV

2:1And Joshua the son of Nun sent out of Shittim two men to spy secretly, saying, Go view the land, even Jericho. And they went, and came into an harlot’s house, named Rahab, and lodged there.

BG1940

6:17И градът и всичко що е в него ще бъдат обречени на Господа; само блудницата Раав, да остане жива, тя и всички, които са в къщата с нея, защото скри пратениците, които проводихме.

KJV

6:17¶ And the city shall be accursed, [even] it, and all that [are] therein, to the LORD: only Rahab the harlot shall live, she and all that [are] with her in the house, because she hid the messengers that we sent.

BG1940

6:23И тъй, като влязоха младежите, шпионите, изведоха Раав, баща й, майка й, братята й и всичко що имаше; изведоха и всичките й роднини, и туриха ги вън от Израилевия стан.

KJV

6:23And the young men that were spies went in, and brought out Rahab, and her father, and her mother, and her brethren, and all that she had; and they brought out all her kindred, and left them without the camp of Israel.

BG1940

7:1Тогава кириатиаримските мъже дойдоха та дигнаха Господния ковчег, и донесоха го в Авинадавовата къща на хълма; и осветиха сина му Елеазара, за да пази Господния ковчег.

7:2И от деня, когато ковчегът бе положен в Кириатиарим, мина се много време - двадесет години; и целият Израилев дом въздишаше за Господа.

7:3И Самуил говори на целия Израилев дом, казвайки: Ако се обръщате от все сърце към Господа, махнете отсред себе си чуждите богове и астартите, та пригответе сърцата си за Господа и само Нему служете; и Той ще ви избави от ръката на филистимците.

7:4Тогава израилтяните махнаха ваалимите и астартите та служеха само на Господа.

7:5После Самуил каза: Съберете целия Израил в Масфа, и ще се помоля за вас Господу.

7:6И тъй събраха се в Масфа, и наляха вода, която изляха пред Господа, и постиха през оня ден, и рекоха там: Съгрешихме на Господа. И Самуил съдеше израилтяните в Масфа.

7:7А като чуха филистимците, че израилтяните се събрали в Масфа, филистимските началници излязоха против Израиля. Като чуха това, израилтяните уплашиха се от филистимците.

7:8И израилтяните рекоха на Самуила: Не преставай да викаш за нас към Господа нашия Бог, за да ни избави от ръката на филистимците.

7:9За това, Самуил взе едно млечниче агне, та го принесе цяло всеизгаряне Господу; и Самуил извика към Господа за Израиля, и Господ го послуша;

7:10защото, когато принасяше Самуил всеизгарянето, понеже филистимците се приближиха да се бият с Израиля, в същия ден Господ гръмна със силен гръм върху филистимците и ги смути; и те бяха поразени пред Израиля.

7:11Израилевите мъже излязоха от Масфа, та гониха филистимците, и поразяваха ги до под Вет-хар.

7:12Тогава Самуил взе един камък та го постави между Масфа и Сен, и нарече го Евен-езер {Т.е., Камък на Помощ.}, като казваше: До тука ни помогна Господ.

7:13Така филистимците бяха покорени и не дойдоха вече в Израилевите предели; и Господната ръка беше против филистимците през всичките дни на Самуила.

7:14И градовете, които филистимците бяха превзели от Израиля, бяха повърнати на Израиля, от Акарон до Гет; и Израил освободи техните околности от ръката на филистимците. А между Израиля и аморейците имаше мир.

7:15И Самуил съдеше Израиля през всичките дни на живота си.

7:16И всяка година той отиваше да обикаля Ветил, Галгал и Масфа, и съдеше Израиля във всички тия места;

7:17а <после> се връщаше в Рама, защото домът му беше там, па и там съдеше Израиля. Там издигна и олтар на Господа.

KJV

7:1And the men of Kirjath-jearim came, and fetched up the ark of the LORD, and brought it into the house of Abinadab in the hill, and sanctified Eleazar his son to keep the ark of the LORD.

7:2And it came to pass, while the ark abode in Kirjath-jearim, that the time was long; for it was twenty years: and all the house of Israel lamented after the LORD.

7:3¶ And Samuel spake unto all the house of Israel, saying, If ye do return unto the LORD with all your hearts, [then] put away the strange gods and Ashtaroth from among you, and prepare your hearts unto the LORD, and serve him only: and he will deliver you out of the hand of the Philistines.

7:4Then the children of Israel did put away Baalim and Ashtaroth, and served the LORD only.

7:5And Samuel said, Gather all Israel to Mizpeh, and I will pray for you unto the LORD.

7:6And they gathered together to Mizpeh, and drew water, and poured [it] out before the LORD, and fasted on that day, and said there, We have sinned against the LORD. And Samuel judged the children of Israel in Mizpeh.

7:7And when the Philistines heard that the children of Israel were gathered together to Mizpeh, the lords of the Philistines went up against Israel. And when the children of Israel heard [it], they were afraid of the Philistines.

7:8And the children of Israel said to Samuel, Cease not to cry unto the LORD our God for us, that he will save us out of the hand of the Philistines.

7:9¶ And Samuel took a sucking lamb, and offered [it for] a burnt offering wholly unto the LORD: and Samuel cried unto the LORD for Israel; and the LORD heard him.

7:10And as Samuel was offering up the burnt offering, the Philistines drew near to battle against Israel: but the LORD thundered with a great thunder on that day upon the Philistines, and discomfited them; and they were smitten before Israel.

7:11And the men of Israel went out of Mizpeh, and pursued the Philistines, and smote them, until [they came] under Beth-car.

7:12Then Samuel took a stone, and set [it] between Mizpeh and Shen, and called the name of it Eben-ezer, saying, Hitherto hath the LORD helped us.

7:13¶ So the Philistines were subdued, and they came no more into the coast of Israel: and the hand of the LORD was against the Philistines all the days of Samuel.

7:14And the cities which the Philistines had taken from Israel were restored to Israel, from Ekron even unto Gath; and the coasts thereof did Israel deliver out of the hands of the Philistines. And there was peace between Israel and the Amorites.

7:15And Samuel judged Israel all the days of his life.

7:16And he went from year to year in circuit to Beth-el, and Gilgal, and Mizpeh, and judged Israel in all those places.

7:17And his return [was] to Ramah; for there [was] his house; and there he judged Israel; and there he built an altar unto the LORD.

BG1940

2:1След това Давид се допита до Господа като каза: Да възляза ли в някой от Юдовите градове? И Господ му каза: Възлез. Пак рече Давид: Где да възляза? А Той му каза: в Хеврон.

2:2И тъй, Давид възлезе там с двете си жени, езраелката Ахиноам и Авигея жената на кармилеца Навал.

2:3Давид заведе и мъжете, които бяха с него, всеки със семейството му; и заселиха се в хевронските градове.

