Битие 22 BG1940

¹След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме. Авраам Бог

²И рече <Бог:> Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа. Жертвоприношението на Исаак* Исаак Мория планината Мория

³На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал. Авраам Бог Исаак

⁴На третия ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч. Авраам

⁵Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас. Авраам

⁶И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно. Авраам Исаак

⁷Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече <Исаак>: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето? Авраам Исаак

⁸И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно. Авраам Бог

⁹А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата. Авраам Бог Исаак

¹⁰И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си. Авраам

¹¹Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме. Авраам Бог Ангелът Господен

¹²И <ангелът> рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син. Бог

¹³Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си. Авраам

¹⁴И Авраам наименува това място Иеова-ире {Т.е., Господ ще промисли.}; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли. Авраам Бог Господ ще промисли

¹⁵Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече: Авраам Бог Ангелът Господен

¹⁶В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син, Бог

¹⁷ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си;

¹⁸в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.

¹⁹И тъй, Авраам се върна при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее. Авраам Вирсавия Шива

²⁰А след тия събития, известиха на Авраама, казвайки: Ето, и Мелха роди чада на брата ми Нахор: Авраам Мелха Нахор

²¹първородния му Уза, брата му Вуза, Камуила Арамовия баща. Арам Вуз Кемуил Уз Уц Уц

²²Кеседа, Азава, Фалдеса, Едлафа и Ватуила. Ватуил Йедлаф Пилдаш Хазад Хазо

²³А Ватуил роди Ревека. Тия осем <сина> роди Мелха на Нахора Авраамовия брат. Авраам Мелха Нахор Ватуил Ревека

²⁴Тоже и наложницата му, на име Ревма, роди Тевека, Гаама, Тахаса и Мааха. Гахам Мааха Мааха Мааха Реума Тахаш Тахаш Тахаш Тевах