Плачът на Еремия 3 BG1940

¹Аз съм човекът, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.

²Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.

³Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.

⁴Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.

⁵Издигна против мене <укрепления>; и окръжи ме с горест и труд.

⁶Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.

⁷Обгради ме та не мога да изляза; отегчи веригите ми.

⁸Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.

⁹Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.

¹⁰Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.

¹¹Отби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст.

¹²Запъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела,

¹³Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.

¹⁴Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.

¹⁵Насити ме с горчивини; опи ме с пелин.

¹⁶При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.

¹⁷Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.

¹⁸И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми <като отдалечена> от Господа. Бог

¹⁹Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.

²⁰Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.

²¹<Обаче>, това си наумявам, поради което имам и надежда:

²²Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му. Бог

²³Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.

²⁴Господ е дял мой, казва душата ми; затова ще се надявам на Него. Бог

²⁵Благ е Господ към ония, които Го чакат, към душата, която Го търси. Бог

²⁶Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа. Бог

²⁷Добро е за човека да носи хомот в младостта си.

²⁸Нека седи насаме и мълчи, когато <Господ> му го наложи.

²⁹Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.

³⁰Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.

³¹Защото Господ не отхвърля до века. Бог

³²Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.

³³Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.

³⁴Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,

³⁵Да се извраща съдът на човека пред лицето на Всевишния, Бог

³⁶Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това. Бог

³⁷Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ? Бог

³⁸Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто? Бог

³⁹Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?

⁴⁰Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа. Бог

⁴¹Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, <Който е> на небесата, <и нека речем>: Бог

⁴²Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.

⁴³Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.

⁴⁴Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.

⁴⁵Направил си ни като помия и смет всред племената.

⁴⁶Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.

⁴⁷Страхът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.

⁴⁸Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.

⁴⁹Окото ми пролива <сълзи> и не престава, защото няма отрада.

⁵⁰Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата. Бог

⁵¹Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми. Йерусалим

⁵²Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.

⁵³Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.

⁵⁴Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.

⁵⁵Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница. Бог

⁵⁶Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;

⁵⁷Приближил си се в деня, когато Те призовах, рекъл си: Не бой се.

⁵⁸Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми. Бог

⁵⁹Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми. Бог

⁶⁰Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.

⁶¹Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене, Бог

⁶²Думите на ония, които се подигат против мене цял ден.

⁶³Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.

⁶⁴Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им; Бог

⁶⁵Ще им дадеш, <като> клетвата Си върху тях, окаменено сърце;

⁶⁶Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни. Бог