2:4Тогава Юдовите мъже дойдоха и помазаха там Давида за цар над Юдовия дом. И известиха на Давида, казвайки: явис-галаадските мъже бяха, които погребаха Саула.

2:5Затова Давид прати човеци до явис-галаадските мъже да им кажат: Благословени да сте от Господа, за гдето показахте тая благост към господаря си, към Саула, и го погребахте.

2:6Сега Господ нека покаже и към вас милост и вярност; така и аз ще ви въздам за тая добрина, понеже сторихте това нещо.

2:7Сега, прочее, нека се укрепят ръцете ви, и бъдете мъжествени; защото господарят ви Саул умря, а Юдовият дом си помаза мене за цар.

2:8Обаче, Авенир Нировият син, Сауловият военачалник, взе Исвостея, Сауловия син, та го заведе в Маханаим,

2:9и направи го цар над Галаад, над асурците, над езраелците, над Ефрема, над Вениамина и над целия Израил;

2:10(Исвостей Сауловият син беше на четиридесет години, когато стана цар над Израиля и царува две години); но Юдовият дом последва Давида.

2:11А времето, през което Давид царува в Хеврон над Юдовия дом, беше седем години и шест месеца.

2:12И тъй, Авенир Нировият син, и слугите на Исвостея Сауловия син, отидоха от Маханаим в Гаваон.

2:13Също и Иоав Саруиният син и Давидовите слуги излязоха та се срещнаха близо при гаваонския водоем; и едните седнаха отсам водоема, а другите оттатък водоема.

2:14Тогава Авенир каза на Иоава: Нека станат сега момците да поиграят пред нас. И рече Иоав: Нека станат.

2:15И тъй, те станаха та преминаха на брой дванадесет души от Вениамина, от страната на Исвостея Сауловия син и дванадесет от Давидовите слуги.

2:16И хванаха всеки съперника си за главата, та заби ножа си в ребрата на съперника си, и паднаха заедно; за туй, онова място се нарече Хелкат-асурим {Т.е., Нива на ножовете.}, което е в Гаваон.

2:17И в оня ден сражението стана много ожесточено; и Авенир и Израилевите мъже бяха победени от Давидовите слуги.

2:18И там бяха тримата Саруини синове: Иоав, Ависей и Асаил; а Асаил бе лек в нозете като полска сърна.

2:19И Асаил се спусна подир Авенира; и като тичаше не се отби ни надясно, ни наляво от преследването на Авенира.

2:20А Авенир погледна надире и рече: Ти ли си, Асаиле? А той отговори: Аз.

2:21Тогава Авенир му каза: Отбий се надясно или наляво си та хвани някого от момците и вземи си оръжието му. Но Асаил отказа да се отбие от преследването му.

2:22И Авенир пак каза на Асаила: Отбий се от да ме преследваш; защо да те поваля до земята? тогава как ще погледна брата ти Иоава в лицето?

2:23Но той отказа да се отбие; затова Авенир го порази в корема със задния край на копието си, така че копието излезе отзад; и той падна там и умря на самото място. И всички <които> дохождаха на мястото, гдето Асаил падна и умря, спираха се.

2:24А Иоав и Ависей преследваха Авенира; и слънцето захождаше когато стигнаха до хълма Амма, който е срещу Гия, край пътя за гаваонската пустиня.

2:25И вениаминците като се събраха около Авенира, съставиха една дружина и застанаха на върха на един хълм.

2:26Тогава Авенир извика към Иоава и рече: Непременно ли ще пояжда мечът? не знаеш ли, че сетнината ще бъде горчива? Тогава, до кога не щеш да заповядаш на людете да се върнат от преследването на братята си?

2:27И рече Иоав: <заклевам се> в живота на Бога, че ако не беше говорил ти <да поиграят момците>, тогава още в зори людете непременно щяха да се оттеглят всеки от преследването на брата си.

2:28И тъй, Иоав засвири с тръбата, та всичките люде се спряха, и не преследваха вече Израиля, нито се биеха вече.

2:29Тогава Авенир и мъжете му вървяха през цялата оная нощ из полето, преминаха Иордан та пропътуваха целия Витрон, и дойдоха в Маханаим.

2:30А Иоав се върна от преследването на Авенира; и като събра всичките люде, от Давидовите слуги липсваха деветнадесет мъже и Асаил.

2:31Но Давидовите слуги бяха поразили от вениаминците и от Авенировите мъже триста и шестдесет мъже, <които> умряха.

2:32И дигнаха Асаила та го погребаха в бащиния му гроб, който бе във Витлеем. А Иоав и мъжете му, като вървяха цяла нощ, стигнаха в Хеврон около зазоряване.

KJV

2:1And it came to pass after this, that David enquired of the LORD, saying, Shall I go up into any of the cities of Judah? And the LORD said unto him, Go up. And David said, Whither shall I go up? And he said, Unto Hebron.

2:2So David went up thither, and his two wives also, Ahinoam the Jezreelitess, and Abigail Nabal’s wife the Carmelite.

2:3And his men that [were] with him did David bring up, every man with his household: and they dwelt in the cities of Hebron.

2:4And the men of Judah came, and there they anointed David king over the house of Judah. And they told David, saying, [That] the men of Jabesh-gilead [were they] that buried Saul.

2:5¶ And David sent messengers unto the men of Jabesh-gilead, and said unto them, Blessed [be] ye of the LORD, that ye have shewed this kindness unto your lord, [even] unto Saul, and have buried him.

2:6And now the LORD shew kindness and truth unto you: and I also will requite you this kindness, because ye have done this thing.

2:7Therefore now let your hands be strengthened, and be ye valiant: for your master Saul is dead, and also the house of Judah have anointed me king over them.

2:8¶ But Abner the son of Ner, captain of Saul’s host, took Ish-bosheth the son of Saul, and brought him over to Mahanaim;

2:9And made him king over Gilead, and over the Ashurites, and over Jezreel, and over Ephraim, and over Benjamin, and over all Israel.

2:10Ish-bosheth Saul’s son [was] forty years old when he began to reign over Israel, and reigned two years. But the house of Judah followed David.

2:11And the time that David was king in Hebron over the house of Judah was seven years and six months.

2:12¶ And Abner the son of Ner, and the servants of Ish-bosheth the son of Saul, went out from Mahanaim to Gibeon.

2:13And Joab the son of Zeruiah, and the servants of David, went out, and met together by the pool of Gibeon: and they sat down, the one on the one side of the pool, and the other on the other side of the pool.

2:14And Abner said to Joab, Let the young men now arise, and play before us. And Joab said, Let them arise.

2:15Then there arose and went over by number twelve of Benjamin, which [pertained] to Ish-bosheth the son of Saul, and twelve of the servants of David.

