син на Асуир, мидиец (Дан 9:1) машинен превод
Родословна линия: Дарий › Асуир › Дарий
Зареждане на препратките към книгите…
Дарий мидянинът получил Вавилонската империя и управлявал над нея.
Darius the Mede received the Empire of Babylon and ruled over it.
Дарий Мидянин е споменат в книгата на Даниил като владетеля, който поел властта над вавилонското царство след падането на Вавилон под властта на Мидо-персийската империя. Той е представен за първи път в Дан 5:31, където се казва, че Дарий Мидянин приел царството на шестдесет и две години.
В Дан 6 Дарий е представен като царя, когото неговите служители подтикнали чрез хитрост да издаде указ, забраняващ в продължение на тридесет дни да се отправя молитва към когото и да било освен към него. Този указ довел до хвърлянето на Даниил в рова с лъвовете, след като бил заварен да се моли на Бога. Бог обаче защитил Даниил и когато Дарий узнал за чудното му спасение, издал нов указ, признаващ силата на Данииловия Бог (Дан 6:25-28).
Дарий е споменат и в Дан 9:1, където се очертават обстоятелствата около изповедната молитва и молбата на Даниил за неговия народ. Главата започва с уточнението, че това събитие станало през първата година от царуването на Дарий.
В Дан 11:1 един ангелски пратеник споменава първата година на Дарий Мидянин, като посочва, че подкрепял и защитавал княза на Персия.
Самоличността на Дарий Мидянин е предмет на спорове сред учените, тъй като няма ясно историческо свидетелство за мидийски цар, управлявал Вавилон между царуванията на Валтасар и Кир Велики. Някои учени предполагат, че Дарий може да е бил подчинен владетел или управител при Кир, а други смятат, че името може да е титла или да се отнася до самия Кир. Въпреки неяснотата около неговата самоличност библейският разказ представя Дарий Мидянин като значима личност в ранния период на Мидо-персийската империя и в живота на Даниил.
Darius the Mede is mentioned in the Book of Daniel as the ruler who took over the Babylonian kingdom after the fall of Babylon to the Medo-Persian Empire. He is first introduced in Dan 5:31, which states that Darius the Mede received the kingdom at the age of sixty-two.
In Daniel 6, Darius is portrayed as the king who was manipulated by his officials into issuing a decree that prohibited prayer to anyone but him for thirty days. This decree led to Daniel being thrown into the lions' den when he was caught praying to God. However, God protected Daniel, and Darius, upon discovering Daniel's miraculous survival, issued a new decree acknowledging the power of Daniel's God (Dan 6:25-28).
Darius is also mentioned in Dan 9:1, which sets the context for Daniel's prayer of confession and supplication for his people. The chapter begins by stating that this event took place in the first year of Darius' reign.
In Dan 11:1, an angelic messenger refers to the first year of Darius the Mede, indicating that he had been supporting and protecting the prince of Persia.
The identity of Darius the Mede has been a subject of debate among scholars, as there is no clear historical record of a Median king ruling Babylon between the reigns of Belshazzar and Cyrus the Great. Some scholars suggest that Darius may have been a subordinate ruler or a governor under Cyrus, while others propose that the name may be a title or a reference to Cyrus himself. Despite the uncertainty surrounding his identity, the biblical account presents Darius the Mede as a significant figure in the early days of the Medo-Persian Empire and in the life of Daniel.
Източници: BibleData (CC BY 4.0, Darius_2) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Darius@Dan.5.31-) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, darius_980)