2 Лет 26:5, пророкът (Езд 5:1) от книгата на Захария, който дойде с Ездра (Езд 8:2) машинен превод
Родословна линия: Идо › Варахия › Захария
Зареждане на препратките към книгите…
Захария, следизгнанически пророк и свещеник, който написал книгата, носеща неговото име.
Zechariah, a post-exilic prophet and priest who wrote the book bearing his name.
Захария бил пророк и свещеник, който живял в Юдея след вавилонското изгнание. Той бил син на Варахия и внук на Идо, свещеник, който се завърнал от Вавилон със Зоровавел. Захария започнал пророческото си служение през втората година на персийския цар Дарий, като предавал послания, за да насърчи народа да възстанови храма. Неговите пророчества, записани в библейската книга, носеща името му, са известни с богатата употреба на видения и символика, подобно на книгите Даниил и Откровение. Служението на Захария вероятно продължило и през царуването на Асуир I, царя, който направил Естир царица на Персия. Като пророк и свещеник Захария вероятно познавал в дълбочина юдейските религиозни практики.
Zechariah was a prophet and priest who lived in Judah after the Babylonian exile. He was the son of Berechiah and grandson of Iddo, a priest who returned from Babylon with Zerubbabel. Zechariah began his prophetic ministry in the second year of Darius, king of Persia, delivering messages to encourage the people to rebuild the temple. His prophecies, recorded in the biblical book bearing his name, are known for their rich use of visions and symbolism, similar to the books of Daniel and Revelation. Zechariah's ministry likely extended into the reign of Xerxes I, the king who made Esther queen of Persia. As both a prophet and priest, Zechariah would have had intimate knowledge of Jewish religious practices.
Пророк от Юда, единадесетият от дванадесетте малки пророци. Подобно на Езекиил той бил от свещенически род. Сам се определя (1:1) като „син на Варахия“. В Езд 5:1 и 6:14 е наречен „син на Идо“, който всъщност бил негов дядо. Пророческото му служение започнало през втората година на Дарий (520 г. пр. Хр.), около шестнадесет години след завръщането на първата група изгнаници. Той бил съвременник на Агей (Езд 5:1).
Книгата му се състои от две ясно обособени части: (1) глави от 1 до 8 включително и (2) от 9 до края. Тя започва с предговор (1:1-6), който припомня миналата история на народа, за да отправи тържествено предупреждение към тогавашното поколение. Следва поредица от осем видения (1:7-6:8), които се явяват едно след друго в рамките на една нощ и могат да се разглеждат като символична история на Израил, предназначена да утеши завърналите се изгнаници и да пробуди надежда в сърцата им. Символичното действие — увенчаването на Иисус (6:9-15) — описва как царствата на света стават царство на Божия Христос.
Глави 7 и 8, изречени две години по-късно, дават отговор на въпроса дали дните на скръб за разрушаването на града трябва да продължат да се спазват и съдържат насърчително обръщение към народа, което го уверява в Божието присъствие и благословение.
Втората част на книгата (гл. 9-14) не е датирана. Вероятно значителен период от време я отделя от първата част. Тя се състои от две пророчески изречения.
Първото пророческо изречение (гл. 9-11) очертава хода на Божиите действия спрямо Неговия народ според Неговия промисъл чак до времето на Христовото пришествие.
Второто пророческо изречение (гл. 12-14) посочва славата, която очаква Израил в „последния ден“, окончателния сблъсък и тържеството на Божието царство.
A prophet of Judah, the eleventh of the twelve minor prophets. Like Ezekiel, he was of priestly extraction. He describes himself (1:1) as “the son of Berechiah.” In Ezra 5:1 and 6:14 he is called “the son of Iddo,” who was properly his grandfather. His prophetical career began in the second year of Darius (B.C. 520), about sixteen years after the return of the first company from exile. He was contemporary with Haggai (Ezra 5:1).
His book consists of two distinct parts, (1) chapters 1 to 8, inclusive, and (2) 9 to the end. It begins with a preface (1:1-6), which recalls the nation’s past history, for the purpose of presenting a solemn warning to the present generation. Then follows a series of eight visions (1:7-6:8), succeeding one another in one night, which may be regarded as a symbolical history of Israel, intended to furnish consolation to the returned exiles and stir up hope in their minds. The symbolical action, the crowning of Joshua (6:9-15), describes how the kingdoms of the world become the kingdom of God’s Christ.
Chapters 7 and 8, delivered two years later, are an answer to the question whether the days of mourning for the destruction of the city should be any longer kept, and an encouraging address to the people, assuring them of God’s presence and blessing.
The second part of the book (ch. 9-14) bears no date. It is probable that a considerable interval separates it from the first part. It consists of two burdens.
The first burden (ch. 9-11) gives an outline of the course of God’s providential dealings with his people down to the time of the Advent.
The second burden (ch. 12-14) points out the glories that await Israel in “the latter day”, the final conflict and triumph of God’s kingdom.
Източници: BibleData (CC BY 4.0, Zechariah_13) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Zechariah@Ezr.5.1-Zec) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, zechariah_3016)