2:16And they caught every one his fellow by the head, and [thrust] his sword in his fellow’s side; so they fell down together: wherefore that place was called Helkath-hazzurim, which [is] in Gibeon.

2:17And there was a very sore battle that day; and Abner was beaten, and the men of Israel, before the servants of David.

2:18¶ And there were three sons of Zeruiah there, Joab, and Abishai, and Asahel: and Asahel [was as] light of foot as a wild roe.

2:19And Asahel pursued after Abner; and in going he turned not to the right hand nor to the left from following Abner.

2:20Then Abner looked behind him, and said, [Art] thou Asahel? And he answered, I [am].

2:21And Abner said to him, Turn thee aside to thy right hand or to thy left, and lay thee hold on one of the young men, and take thee his armour. But Asahel would not turn aside from following of him.

2:22And Abner said again to Asahel, Turn thee aside from following me: wherefore should I smite thee to the ground? how then should I hold up my face to Joab thy brother?

2:23Howbeit he refused to turn aside: wherefore Abner with the hinder end of the spear smote him under the fifth [rib], that the spear came out behind him; and he fell down there, and died in the same place: and it came to pass, [that] as many as came to the place where Asahel fell down and died stood still.

2:24Joab also and Abishai pursued after Abner: and the sun went down when they were come to the hill of Ammah, that [lieth] before Giah by the way of the wilderness of Gibeon.

2:25¶ And the children of Benjamin gathered themselves together after Abner, and became one troop, and stood on the top of an hill.

2:26Then Abner called to Joab, and said, Shall the sword devour for ever? knowest thou not that it will be bitterness in the latter end? how long shall it be then, ere thou bid the people return from following their brethren?

2:27And Joab said, [As] God liveth, unless thou hadst spoken, surely then in the morning the people had gone up every one from following his brother.

2:28So Joab blew a trumpet, and all the people stood still, and pursued after Israel no more, neither fought they any more.

2:29And Abner and his men walked all that night through the plain, and passed over Jordan, and went through all Bithron, and they came to Mahanaim.

2:30And Joab returned from following Abner: and when he had gathered all the people together, there lacked of David’s servants nineteen men and Asahel.

2:31But the servants of David had smitten of Benjamin, and of Abner’s men, [so that] three hundred and threescore men died.

2:32¶ And they took up Asahel, and buried him in the sepulchre of his father, which [was in] Beth-lehem. And Joab and his men went all night, and they came to Hebron at break of day.

BG1940

6:4и, като разполагаха стан против тях, унищожаваха рожбите на земята чак до Газа, и не оставяха храна за Израиля, нито овца, нито говедо, нито осел.

KJV

6:4And they encamped against them, and destroyed the increase of the earth, till thou come unto Gaza, and left no sustenance for Israel, neither sheep, nor ox, nor ass.

BG1940

6:11И ангелът Господен дойде та седна под дъба, който е в Офра, и принадлежеше на авиезереца Иоас; а син му Гедеон чукаше жито в лина, за да го скрие от мадиамците.

KJV

6:11¶ And there came an angel of the LORD, and sat under an oak which [was] in Ophrah, that [pertained] unto Joash the Abi-ezrite: and his son Gideon threshed wheat by the winepress, to hide [it] from the Midianites.

BG1940

6:15А той Му рече: О Господи! с какво ще освободя аз Израиля? Ето, моето семейство е най-долно между Манасия, и аз съм най-малък в бащиния си дом.

KJV

6:15And he said unto him, Oh my Lord, wherewith shall I save Israel? behold, my family [is] poor in Manasseh, and I [am] the least in my father’s house.

BG1940

8:1След това Давид порази филистимците и ги покори; и Давид отне Метег-ама от ръката на филистимците.

8:2Порази и моавците, и измери ги с въжета, като ги накара да легнат на земята; и отмери две въжета, за да ги погуби, и едно цяло въже, за да ги остави живи. Така моавците станаха Давидови слуги, и плащаха данък.

8:3Давид още порази совския цар Ададезер, син на Реова, когато <последният> отиваше да утвърди властта си на реката Евфрат.

8:4Давид му отне хиляда <колесници> и седемстотин конници {В оригинала тука: 1700 конници; а в <І Лет. 18:4>: 1000 колесници и 7000 конници.} и двадесет хиляди пешаци; и Давид пресече жилите на всичките колеснични коне, запази от тях само за сто колесници.

8:5И когато дамаските сирийци дойдоха да помогнат на совския цар Ададезер, Давид порази от сирийците двадесет и две хиляди мъже.

8:6Тогава Давид постави гарнизони в дамаска Сирия; и сирийците станаха Давидови слуги, и плащаха данък. И Господ запазваше Давида където и да отиваше.

8:7И Давид взе златните щитове, които бяха върху слугите на Ададезера, та ги донесе в Ерусалим.

8:8И от Ветах и от Веротай, Ададезерови градове, цар Давид взе твърде много мед.

8:9А ематският цар Той, когато чу, че Давид поразил всичката сила на Ададезера,

8:10тогава Той изпрати сина си Иорама при цар Давида, за да го поздрави и да го благослови, понеже се бил против Ададезера и го поразил; защото Ададезер <често> воюваше против Тоя. И <Иорам> донесе със себе си сребърни съдове, златни съдове и медни съдове;

8:11па и тях цар Давид посвети на Господа, заедно със среброто и златото, що беше посветил <взето> от всичките народи, които беше покорил:

8:12от Сирия, от Моав, от амонците, от филистимците, от амаличаните, и от користите взети от совенския цар Ададезер, Реововия син.

8:13И Давид си придоби име, когато се върна от поражението на осемнадесет хиляди сирийци в долината на солта.

8:14И постави гарнизони в Едом; в целия Едом постави гарнизони, и всичките едомци се подчиниха на Давида. И Господ запазваше Давида където и да отиваше.

8:15Така Давид царува над целия Израил; и Давид съдеше всичките си люде и им раздаваше правда.

8:16А Иоав, Саруиният син, беше над войската; а Иосафат, Ахилудовият син, летописец;

8:17а Садок, Ахитововият син и Ахимелех, Авиатаровият син, свещеници; а Сарая, секретар;

8:18А Ванаия, Иодаевият син, беше <над> херетците и фелетците; а Давидовите синове бяха придворни началници.

KJV

8:1And after this it came to pass, that David smote the Philistines, and subdued them: and David took Metheg-ammah out of the hand of the Philistines.

8:2And he smote Moab, and measured them with a line, casting them down to the ground; even with two lines measured he to put to death, and with one full line to keep alive. And [so] the Moabites became David’s servants, [and] brought gifts.

8:3¶ David smote also Hadadezer, the son of Rehob, king of Zobah, as he went to recover his border at the river Euphrates.

