Псалми 102 BG1940

¹(По слав. 101). Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе. Бог

²Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато <Те> призова, послушай ме незабавно.

³Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.

⁴Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.

⁵Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.

⁶Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.

⁷Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.

⁸Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.

⁹Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,

¹⁰Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил.

¹¹Дните ми са като уклонила се сянка <по слънчев часовник>, И аз изсъхвам като трева.

¹²Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род. Бог

¹³Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде. Йерусалим Сион

¹⁴Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.

¹⁵И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти. Бог

¹⁶Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си, Бог Йерусалим Сион

¹⁷Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.

¹⁸Това ще се напише за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа. Бог

¹⁹Защото Той надникна от Своята света висина, От небето Господ погледна на земята, Бог

²⁰За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт {Еврейски: Синовете на смъртта.};

²¹За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим, Бог Йерусалим Сион

²²Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа. Бог

²³Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.

²⁴Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са из родове в родове. Бог

²⁵Отдавна Ти, <Господи>, си основал земята, И дело на Твоите ръце са небесата.

²⁶Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.

²⁷Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.

²⁸Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.