Псалми 39 BG1940

¹(По слав. 38). За първия певец Едутун {1 Лет. 16:41. 25:1. Псал. 62 и 77, надписите.}. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си, Докато е пред мене нечестивият. Давид Едутун

²Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.

³Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. <Тогава> проговорих с езика си, <казвайки:>

⁴Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен. Бог

⁵Ето, направил си дните <като> педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;

⁶Наистина всеки човек, колкото яко и да стои, е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа <съкровища>, но не знае кой ще ги прибере.

⁷И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе. Бог

⁸Избави ме от всичките ми беззакония; Недей ме прави за укор на безумния.

⁹Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори <това>.

¹⁰Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.

¹¹Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието <му, >Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е <само> лъх; (Села).

¹²Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе <И> пришелец, както всичките мои бащи. Бог

¹³Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.