8:4And David took from him a thousand [chariots], and seven hundred horsemen, and twenty thousand footmen: and David houghed all the chariot [horses], but reserved of them [for] an hundred chariots.

8:5And when the Syrians of Damascus came to succour Hadadezer king of Zobah, David slew of the Syrians two and twenty thousand men.

8:6Then David put garrisons in Syria of Damascus: and the Syrians became servants to David, [and] brought gifts. And the LORD preserved David whithersoever he went.

8:7And David took the shields of gold that were on the servants of Hadadezer, and brought them to Jerusalem.

8:8And from Betah, and from Berothai, cities of Hadadezer, king David took exceeding much brass.

8:9¶ When Toi king of Hamath heard that David had smitten all the host of Hadadezer,

8:10Then Toi sent Joram his son unto king David, to salute him, and to bless him, because he had fought against Hadadezer, and smitten him: for Hadadezer had wars with Toi. And [Joram] brought with him vessels of silver, and vessels of gold, and vessels of brass:

8:11Which also king David did dedicate unto the LORD, with the silver and gold that he had dedicated of all nations which he subdued;

8:12Of Syria, and of Moab, and of the children of Ammon, and of the Philistines, and of Amalek, and of the spoil of Hadadezer, son of Rehob, king of Zobah.

8:13And David gat [him] a name when he returned from smiting of the Syrians in the valley of salt, [being] eighteen thousand [men].

8:14¶ And he put garrisons in Edom; throughout all Edom put he garrisons, and all they of Edom became David’s servants. And the LORD preserved David whithersoever he went.

8:15And David reigned over all Israel; and David executed judgment and justice unto all his people.

8:16And Joab the son of Zeruiah [was] over the host; and Jehoshaphat the son of Ahilud [was] recorder;

8:17And Zadok the son of Ahitub, and Ahimelech the son of Abiathar, [were] the priests; and Seraiah [was] the scribe;

8:18And Benaiah the son of Jehoiada [was over] both the Cherethites and the Pelethites; and David’s sons were chief rulers.

BG1940

6:1Видя се добре на Дария да постави над царството сто и двадесет сатрапи, които да бъдат из цялото царство,

6:2и над тях трима князе, един от които бе Даниил, за да дават тия сатрапи сметка на тях, и тъй царят да не губи.

6:3В това време тоя Даниил се отличаваше от <другите> князе и сатрапите, защото имаше в него превъзходен дух; и царят намисли да го постави над цялото царство.

6:4Тогава князете и сатрапите се стараеха да намерят причина против Даниила относно <делата> на царството; но не можаха да намерят никаква причина или вина, защото той бе верен, и в него не се намери никаква погрешка или вина.

6:5И тъй, тия човеци рекоха: Няма да намерим никаква причина против тоя Даниил, освен ако намерим нещо относно закона на неговия Бог.

6:6Прочее, тия князе и сатрапи се събраха при царя и му рекоха така: Царю Дарие, да си жив до века!

6:7Всичките князе на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите като се съветваха <решиха да поискат> <от> царя да издаде указ и да обяви строга забрана, че който, до тридесет дни, би отправил някаква просба до кой да било бог или човек, освен до тебе, царю, той да се хвърли в рова на лъвовете.

6:8Сега, царю, утвърди забраната и подпиши писмената< й> <форма> за да не се измени, според закона на мидяните и персите, който не се изменява.

6:9Затова цар Дарий подписа писмената забрана.

6:10А Даниил, щом се научи, че била подписана <писмената> забрана, влезе у дома си, и, като държеше прозорците на стаята си отворени към Ерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог, както правеше по-напред.

6:11Тогава ония човеци се събраха и намериха, че Даниил отправяше просба и се молеше пред своя Бог.

6:12Затова приближиха се и говориха пред царя за царската забрана, <като рекоха>: Не подписа ли ти забрана, че всеки човек, който до тридесет дни би отправил просба до кой да било бог или човек освен до тебе, царю, ще се хвърли в рова на лъвовете? Царят в отговор рече: Това е вярно, според закона на мидяните и персите, който не се изменява.

6:13Тогава отговаряйки, те рекоха пред царя: Оня Даниил, който е от пленените юдейци, не зачита ни тебе, царю, нито подписаната от тебе забрана, но принася молбата си три пъти на ден.

6:14Тогава царят, като чу тия думи, наскърби се много, и тури присърце да отърве Даниила; и трудеше се до захождането на слънцето да го избави.

6:15Тогава ония човеци се събраха при царя и му рекоха: Знай, царю, че е закон на мидяните и на персите какво никаква забрана или повеление, което царят постави, да не се изменява.

6:16Тогава царят заповяда, та докараха Даниила и го хвърлиха в рова на лъвовете. А царят проговаряйки рече на Даниила: Твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, Той ще те отърве.

6:17После, като донесоха камък и го поставиха на устието на рова, царят го запечати със своя си печат и с печата на големците си, за да се не измени никакво намерение относно Даниила.

6:18Тогава царят отиде в палата си и пренощува гладен, нито <остави да> донесат пред него музикални инструменти; и сънят побягна от него.

6:19И на утринта царят стана много рано и побърза да отиде при рова на лъвовете.

6:20И като се приближи при рова, извика с плачевен глас към Даниила. Царят проговаряйки рече на Даниила: Данииле, служителю на живия Бог, твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, можа ли да те отърве от лъвовете?

6:21Тогава Даниил рече на царя: Царю, да си жив до века!

6:22Моят Бог прати ангела Си да затули устата на лъвовете, та не ме повредиха, защото се намерих невинен пред Него; още и пред тебе, царю, не съм сторил никакво прегрешение.

6:23Тогава царят се зарадва много и заповяда да извадят Даниила из рова. И когато Даниил бе изваден из рова, никаква повреда не се намери на него, защото бе уповал на своя Бог.

6:24Тогава по заповед на царя, докараха ония човеци, които бяха наклеветили Даниила, и хвърлиха тях, чадата им и жените им в рова на лъвовете; и преди да стигнат до дъното на рова лъвовете им надвиха и счупиха всичките им кости.

6:25Тогава цар Дарий писа до всички племена, народи и езици, които живеят по целия свят: Мир да се умножи на вас!

6:26Издавам указ щото в цялата държава, над която царувам, да треперят човеците и да се боят пред Данииловия Бог; защото Той е живият Бог, Който е утвърден до века, и Неговото царство е <царство, което> няма да се наруши, и властта Му ще <трае> до край.

6:27Той избавя и отървава, и върши знамения и чудеса на небесата и на земята; <Той е>, Който отърва Даниил от силата на лъвовете.

6:28И тъй, тоя Даниил благоденствуваше в царуването на Дария и в царуването на персиеца Кир.

KJV

6:1It pleased Darius to set over the kingdom an hundred and twenty princes, which should be over the whole kingdom;

6:2And over these three presidents; of whom Daniel [was] first: that the princes might give accounts unto them, and the king should have no damage.

