Римляни 2 BG1940

¹Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш <другиго>; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото,

²А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината. Бог

³И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото? Бог

⁴Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост <е назначена да> те води към покаяние? Бог

⁵а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Бог

⁶Който ще въздаде на всеки според делата му:

⁷вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

⁸а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

⁹скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, <после> и на гърка, Юда Яван

¹⁰а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, <после> и на гърка. Юда Яван

¹¹Понеже Бог не гледа на лице. Бог

¹²Защото тия, които са съгрешили без <да имат> закон, без закон ще и да погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени.

¹³Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани, Бог

¹⁴(понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което <се изисква> от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

¹⁵по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),

¹⁶в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните <дела> на човеците според моето благовестие. Бог Исус Христос

¹⁷Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога, Бог Юда

¹⁸знаеш <Неговата воля>, и разсъждаваш между различни< мнения>, понеже се учиш от закона;

¹⁹<ако> при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина,

²⁰наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,

²¹тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

²²Ти, който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?

²³Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона? Бог

²⁴<Питам това>, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците. Бог

²⁵Понеже обрязването наистина ползува, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.

²⁶И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?

²⁷и оня, който <остане> в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан <закон> и обрязване, но си престъпник на закона?

²⁸Защото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта; Юда

²⁹но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога. Бог Юда