6:3Then this Daniel was preferred above the presidents and princes, because an excellent spirit [was] in him; and the king thought to set him over the whole realm.

6:4¶ Then the presidents and princes sought to find occasion against Daniel concerning the kingdom; but they could find none occasion nor fault; forasmuch as he [was] faithful, neither was there any error or fault found in him.

6:5Then said these men, We shall not find any occasion against this Daniel, except we find [it] against him concerning the law of his God.

6:6Then these presidents and princes assembled together to the king, and said thus unto him, King Darius, live for ever.

6:7All the presidents of the kingdom, the governors, and the princes, the counsellors, and the captains, have consulted together to establish a royal statute, and to make a firm decree, that whosoever shall ask a petition of any God or man for thirty days, save of thee, O king, he shall be cast into the den of lions.

6:8Now, O king, establish the decree, and sign the writing, that it be not changed, according to the law of the Medes and Persians, which altereth not.

6:9Wherefore king Darius signed the writing and the decree.

6:10¶ Now when Daniel knew that the writing was signed, he went into his house; and his windows being open in his chamber toward Jerusalem, he kneeled upon his knees three times a day, and prayed, and gave thanks before his God, as he did aforetime.

6:11Then these men assembled, and found Daniel praying and making supplication before his God.

6:12Then they came near, and spake before the king concerning the king’s decree; Hast thou not signed a decree, that every man that shall ask [a petition] of any God or man within thirty days, save of thee, O king, shall be cast into the den of lions? The king answered and said, The thing [is] true, according to the law of the Medes and Persians, which altereth not.

6:13Then answered they and said before the king, That Daniel, which [is] of the children of the captivity of Judah, regardeth not thee, O king, nor the decree that thou hast signed, but maketh his petition three times a day.

6:14Then the king, when he heard [these] words, was sore displeased with himself, and set [his] heart on Daniel to deliver him: and he laboured till the going down of the sun to deliver him.

6:15Then these men assembled unto the king, and said unto the king, Know, O king, that the law of the Medes and Persians [is], That no decree nor statute which the king establisheth may be changed.

6:16Then the king commanded, and they brought Daniel, and cast [him] into the den of lions. [Now] the king spake and said unto Daniel, Thy God whom thou servest continually, he will deliver thee.

6:17And a stone was brought, and laid upon the mouth of the den; and the king sealed it with his own signet, and with the signet of his lords; that the purpose might not be changed concerning Daniel.

6:18¶ Then the king went to his palace, and passed the night fasting: neither were instruments of musick brought before him: and his sleep went from him.

6:19Then the king arose very early in the morning, and went in haste unto the den of lions.

6:20And when he came to the den, he cried with a lamentable voice unto Daniel: [and] the king spake and said to Daniel, O Daniel, servant of the living God, is thy God, whom thou servest continually, able to deliver thee from the lions?

6:21Then said Daniel unto the king, O king, live for ever.

6:22My God hath sent his angel, and hath shut the lions’ mouths, that they have not hurt me: forasmuch as before him innocency was found in me; and also before thee, O king, have I done no hurt.

6:23Then was the king exceeding glad for him, and commanded that they should take Daniel up out of the den. So Daniel was taken up out of the den, and no manner of hurt was found upon him, because he believed in his God.

6:24¶ And the king commanded, and they brought those men which had accused Daniel, and they cast [them] into the den of lions, them, their children, and their wives; and the lions had the mastery of them, and brake all their bones in pieces or ever they came at the bottom of the den.

6:25¶ Then king Darius wrote unto all people, nations, and languages, that dwell in all the earth; Peace be multiplied unto you.

6:26I make a decree, That in every dominion of my kingdom men tremble and fear before the God of Daniel: for he [is] the living God, and stedfast for ever, and his kingdom [that] which shall not be destroyed, and his dominion [shall be even] unto the end.

6:27He delivereth and rescueth, and he worketh signs and wonders in heaven and in earth, who hath delivered Daniel from the power of the lions.

6:28So this Daniel prospered in the reign of Darius, and in the reign of Cyrus the Persian.

BG1940

14:1И Самсон слезе в Тамнат и видя в Тамнат една жена от филистимските дъщери.

14:2И отиде да извести на баща си и на майка си, казвайки: Видях в Тамнат една жена от филистимските дъщери; сега, прочее, вземете ми я за жена.

14:3А баща му и майка му му рекоха: Няма ли някоя жена между дъщерите на братята ти, или между всичките ми люде, та отиваш да вземаш жена от необрязаните филистимци? А Самсон рече на баща си: Нея ми вземи; защото тя ми е угодна.

14:4Но баща му и майка му не знаеха, че това беше от Господа, и че той търсеше причина против филистимците; защото по онова време филистимците владееха над Израиля.

14:5Тогава Самсон слезе с баща си в Тамнат; а като стигнаха до тамнатските лозя, ето, едно лъвче ревеше против него.

14:6И Господният Дух дойде със сила на него; и той го разкъса както би разкъсал яре, и то без да има нещо в ръката си; но не каза на баща си и на майка си що бе сторил.

14:7И слезе та говори с жената; и тя беше угодна на Самсона.

14:8И след няколко дни, като се върна да я вземе, той се отби <от пътя>, за да види трупа на лъва; и ето рой пчели в лъвовия труп, и мед.

14:9И взе от него в ръцете си, па вървеше и ядеше, и като застигна баща си и майка си даде и на тях, та ядоха; но не им каза, че беше взел меда от лъвовия труп.

14:10И баща му слезе при жената; и там Самсон направи угощение, защото така правеха момците.

14:11И като го видяха <филистимците> доведоха тридесет другари, за да бъдат с него.

14:12И рече им Самсон: Сега ще ви предложа една гатанка. Ако можете да ми я отгатнете през седемте дена на угощението, и да я намерите, тогава аз ще ви дам тридесет ленени ризи и тридесет дрехи за премяна;

14:13но ако не можете да ми я отгатнете, тогава вие ще ми дадете тридесет ленени ризи и тридесет дрехи за премяна. И те му казаха: Предложи гатанката си, за да я чуем.

14:14И той им рече: - От ядящия излезе ястие, И от силния излезе сладост. А до третия ден те не можаха да отгатнат гатанката.

14:15Тогава на седмия ден казаха на Самсоновата жена: Предумай мъжа си да ни каже гатанката, за да не би да изгорим тебе и бащиния ти дом с огън. За това ли ни поканихте, да ни оберете? не е ли <така?>

14:16И тъй, жената на Самсона заплака пред него, като каза: Ти само ме мразиш, и не ме обичаш; предложил си гатанка на ония, които са от людете, ми, а на мене не си я казал. А той й рече: Ето, нито на баща си и на майка си не съм я казал, та на тебе ли ще я кажа?

14:17Но тя плачеше пред него през седемте дена, в които ставаше угощението им; а на седмия ден й я откри, защото му бе много досадила; и тя каза гатанката на мъжете от людете си.

14:18Тогава на седмия ден, преди да зайде слънцето, градските мъже му рекоха: - Що е по-сладко от мед? И що е по-яко от лъв? А той им рече: Ако не бяхте орали с моята юница, не бихте отгатнали гатанката ми.

14:19И Господният Дух дойде със сила на него; и той слезе в Аскалон та изби тридесет мъже от тях, и като взе облеклата им, даде премените на ония, които отгатнаха гатанката. И гневът му пламна, и отиде в бащиния си дом.

14:20А Самсоновата жена се омъжи за другаря му, който му беше приятел.

KJV

14:1And Samson went down to Timnath, and saw a woman in Timnath of the daughters of the Philistines.

14:2And he came up, and told his father and his mother, and said, I have seen a woman in Timnath of the daughters of the Philistines: now therefore get her for me to wife.

14:3Then his father and his mother said unto him, [Is there] never a woman among the daughters of thy brethren, or among all my people, that thou goest to take a wife of the uncircumcised Philistines? And Samson said unto his father, Get her for me; for she pleaseth me well.

14:4But his father and his mother knew not that it [was] of the LORD, that he sought an occasion against the Philistines: for at that time the Philistines had dominion over Israel.

14:5¶ Then went Samson down, and his father and his mother, to Timnath, and came to the vineyards of Timnath: and, behold, a young lion roared against him.

14:6And the Spirit of the LORD came mightily upon him, and he rent him as he would have rent a kid, and [he had] nothing in his hand: but he told not his father or his mother what he had done.

14:7And he went down, and talked with the woman; and she pleased Samson well.

14:8¶ And after a time he returned to take her, and he turned aside to see the carcase of the lion: and, behold, [there was] a swarm of bees and honey in the carcase of the lion.

14:9And he took thereof in his hands, and went on eating, and came to his father and mother, and he gave them, and they did eat: but he told not them that he had taken the honey out of the carcase of the lion.

14:10¶ So his father went down unto the woman: and Samson made there a feast; for so used the young men to do.

14:11And it came to pass, when they saw him, that they brought thirty companions to be with him.

14:12¶ And Samson said unto them, I will now put forth a riddle unto you: if ye can certainly declare it me within the seven days of the feast, and find [it] out, then I will give you thirty sheets and thirty change of garments:

14:13But if ye cannot declare [it] me, then shall ye give me thirty sheets and thirty change of garments. And they said unto him, Put forth thy riddle, that we may hear it.

14:14And he said unto them, Out of the eater came forth meat, and out of the strong came forth sweetness. And they could not in three days expound the riddle.

14:15And it came to pass on the seventh day, that they said unto Samson’s wife, Entice thy husband, that he may declare unto us the riddle, lest we burn thee and thy father’s house with fire: have ye called us to take that we have? [is it] not [so]?

14:16And Samson’s wife wept before him, and said, Thou dost but hate me, and lovest me not: thou hast put forth a riddle unto the children of my people, and hast not told [it] me. And he said unto her, Behold, I have not told [it] my father nor my mother, and shall I tell [it] thee?

14:17And she wept before him the seven days, while their feast lasted: and it came to pass on the seventh day, that he told her, because she lay sore upon him: and she told the riddle to the children of her people.

14:18And the men of the city said unto him on the seventh day before the sun went down, What [is] sweeter than honey? and what [is] stronger than a lion? And he said unto them, If ye had not plowed with my heifer, ye had not found out my riddle.

14:19¶ And the Spirit of the LORD came upon him, and he went down to Ashkelon, and slew thirty men of them, and took their spoil, and gave change of garments unto them which expounded the riddle. And his anger was kindled, and he went up to his father’s house.

14:20But Samson’s wife was [given] to his companion, whom he had used as his friend.

BG1940

3:1Цар Навуходоносор направи златен образ, шестдесет лакти висок и шест лакти широк, и го постави на полето Дура, във вавилонската област.

3:2Тогава цар Навуходоносор прати да съберат сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведците и всичките началници на областите да дойдат на посвещението на образа, който цар Навуходоносор бе поставил.

3:3Тогава сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведите и всичките началници на областите се събраха на посвещението на образа, който цар Навуходоносор бе поставил; и застанаха пред образа, който Навуходоносор бе поставил.

3:4Тогава глашатай викаше със силен глас: Вам се заповядва, племена, народи и езици,

3:5щото когато чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, да паднете та да се поклоните на златния образ, който цар Навуходоносор е поставил;

3:6а който не падне да се поклони, в същия час ще бъде хвърлен всред пламенната огнена пещ.

3:7Затова, когато всичките племена чуха звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира и на всякакъв вид музика, всичките племена, народи и езици падаха и се кланяха на златния образ, който цар Навуходоносор бе поставил.

3:8Тогава някои халдейци се приближиха <при царя> та наклеветиха юдеите,

3:9като проговориха казвайки на цар Навуходоносора: Царю, да си жив до века!

3:10Ти царю, си издал указ, щото всеки човек, който чуе звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика да падне и да се поклони на златния образ,

3:11а който не падне и не се поклони да бъде хвърлен всред пламенната огнена пещ.

3:12Има някои юдеи, които ти си поставил над работите на Вавилонската област, Седрах, Мисах и Авденаго, които човеци, царю, не те зачетоха; на боговете ти не служат и на златния образ, който си поставил, не се кланят.

3:13Тогава Навуходоносор с гняв и ярост заповяда да докарат Седраха, Мисаха и Авденаго. И докараха тия човеци пред царя.

3:14Навуходоносор проговаряйки рече им: Седрахе, Мисахе и Авденаго, нарочно ли не служите на моя бог, и не се кланяте на златния образ, който поставих?

3:15Сега, като чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, ако сте готови да паднете и се поклоните на образа, който съм направил, <добре>; но ако не се поклоните, в същия час ще бъдете хвърлени всред пламенната огнена пещ; и кой е оня бог, който ще ви отърве от ръцете ми?

3:16Седрах, Мисах и Авденаго рекоха в отговор на царя: Навуходоносоре, нам не ни трябва да ти отговаряме за това нещо.

3:17Ако е <така> нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави;

3:18но ако не, <пак> да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим, и на златния образ, който си поставил няма да се кланяме.

3:19Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост, и изгледът на лицето му се измени против Седраха, Мисаха и Авденаго, та проговаряйки заповяда да нагорещят пещта седем пъти повече отколкото обикновено се нагорещяваше.

3:20И на някои силни мъже от войската си заповяда да вържат Седраха, Мисаха и Авденаго и да ги хвърлят в пламенната огнена пещ.

3:21Тогава тия мъже бидоха вързани с шалварите си, хитоните си, мантиите и <другите> си дрехи, и бяха хвърлени всред пламенната огнена пещ.

3:22А понеже царската заповед бе настойчива, и пещта се нагорещи премного, огненият пламък уби ония мъже, които дигнаха Седраха, Мисаха и Авденаго.

3:23А тия трима мъже, Седрах, Мисах и Авденаго, паднаха вързани всред пламенната огнена пещ.

3:24Тогава цар Навуходоносор ужасен, стана бърже, и като продума рече на съветниците си: Не хвърлихме ли всред огъня трима мъже вързани? Те отговаряйки рекоха на царя: Вярно е, царю.

3:25В отговор той рече: Ето, виждам четирима мъже развързани, които ходят всред огъня, без да имат някаква повреда; и по изгледа си четвъртият прилича на син на боговете.

3:26Тогава Навуходоносор се приближи до вратата на пламенната огнена пещ, и проговаряйки рече: Седрахе, Мисахе и Авденаго, слуги на всевишния Бог, излезте и дойдете тук. Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха изсред огъня.

3:27И като се събраха сатрапите, наместниците, областните управители и царските съветници, видяха, че огънят не бе имал сила върху телата на тия мъже, косъм от главата им не бе изгорял, и шалварите им не бяха се изменили, нито <даже> миризма от огън не бе преминала на тях.

3:28Навуходоносор продумайки рече: Благословен да бъде Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов, който изпрати ангела Си и избави слугите си, които, като уповаха на Него, не послушаха думата на царя, но предадоха телата си за да не служат, нито да се поклонят на друг бог, освен на своя си Бог.

3:29Затова, издавам указ щото всеки <човек>, от които и да било люде, народ и език, който би казал зло против Бога на Седраха, Мисаха и Авденаго, да се разсече, и къщата му да се обърне на бунище; защото друг бог няма, който може да избави така.

3:30Тогава царят повиши Седраха, Мисаха и Авденаго във Вавилонската област.

KJV

3:1Nebuchadnezzar the king made an image of gold, whose height [was] threescore cubits, [and] the breadth thereof six cubits: he set it up in the plain of Dura, in the province of Babylon.

3:2Then Nebuchadnezzar the king sent to gather together the princes, the governors, and the captains, the judges, the treasurers, the counsellors, the sheriffs, and all the rulers of the provinces, to come to the dedication of the image which Nebuchadnezzar the king had set up.

3:3Then the princes, the governors, and captains, the judges, the treasurers, the counsellors, the sheriffs, and all the rulers of the provinces, were gathered together unto the dedication of the image that Nebuchadnezzar the king had set up; and they stood before the image that Nebuchadnezzar had set up.

3:4Then an herald cried aloud, To you it is commanded, O people, nations, and languages,

3:5[That] at what time ye hear the sound of the cornet, flute, harp, sackbut, psaltery, dulcimer, and all kinds of musick, ye fall down and worship the golden image that Nebuchadnezzar the king hath set up:

3:6And whoso falleth not down and worshippeth shall the same hour be cast into the midst of a burning fiery furnace.

3:7Therefore at that time, when all the people heard the sound of the cornet, flute, harp, sackbut, psaltery, and all kinds of musick, all the people, the nations, and the languages, fell down [and] worshipped the golden image that Nebuchadnezzar the king had set up.

3:8¶ Wherefore at that time certain Chaldeans came near, and accused the Jews.

3:9They spake and said to the king Nebuchadnezzar, O king, live for ever.

3:10Thou, O king, hast made a decree, that every man that shall hear the sound of the cornet, flute, harp, sackbut, psaltery, and dulcimer, and all kinds of musick, shall fall down and worship the golden image:

3:11And whoso falleth not down and worshippeth, [that] he should be cast into the midst of a burning fiery furnace.

3:12There are certain Jews whom thou hast set over the affairs of the province of Babylon, Shadrach, Meshach, and Abed-nego; these men, O king, have not regarded thee: they serve not thy gods, nor worship the golden image which thou hast set up.

3:13¶ Then Nebuchadnezzar in [his] rage and fury commanded to bring Shadrach, Meshach, and Abed-nego. Then they brought these men before the king.

3:14Nebuchadnezzar spake and said unto them, [Is it] true, O Shadrach, Meshach, and Abed-nego, do not ye serve my gods, nor worship the golden image which I have set up?

3:15Now if ye be ready that at what time ye hear the sound of the cornet, flute, harp, sackbut, psaltery, and dulcimer, and all kinds of musick, ye fall down and worship the image which I have made; [well:] but if ye worship not, ye shall be cast the same hour into the midst of a burning fiery furnace; and who [is] that God that shall deliver you out of my hands?

3:16Shadrach, Meshach, and Abed-nego, answered and said to the king, O Nebuchadnezzar, we [are] not careful to answer thee in this matter.

3:17If it be [so], our God whom we serve is able to deliver us from the burning fiery furnace, and he will deliver [us] out of thine hand, O king.

3:18But if not, be it known unto thee, O king, that we will not serve thy gods, nor worship the golden image which thou hast set up.

3:19¶ Then was Nebuchadnezzar full of fury, and the form of his visage was changed against Shadrach, Meshach, and Abed-nego: [therefore] he spake, and commanded that they should heat the furnace one seven times more than it was wont to be heated.

3:20And he commanded the most mighty men that [were] in his army to bind Shadrach, Meshach, and Abed-nego, [and] to cast [them] into the burning fiery furnace.

3:21Then these men were bound in their coats, their hosen, and their hats, and their [other] garments, and were cast into the midst of the burning fiery furnace.

3:22Therefore because the king’s commandment was urgent, and the furnace exceeding hot, the flame of the fire slew those men that took up Shadrach, Meshach, and Abed-nego.

3:23And these three men, Shadrach, Meshach, and Abed-nego, fell down bound into the midst of the burning fiery furnace.

3:24Then Nebuchadnezzar the king was astonied, and rose up in haste, [and] spake, and said unto his counsellors, Did not we cast three men bound into the midst of the fire? They answered and said unto the king, True, O king.

3:25He answered and said, Lo, I see four men loose, walking in the midst of the fire, and they have no hurt; and the form of the fourth is like the Son of God.

3:26¶ Then Nebuchadnezzar came near to the mouth of the burning fiery furnace, [and] spake, and said, Shadrach, Meshach, and Abed-nego, ye servants of the most high God, come forth, and come [hither]. Then Shadrach, Meshach, and Abed-nego, came forth of the midst of the fire.

3:27And the princes, governors, and captains, and the king’s counsellors, being gathered together, saw these men, upon whose bodies the fire had no power, nor was an hair of their head singed, neither were their coats changed, nor the smell of fire had passed on them.

3:28[Then] Nebuchadnezzar spake, and said, Blessed [be] the God of Shadrach, Meshach, and Abed-nego, who hath sent his angel, and delivered his servants that trusted in him, and have changed the king’s word, and yielded their bodies, that they might not serve nor worship any god, except their own God.

3:29Therefore I make a decree, That every people, nation, and language, which speak any thing amiss against the God of Shadrach, Meshach, and Abed-nego, shall be cut in pieces, and their houses shall be made a dunghill: because there is no other God that can deliver after this sort.

3:30Then the king promoted Shadrach, Meshach, and Abed-nego, in the province of Babylon.

BG1940

17:1А тесвиецът Илия, който бе от галаадските жители, рече на Ахаава: <В името на> живия Господ, Израилевия Бог, Комуто служа, <заявявам ти че> през тия години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мене.

17:2И Господното слово дойде към него и рече:

17:3Иди от тука, обърни се към изток, и скрий се при потока Херит, който е срещу Иордан.

17:4Ще пиеш от потока; а на враните заповядах да те хранят там.

17:5И той отиде та стори според Господното слово; защото отиде и седна при потока Херит, който е срещу Иордан.

17:6И враните му донасяха хляб и месо заран, и хляб и месо вечер; а той пиеше от потока.

17:7А след известно време потокът пресъхна, понеже не валя дъжд по земята.

17:8Тогава Господното слово дойде към него и рече:

17:9Стани, иди в Сарепта сидонска и седи там; ето, заповядах на една вдовица там, да те храни.

17:10И тъй, той стана та отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, ето там една вдовица, която събираше дърва; и той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, малко вода в съд да пия.

17:11И като отиваше да донесе, той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, и залък хляб в ръката си.

17:12А тя рече: <Заклевам се в> живота на Господа твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната и, ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем.

17:13А Илия й рече: Не бой се; иди, стори както каза; но омеси от него първо за мене една малка пита та ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си;

17:14защото така казва Господ Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее, до деня, когато Господ даде дъжд на земята.

17:15И тя отиде та стори според каквото каза Илия; и тя и той и домът й ядоха <много> дни.

17:16Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според словото, което Господ говори чрез Илия.

17:17А след това, синът на жената, домакинята, се разболя; и болестта му бе тъй тежка, щото не остана дишане в него.

17:18Тогава тя рече на Илия: Какво има между мене и тебе, Божий човече? Дошъл ли си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?

17:19А той й каза: Дай ми сина си. И като го взе от пазухата й та го изнесе на горната стая, гдето живееше, положи го на леглото си.

17:20И извика към Господа и рече: Господи Боже мой! нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина й?

17:21Тогава той се простря три пъти върху детето, и извика към Господа, казвайки: Господи Боже мой, моля Ти се, нека се върне душата на това дете в него.

17:22И Господ послуша Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и то оживя.

17:23Тогава Илия взе детето та го занесе от горната стая в къщата и даде го на майка му; и Илия рече: Виж, синът ти е жив.

17:24И жената каза на Илия: Сега познавам, че си Божий човек, и че Господното слово, което говориш, е истина.

KJV

17:1And Elijah the Tishbite, [who was] of the inhabitants of Gilead, said unto Ahab, [As] the LORD God of Israel liveth, before whom I stand, there shall not be dew nor rain these years, but according to my word.

17:2And the word of the LORD came unto him, saying,

17:3Get thee hence, and turn thee eastward, and hide thyself by the brook Cherith, that [is] before Jordan.

17:4And it shall be, [that] thou shalt drink of the brook; and I have commanded the ravens to feed thee there.

17:5So he went and did according unto the word of the LORD: for he went and dwelt by the brook Cherith, that [is] before Jordan.

17:6And the ravens brought him bread and flesh in the morning, and bread and flesh in the evening; and he drank of the brook.

17:7And it came to pass after a while, that the brook dried up, because there had been no rain in the land.

17:8¶ And the word of the LORD came unto him, saying,

17:9Arise, get thee to Zarephath, which [belongeth] to Zidon, and dwell there: behold, I have commanded a widow woman there to sustain thee.

17:10So he arose and went to Zarephath. And when he came to the gate of the city, behold, the widow woman [was] there gathering of sticks: and he called to her, and said, Fetch me, I pray thee, a little water in a vessel, that I may drink.

17:11And as she was going to fetch [it], he called to her, and said, Bring me, I pray thee, a morsel of bread in thine hand.

17:12And she said, [As] the LORD thy God liveth, I have not a cake, but an handful of meal in a barrel, and a little oil in a cruse: and, behold, I [am] gathering two sticks, that I may go in and dress it for me and my son, that we may eat it, and die.

17:13And Elijah said unto her, Fear not; go [and] do as thou hast said: but make me thereof a little cake first, and bring [it] unto me, and after make for thee and for thy son.

17:14For thus saith the LORD God of Israel, The barrel of meal shall not waste, neither shall the cruse of oil fail, until the day [that] the LORD sendeth rain upon the earth.

17:15And she went and did according to the saying of Elijah: and she, and he, and her house, did eat [many] days.

17:16[And] the barrel of meal wasted not, neither did the cruse of oil fail, according to the word of the LORD, which he spake by Elijah.

17:17¶ And it came to pass after these things, [that] the son of the woman, the mistress of the house, fell sick; and his sickness was so sore, that there was no breath left in him.

17:18And she said unto Elijah, What have I to do with thee, O thou man of God? art thou come unto me to call my sin to remembrance, and to slay my son?

17:19And he said unto her, Give me thy son. And he took him out of her bosom, and carried him up into a loft, where he abode, and laid him upon his own bed.

17:20And he cried unto the LORD, and said, O LORD my God, hast thou also brought evil upon the widow with whom I sojourn, by slaying her son?

17:21And he stretched himself upon the child three times, and cried unto the LORD, and said, O LORD my God, I pray thee, let this child’s soul come into him again.

17:22And the LORD heard the voice of Elijah; and the soul of the child came into him again, and he revived.

17:23And Elijah took the child, and brought him down out of the chamber into the house, and delivered him unto his mother: and Elijah said, See, thy son liveth.

17:24¶ And the woman said to Elijah, Now by this I know that thou [art] a man of God, [and] that the word of the LORD in thy mouth [is] truth.

BG1940

19:1И Ахаав съобщи на Езавел всичко, що бе сторил Илия, и как бе избил с меч всичките пророци.

KJV

19:1And Ahab told Jezebel all that Elijah had done, and withal how he had slain all the prophets with the sword.

BG1940

4:20И като го взе занесе го при майка му; и <детето> седя на коленете й до пладне, и тогава умря.

KJV

4:20And when he had taken him, and brought him to his mother, he sat on her knees till noon, and [then] died.